Решение № 7042 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2010 г.

Решение № 7042 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 1240 от 14.09.2010 г. на Административен съд гр. Пловдив /АС/, постановено по адм. д. № 570 по описа за 2009 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Койчо Петков Коев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "КОКИ - КОЙЧО КОЕВ, чрез пълномощника си адв. М. Колева в писмени бележки, оспорва жалбата и излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 260800726/12.01.2009 г, издаден от Светла Василиева Пейчева - старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, в частта с която е потвърден с Решение № 156/06.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит на Койчо Петков Коев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "КОКИ - КОЙЧО КОЕВ, в размер на 8298,97 лв., ведно с лихви в размер на 5788,12 лв. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че процесната ревизия е повторна и при извършването й не са допуснати нарушения на процедурата визирана в ДОПК. За данъчен период м. октомври 2003 г, на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 1954,79 лв. по три фактури издадени от "БЯЛА РОЗА - 1" ЕООД, като органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията при извършена насрещна проверка на доставчика, в хода на която е установено че не намерен представител на дружеството, поради което Искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към данъчното досие. В указания срок, както и до приключване на ревизионното производство, не са представени документи във връзка с издадените фактури, като при проверка в информационния масив е установено, че процесните фактури са включени в дневника за продажби на дружеството и в СД за съответния данъчен период. За данъчни периоди м. август, м. септември, м. октомври и м. декември 2003 г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6344,18 лв., по данъчни фактури издадени от "МИНИ МАКС 07" ЕООД, с предмет на доставката замразени пилета. От органите по приходите е прието, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС (отм.). При извършена насрещна проверка на доставчика са представени копия на: издадените фактури, ведно с касови бележки; фактури за предходни доставчици; споразумителни протоколи за извършено прихващане; 4 бр. декларации; оборотни ведомости за периода м. 03.2003 г. - м. 12.2003 г; инвентаризационни описи; свидетелство за регистрация на ЕКАФП; справка за стоковите потоци, счетоводни сметки 4532, 501, 411 и 702; ведомости за заплати; ветеринарно-медицински свидетелства; експедиционни бележки и протоколи. Представени са и писмени обяснения, съгласно които доставките на замразени пилета за ЕТ "КОКИ - К. Коев" са осъществени директно от "ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД гр. Добрич и ТАЛУС ИМПЕКС" АД гр. Русе. Стоките са транспортирани с наети транспортни средства и са доставени до склада на получателя с индивидуализирани МПС от експедиционните протоколи и фактури за доставки. Управителят на "Мини Макс 07" ЕООД е посочил още, че не разполага с договори за наемането на транспортните средства, както и с документи за извършения транспорт. Посочил е също така, че за повече информация по сделките следва да се изискат писмени обяснения от Петър Венков Митов и Митко Иванов Иванов. Във връзка с декларираните от доставчика и посочените във фактурите и експедиционните протоколи МПС, с които е извършван превоза на стоките, до съответната ОД на МВР, сектор "Пътна полиция", са изпратени Искания за извършване на действия от други контролни органи. При извършени насрещни проверки на собствениците или наемателите на превозните средства е установено, че някои от тях не са извършвали превоз и нямат отношения с "МИНИ МАКС 07" ЕООД, като по голяма част от тях са дали обяснения, че през 2003 г. са извършвали транспортна услуга - превоз на кашони от гр. Пловдив до птицекланица в гр. Русе. От същото място са товарени охладени пилета, които са разтоварени в гр. Димитровград на ЕТ "КОКИ - Койчо Коев". Превозът е бил поръчан от представител на "Мини Макс 07" ЕООД - Ангел Тодоров Ангелов. Някои от лицата са посочили, че не разполагат с документи за извършването на превоза на товара, с изключение на представени пътни листове и товарителници от 11.11.2003 г. и 17.09.2003 г., а друга част, че не разполагат с документи поради отказано плащане от страна на дружеството-доставчик. Подробно съдът е обсъдил показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Тодоров и Коев, както и изслушаните и приети по делото две съдебно-счетоводни експертизи, както и приобщените като доказателствата по делото данъчни фактури, ведно с експедиционни протоколи към тях издадени от "ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД гр. Добрич и удостоверение на Регионална ветеринарномедицинска служба Добрич, съдържащо информация за издадени четири броя ветеринарни свидетелства с доставчик "ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД, гр. Добрич и получател "Мини Макс 07" ЕООД. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че от жалбоподателят са ангажирани доказателства, които обосновават извода, че по отношение на процесните фактури са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), респективно не са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон. Позовал се е на безспорния факт, че прекият доставчик "Мини Макс 07" ЕООД е бил регистрирано лице по ЗДДС (отм.) към датата на издаване на процесните фактури, отразил е същите в справка-декларация и в дневника за продажби през съответния данъчен период и данъкът по тях е осчетоводен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Изводите на органа по приходите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя, са обосновани единствено с липсата на безспорни доказателства за транспортирането на процесните количества стоки, които съдът е приел за незаконосъобразни. Позовал се е на безспорно установено, че плащането на цената на стоката е изцяло в брой, т. е. установена е насрещна престация, като елемент от фактическия състав на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС (отм.) в приложимата редакция, като е установено и прехвърляне правото на собственост върху стоката. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на заключението на изслушаната по делото ССЕ, изготвено след преглед на счетоводството на жалбоподателя, от което се установява, че жалбоподателят е получил цялото количество пилета по процесните фактури, които впоследствие е реализирал чрез продажба към трети лица, извършена в рамките на ревизирания период с малки изключения. От органа по приходите не са извършени корекции на начисления от жалбоподателя данък по доставките, по които същият е изпълнител през проверявания период. На следващо място съдът е приел, че на прекия доставчик "Мини Макс 07" ЕООД е извършена ревизия по прилагане на ЗДДС (отм.), приключила с издавеното на РА № 214000289/29.05.2006 г. и обхващаща процесните данъчни период, по отношение на които на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, като не са извършени корекции по отношение на доставките, по които дружеството е изпълнител. Подробно е обсъдил събраните при извършените насрещни проверки обяснения и доказателства относно извършения превоз, както и безпротиворечивите показанията на разпитаните по делото свидетели, които съответстват на останалите доказателства по делото и установяват наличието на търговски взаимоотношение между жалбоподателя и "Мини Макс 07" ЕООД през ревизирания период и реално извършване на процесните доставки. Относно доставчика "Бяла роза - 1" ЕООД, съдът е приел, че действията на органите по приходите при извършване на насрещна проверка, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон и правилно е приложена разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. Според съдът формалното ненамиране на адреса за кореспонденция на конкретно лице, не обосновава автоматично извода за липса на доставка, като в тази насока се е позовал на влязъл в сила ДРА № 384/05.10.2005 г., с който на доставчика е извършена ревизия обхващаща процесния данъчен период м. октомври 2003 г., като не е извършена корекция в частта на доставките както като изпълнител, така и като получател. На следващо място съдът се е позовал на Решение от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България и е приел, че доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за поведение, наложени му от ЗДДС (отм.), и не е имал средства да наложи спазване на задълженията на доставчика, както и че не е имал възможност да е знаел, че доставчика не е спазил или няма да спази предписаните му от нормативния ред правила, то той е имал законово основание да очаква да му бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС, като му бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатил на доставчика. Няма каквито и да е твърдения или факти, които да налагат извод, че процесните доставки, могат да бъдат по някакъв начин свързани с измама на веригата за облагане с данък добавена стойност; като в изпълнение на изискванията на закона, доставките и данъкът добавена стойност са отразени като задължение към бюджета от прекия доставчик пред приходна администрация. В тази насока, дори при липса на данни за начисляване на данъка е и решение от 18.93.2010 г. по делото "Бизнеус център за подпомагане" срещу България. Допълнителни мотиви съдът е изложил относно практиката на СЕО. Решението е неправилно в частта относно доставчика "Бяла роза - 1" ЕООД и правилно в останалата си част. Довода на органа по приходите за отказ на правото на данъчен кредит относно доставчика "Бяла роза - 1" ЕООД е обоснован с наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), респ. липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Този извод е направен поради ненамиране представител на дружеството на декларирания от него данъчен адрес, поради което не е извършена проверка в счетоводството му, както досежно факта на начисляване на данъка, така и относно наличието на техническа и кадрова възможност за извършване на процесните доставки. Това обстоятелство е установено и в хода на съдебното обжалване от приетото заключение на ССЕ. За да отмени РА в тази му част основният довод на съда е свързан с факта на издаден и влязъл в сила ДРА по отношение на доставчика, включващ и процесния ревизиран период, в който не е извършена корекция от органа по приходите по отношение на доставките по които лицето е начислило ДДС, между които са и процесните. Този извод на съда е неправилен предвид обстоятелството, че видно от ДРА на доставчика е извършена данъчна ревизия, включваща и процесните ревизирани периоди, но от констатациите в него е видно, че проверката е обхващала законосъобразността на приспаднатия данъчен кредит от ДЗЛ, т. е. доставките по които е получател. Проверка относно декларираните за извършени от данъчния субект облагаеми доставки не е извършвана. В тази насока липсват данни за отделните доставки, включително процесните по отношение на ЕТ "КОКИ - КОЙЧО КОЕВ". Съгласно чл. 63 от ЗДДС отм., данъчен кредит е сумата на данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Законът не свърза правото на данъчен кредит, единствено с издаването на фактура, а поставя изискването да са налице реално осъществени сделки. От "Бяла роза - 1" ЕООД, както и от ответника по касационната жалба не са ангажирани доказателства за реално осъществяване на доставките, респективно за възникване на данъчно събитие. Предвид установената фактическа обстановка относно доставките, незаконосъобразно съдът е приел, че въпреки безспорно установената липса на доказателства, че е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. и чл. 64, ал. 1, т. 3 от същия закон, а именно, че са налице реално извършени облагаеми доставки, по които да е начислен ДДС, следва да се отмени РА в тази му част. Налице е и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. - доставчиците не са представили доказателства от значение за определянето на данъчните задължения в указания им срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицата са получатели по отношение на доставката, когато за това са били уведомени по реда на ДОПК. Позоваването на решенията на СЕО са неотносими, тъй като процесния период е преди 2007 г., а позоваването на двете дела на съда по правата на човека са при фактическа обстановка, различна от настоящата. В процесния случай довода за отказ на правото на данъчен кредит не е само факта на начисляване на данъка, а наличието на реално прехвърляне от доставчика на правото на собственост върху стоките. Този извод не се опровергава и от безспорно установеното заприходяване на процесните количества стока в счетоводството на получателя-ответник по касационната жалба, тъй като не е установен безспорно факта, че именно "Бяла роза - 1" ЕООД е доставчика на същите стоки. Като е приел обратното АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата в тази част Относно доставките на "МИНИ МАКС 07" ЕООД, с предмет замразени пилета, основанието за отказ на правото на данъчен кредит възприето от органа по приходите е липса на предпоставките на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС (отм.), поради недоказан транспорт на процесната стока-замразени пилета. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, като е обсъдил събраните в хода на ревизията при извършените насрещни проверки на собствениците на транспортните средства посочени в експедиционни протоколи, както и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, изслушаните и приети по делото ССЕ и приобщените като доказателствата по делото фактури досежно предходни доставки, ведно с експедиционни протоколи към тях издадени от "ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД гр. Добрич и удостоверение на Регионална ветеринарномедицинска служба Добрич, съдържащо информация за издадени четири броя ветеринарни свидетелства с доставчик ПТИЦЕКЛАНИЦА АД Добрич и получател "Мини Макс 07" ЕООД и законосъобразно е достигнал до извода, че е установен факта на реалност на доставката. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда, а доводите в касационната жалба за неправилно кредитиране от съда на приетите по делото ССЕ е неоснователен. От заключението на ССЕ се установява, че при преглед и анализ на счетоводните книжа на "Мини макс 07" ЕООД, както и след извършена проверка в ТД на НАП гр. София, е установено, че процесните осем броя фактури са включени в справките-декларации и в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди. Данъкът е отразен по кредита на сметка 4532 "Начислен ДДС за продажбите" като задължение към бюджета. ДДС и данъчните основи по фактурите са платени в брой, като плащанията са отразени по сметка 501 "Каса в лева", фактурите са придружени с касови бонове. Стойностите на фактурите са отразени като приход по кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки". След анализ на движението на закупените и продадени количества пилета през процесиите периоди, вещото лице е констатирало, че по счетоводни данни доставчикът е разполагал с количествата от процесната стока, които е продал. При насрещната проверка на "Мини макс-07" ЕООД е установено, че предходни доставчици са "Галус импекс" АД - гр. Русе и "Птицекланица" АД - гр. Добрич, поради което е дадено заключение, че е налице точно отразяване на приходите и разходите в счетоводните регистри и оборотните ведомости и покупките и продажбите са надлежно документирани. Както е приемал в практиката си ВАС, само факта на липса на доказателства за извършен превоз, при наличие на други доказателства за реалност на доставката, не налага извода за незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит. В случая са събрани достатъчно доказателства за извършен превоз, които ведно с всички останали доказателства фактури за предходни доставки, експедиционни протоколи към тях, удостоверение на Регионална ветеринарномедицинска служба Добрич за издадени четири броя ветеринарни свидетелства, ССЕ налагат на извода за реално извършване на процесната доставка. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на страните по делото за присъждане на разноски, Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП следва по компенсация да заплати на Койчо Петков Коев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "КОКИ - КОЙЧО КОЕВ, сумата от 50 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение