Решение № 16391 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2011 г.

Решение № 16391 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Димитров Славчев от с. Борово, Община Лъки срещу решение № 108/25.01.2011 г., постановено по адм. дело № 414/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160901545/17.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 77/29.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит на сотйност 13 926,68 лв. частично по 6 бр. фактури, издадени от "Алфабет" ООД, както и за доначислен допълнително ДДС в размер на 17 647,79 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че парите, вложени в преустройство на сградата са лични средства на физическото лице - търговец, като се позовава на ТР № 2/27.12.2001 г. на Върховния касационен съд. Според касатора неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, тъй като той не е преодставял услуга по строителство и ремонт, а е получател на такава и затова плаща за нея. Дори да се приеме, че е при режим на семейна имуществена общност (СИО), услугата не е безвъзмездна, а в резултат на съвместния принос на съпрузите в изпълнение на семейните им задължения. Касаторът се оплаква, че съдът не е взел предвид, че финансирането на преустройството се осъществява с предоставена безвъзмездна помощ от ДФ "Земеделие" по програмата на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в България. Относно данъчната основа касаторът е изложил оплакваия, че липсват доказателрства за прилагане на Наредба № Н-9. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Панчева. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че правилно органите по приходите са отказали право на данъчен кредит, тъй като не е установено да са извършени от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури. Относно допълнително начисления ДДС прокурорът счита, че касаторът е извършил безвъзмездна услуга на съпругата си Анна Славчева и правилно е доначислен ДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За отказаното право на приспадане на данъчен кредит Пловдивският административен съд е приел, че не е доказано, че договорените между Светослав Славчев и "Алфабет" ООД СМР за обект "Пристройка към жилищна сграда и преустройството й в семен хотел" са извършени именно от посоченото дружество, издател на процесните фактури, по които Славчев е приспаднал данъчен кредит. Съдът обаче е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали частично приспаднатия от жалбоподателя данъчен кредит, тъй като не е установено реално процесните СМР да са извършени от "Алфабет" ООД поради недоказана материална обезпеченост. Съдът, преценявайки доказателствата по делото е установил, че фактурите за закупуване на материали са последващи извършените СМР от подизпълнителите ЕТ "Сепебо-Светослав Бодурски" и "Димитра" ЕООД. Направен е извод от съда, че не е достатъчно да се установи, че услугите са осъществени, а че са извършени от посочения във фактурите доставчик. В този смисъл съдът е счел, че правилно ревизията е отказала правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За допълнително начисления ДДС за изъвршена безвъзмездна доставка от страна на жалбоподателя на неговата съпруга Анна Славчева съдът също е възприел констатациите на ревизията, че е налице услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС във връзка с преустройството на жилищната сграда в семеен хотел, предвид наличието на СИО. Съдът се е позовал на чл. 97 ЗС и е приел, че 1/2 идеална част от стойността на извършения ремонт принадлежи на съпругата на жалбоподателя и макар доставката да е безвъзмездна, тя е облагаема и следва да се начисли ДДС - чл. 6 във връзка с чл. 9 ЗДДС. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно постановено. Нееднократно в свои решения ВАС е приемал, че не е достатъчно да се установи, че съответните СМР са изпълнени, а че извършването им е осъществено от посочения доставчик в процесните фактури, по които се претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е установил, че при сравнение на датите на представените по делото протоколи за извършени СМР, които са издадени в периода 15.06.2008 г. - 22.07.2008 г. и фактурите за закупени от "Алфабет" ООД материали за влагане в извършването на процесните СМР, са издадени през месеците август и септември 2008 г., т. е. след извършване на процесните СМР по преустройството на сградата. Това несъответствие правилно е обусловило извод в съда, че договорените СМР не са извършени от сочения във фактурите като доставчик, нито от неговите подизпълнители. Относно допълнително начисления ДДС законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че се касае за СИО, поради което касаторът е извършил безвъзмездна услуга на съпругата си. Установено е по делото, че от общо ползвания от Светослав Славчев данъчен кредит в размер на 49 222,59 лв. за СМР по фактурите от "Алфабет" ООД ревизията е приспаднала отказания данъчен кредит в размер на 13 927,01 лв. съобразявайки се с разпоредбата на чл. 50, т. 2 ЗДДС. Разликата между посочените две стойности е в размер на 35 295,58 лв., а 1/2 от нея е в размер на 17 647,79 лв. Неоснователно касаторът се позовава на ТР № 2/2001 г. на ВКС, тъй като договорът с "Алфабет" за СМР по преустройството на жилищната сграда в семеен хотел не е сключена от Светослав Славчев в качеството му на едноличен търговец, а като физическо лице - земеделски производител. В тази връзка пред първоинстанционния съд е представен договор № 2474/22.12.2006 г. с ДФ "Земеделие", по силата на който Славчев е получил безвъзмездна финансова помощ във връзка с изготвения от него бизнес-план за изграждане на семеен хотел за селски туризъм. Като се има предвид, че сградата, за която е извършено преустройство в семеен хотел е придобита и от двамата съпрузи чрез покупко-продажба, т. е в режим на СИО при равни дялове по 1/2 идеална част, законосъобразно съдът е приел, че е извършена безвъзмездна доставка от касатора към неговата съпруга, предвид че имотът е СИО, поради което последната е дала съгласието си за извършеното преустройство. По отношение на определената данъчна основа на безвъзмездната доставка правилно съдът е приел, че след като Славчев и съпругата му са свързани лица, то данъчната основа винаги е пазарната цена - арг. от чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Понятието свързани лица дефинитивно се съдръжа в разпоредбата на § 1, т. 3, предл. 1 от ДР на ДОПК във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и няма спор, че съпрузите са такива лица. Пазарната цена е определена с ревизионния акт и тя представлява сумарно изпражение на всички направени преки разходи. В решението си решаващият орган - директора на идрекция "ОУИ" е установил, че данъчната основа са всички извършени преки разходи, като половината от тях са в размер на 123 056,48 лв., поради което дължимият данък би следвало да бъде 24 611,30 лв., но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, предвид чл. 155, ал. 8 във връзка с ал. 2 ДОПК този горестоящ административен орган е потвърдил ревизионния акт и в частта, в който допълнително начисления ДДС е в размер на 17 647,79 лв. Констатацията на приходните органи за размера на определения допълнителен ДДС в размер на 17 647,79 лв. касаторът по никакъв начин не е оборил. Не е ангажирал доказателства, че сумата на разходите е по-малка от определената от ревизията, респ. че допълнителниь ДДС е в по-малък размер. При това положение законосъобразно съдът е приел, че пазарната цена на данъчната основа е правилно определена. Относно констатацията в съдебно-счетоводната експертиза, че СМР са осчетоводени в предприятието на едноличния търговец и възражението на касатора за прилагане на ТР № 2/27.12.2001 г. на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че имота е СИО, както правилно са приели и приходните органи и първоинстанционния съд. Обстоятелството, че СМР за преустройството са осчетоводени от едноличния търговец не води до други изводи. В цитиранато от касатора ТР № 2/2001 г. на ВКС изрично е прието, че придобиването в резултат на търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец и не се включва в СИО. В процесния случай имотът е придобит от двамата съпрузи през 2002 г. в режим на СИО и поради тази причина съпругата на касатора е давала деклараци, че е съгласна за извършване на преустройството на жилищната сграда в семеен хотел, както и при получаване на безвъзмездна помощ от ДФ "Земеделие". При тези данни по делото съдът намира, че имотът е бил в режим СИО, а не изключителна собственост на касатора, тъй като не е придобит в резултат на неговата търговска дейност. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в цялост е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,