Решение № 3090 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2009 г.

Решение № 3090 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 489/23.09.2009 г., постановено по адм. д. № 273/2009 г. Административен съд гр. Плевен е отменил решение № 1 от 25.02.2009 г. на директора на РУ "СО" гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане 29 от 23.12.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" - гр. Плевен и вместо него е постановил отмяна на същото разпореждане, както и връщане на преписката на РУ "СО" - Плевен за издаване на административен акт при съобразяване с мотивите на решението. Осъдил е РУ "СО" - Плевен да заплати на АС - Плевен разноски по делото в размер на 70 лв. депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" - Плевен с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изследвал фактическата обстановка по спора. Въз основа на писмените доказателства, приети по делото и неоспореното заключение на вещото лице е изложил правнообосновани мотиви по направените изводи. Между страните не се оспорва, че със заповед № 214/31.03.2004 г. на директора на ОУ "Петър Берон" гр. Плевен е прекратено трудовото правоотношение с Невенка Недкова на длъжност "начален учител" поради съкращаване в щата. С влязло в сила решение на Плевенски районен съд по гр. д. № 886/2004 г. заповедта е била отменена като незаконосъобразна и Недкова възстановена на работа. Със заповед № РД-14-231 от 25.08.2008 г. правоотношението на лицето е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са изплатени полагащите се обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие 220 лв.; по чл. 224 от КТ - за неизползван годишен отпуск за м. август 2008 г. - 72,39 лв. и за времето на незаконно уволнение от 1.04.2004 г. до 3.08.2008 г. - 556,82 лв.; по чл. 221, ал. 1 от КТ - за придобиване право на пенсия (брутно трудово възнаграждение за шест месеца) - 3 330 лв. Между страните не се оспорва приложението на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, според който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение. Съдът е мотивирал правния си извод, че в конкретния случай "последното брутно възнаграждение" за Недкова е това от м. март 2004 г. От представените данни за трудовото възнаграждение на лицето и внесените суми за осигурителни плащания е видно, че трудовото възнаграждение включва 234 лв. основна заплата и 58,97 лв., представляващи съответен процент за прослужено време, общо 292,97 лв. За м. март 2004 г. лицето е получило и възнаграждение за СБКО в размер на 18 лв., или месечното му възнаграждение е било 306,84 лв. Тълкувайки разпоредбите на чл. 3, чл. 7, чл. 12 и чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които са във връзка с разпоредбите от Кодекса са труда, съдът обосновано е достигнал до съждението, че в брутната заплата се включват: 1.основната работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба, 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредба, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор, 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуален трудов договор, невключени в т. 1 и т. 2. На тази база правилно е прието, че по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО последното брутно възнаграждение за Недкова е действителното получено през м. март 2004 г. от 306,84 лв., тъй като се касае за регламентирано допълнително изплащане на суми от СБКО, включени като елемент от работната заплата. Първоинстанционният съд е възприел данните от приетата по делото експертиза и изложил обоснованите си доводи относно сумите, включени осигурителния доход на Недкова, отразени по представените документи от пенсионната преписка. Експертът е изследвал поставените му задачи - дали са включени в осигурителния доход, респективно взети предвид при определяне на пенсията на лицето получени суми, определени като обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на правоотношението при пенсиониране на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за неизплатен платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, за незаконно уволнение за времето, през което лицето не е било на работа, но за не повече от 6 месеца, по аргумент на чл. 225, ал. 1 от КТ. В мотивите на обжалваното решение е отразено че според Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224 , 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 КТ, § 71 от ПЗР на ЗИ на КТ и ЗР на ЗИД на КТ. (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). Съобразно цитираните текстове, вещото лице е отразило в заключението си дължими и изплатени суми, които не следва да бъдат включени в осигурителния доход на лицето. Но обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата по чл. 222, ал. 1 от КТ не сред изброените и правилно съдът е отменил обжалваните административни актове, след като е установено, че изплатеното обезщетение на Недкова в размер на една брутна заплата не е включено в осигурителния доход, съставляващ база за изчисляване размера на дължимата пенсия. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,