Решение № 12810 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, против решение 30473/18.09.2025г., постановено по адм. дело 6531/2024г., на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Каменни фракции ЕООД е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221521003391-091-001/21.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 894/10.06.2022г., на директора на Дирекция "ОДОП" София, в частта на установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 15 527.95лв. в резултат на извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сума от 228 457лв. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в хода на съдебното производство е изслушана СТЕ, даваща заключение за отклонение на продадените от търговеца имоти от пазарната им цена, като съдът не я е кредитирал по мотиви които не се споделят. Сочи, че в.л. е дало заключение като е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени, като е използвало и съответен корекционни коефициенти, тъй като не е имало съпоставими пазарни аналози по отношение местонахождението на продадените имоти. Сочи се, че ако съдът не е бил съгласен с това заключение и следвало да кредитира експертизата извършена по време на ревизионното производство, която също заключава отклонение от данъчно облагане, тъй като имотите са продадени на по-ниски цени от пазарните. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на търговеца. Претендират се разноски за всяка съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение и за д.т. Ответникът по касационната жалба "Каменни фракции ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител по подробно изложени доводи в писмен отговор и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Депозирана е молба от Каменни фракции ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, като се сочи, че неправилно съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на правния спор пред АССГ е РА Р-22221521003391-091-001/21.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 894/10.06.2022г., на директора на Дирекция "ОДОП" София, в частта на установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 15 527.95лв. в резултат на извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сума от 228 457лв. Производството е второ касационно, след като с Решение 416/15.01.2024г., постановено по адм. дело 6727/2022г. АССГ е отменил процесния РА, като това съдебно решение е отменено с Решение 7624/19.06.2024г., по дело 2787/2024г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания за назначаване на нова СТЕ, като в.л. използва законово регламентираните методи за определяне пазарната цена с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и съобразно разпоредбите на Наредба Н-9/14.08.2006г. При новото разглеждане АССГ е установил, че декларираните приходи на дружеството за 2019г. са формирани във връзка с извършени 9бр. продажби на поземлени имоти на обща стойност от 201 550лв., отразени в кредите по сметка 709 Други приходи от дейността. Продажбите са документирани с фактура 3/09.04.2019г. и нотариален акт 40/09.04.2019г. Разходите за 2019г. за дейността на търговеца са в размер на 649 339.90лв. С РА е прието, че е следвало РЛ да декларира по ГДД по чл. 92 от ЗКПО и отчетната стойност на продадените имоти, която е в размер на 30 796.32лв., поради което е определен общ размер на разходите от 680 136.22лв. В ревизионното производство са изследвани условията при които РЛ е извършило продажбата на имотите и начина на отразяването на сделката в счетоводството на дружеството, като е констатирано разминаване между продажната цена на имотите и тяхната пазарна стойност въз основа на изготвена СТЕ експертиза чрез използване метода на сравнимите неконтролирани цени. Установено е, че за осем от имотите определената от в.л. минимална пазарна цена е по-висока от договорената от РЛ продажна цена. Предвид тези установени разлики е прието наличие на условията на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО относно отклонение от данъчно облагане. Прието е, че данъчната основа следва да се определи, без да се вземе под внимание договорената между страните продажна цена, а тази която би се получила при извършване на обичайни сделки по пазарни цени. Разликата от 228 457лв. е приета като допълнителен приход и счетоводния финансов резултат на РЛ за 2019г. е увеличен с тази сума, като е установено данъчна печалба от 155 305.98лв. и е определен допълнителен корпоративен данък от 15 530.60лв. и лихви. АССГ при новото разглеждане на спора е назначил СТЕ, като в.л. дава заключение, че пазарната цена на имотите е в общ размер на 421 973лв., като е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени и е извършил корекции на резултатите за постигане на съпоставимост със сравняваните сделки. За да отмени процесния РА АССГ е приел, че експертизата е формално изготвена съобразно Наредба Н-9/2006г. като е приложен единствено метода на сравнимите неконтролирани цени, като в.л. обосновава избора с липсата на достатъчно сделки в [населено място], но липсва от негова страна анализ а неприложимост на останалите методи в Наредбата. Използваните корекционни коефициенти са по лично усмотрение на в.л., основани на професионалните му знания. Според съда използваните от в.л. аналози не съответстват достатъчно на процесните имоти, за да се приеме, че определяните въз основа на тях цени са обективно близки до пазарните. АССГ не е кредитира експертизата и е приел за недоказано чрез РА на съществено отклонение от пазарните цени и е отменил РА. Обжалваното решение е неправилно. Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от АССГ са налице отменителните основания предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК. По своята същност няма спор по фактите, а такъв по правилното прилагане на материалния закон и по-точно дали се установява, че процесните имоти са реализирани при съществено отклонение от пазарните цени, като по този начин се е целяло от РЛ намаление на данъчната основа и от там незаплащане на съответните данъчни задължения. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, съгласно който текст пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съобразно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, методи за определяне на пазарните цени са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба, методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба, методът на транзакционната нетна печалба, методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите, а именно - Наредба Н-9/14.08.2006г., /отм/, но действала към ревизирания период, за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за формалното изготвяне на експертизата допусната при повторното разглеждане на спора. Несъмнено е, че при изготвяне на експертизата е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, като са спазени изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г. /отм/. Съгласно чл. 5 от Наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. От друга страна, чл. 14, ал. 1 от Наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Изискването е за наличие на данни относно съпоставими неконтролирани сделки осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Установява се, че при определяне на пазарната цена, експертът е ползвал публични данни от имотния регистър за периода на извършените сделки. Изрично в.л. сочи, че е приложило по отношение всеки един от имотите корекционни коефициенти, предвид чл. 11 от Наредбата, с оглед характеристиките на имотите и липсата на разположени в близост имоти с които да са извършвани през ревизирания период сделки. Определената пазарна цена е съобразена с представените доказателства по делото доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция несъмнено установява наличието на основание за прилагане на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за данъчния период 2019г. Следва да се посочи и това, че ако първоинстанционния съд не е бил съгласен със заключението на СТЕ е имал възможност да кредитира заключението по експертизата назначена по време на ревизионното производство. Последната също е дала заключение като е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени и е достигнала до същия извод като СТЕ, а именно, че имотите са продадени на цени по-ниски от пазарните такива т.е. тази експертиза е в подкрепа на заключението в РА за наличие на допълнително начислени данъчни задължения поради наличие на отклонение от данъчно облагане. Основателно в касационната жалба се сочи, че в.л. по експертизата допусната в ревизионното производство е дало диапазон от пазарни цени на имотите, като е ползвало за пазарни аналози сделки за реално извършени продажби в района на извършените сделки, като е съобразил характеристиките на имотите, тяхното предназначение и също е извършило корекции, по смисъла на чл. 11 от Наредбата, за да постигне най-точна пазарна цена за процесните имоти. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, АССГ е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП София разноски по делото за четири съдебни инстанции в общ размер на 9 813.76лв., както и 291.90лв. държавни такси за две касационни оспорвания. С оглед на горното следва да се остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от страна на ответника, тъй като макар и да е допустима е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,