Решение № 8320 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2013 г.

Решение № 8320 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Павел Иванович Петрусенко от гр. София против решение № 435/14.12.11 г. по адм. д. № 2191/01 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Емил Асенов Димитров, в писмено становище излага съображения за основателност на касационната жалба, твърди, че новопроектираната улица минава върху законно построена сграда, негова собственост. Ответникът, Валентин Павлов Петрусенко, не оспорва касационната жалба, моли решението, атакувано с нея, да бъде отменено. Ответниците, Министерството на културата, представлявано от гл. юрк. Цупарска и Агенция "Пътна инфраструктура", представляван от ст. юрк. Иванова, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, Главен архитект на София, Владимир Максимов Георгиев, Стоян Максимов Георгиев, Евгени Иванов Петрусенко, Атанас Владимиров Димитров, Пламен Димов Топалов, Маргарита Светославова Траянова, Емил Светославов Траянов, Бисерка Николова Велева-Петрусенко, Алексей Павлов Петрусенко, Мариана Маринова Петрусенко, Васил Димитров Ружев, Здравко Димитров Ружев, Румен Димитров Ружев, Йорданка Василева Желева, Анна Желева Желева и Боряна Желева Желева, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Със Заповед № РД-09-50-02/5.01.1999 г. Гл. архитект на София е одобрил проект за кадастрален и улично регулационен план на м. "Карпузица" в съответен обхват съобразно графична част. С обжалваното решение оспорването на касатора Петрусенко срещу тази заповед в частта на уличната регулация по о. т. 448-о. т 445-о. т. 417 е отхвърлено. Този правен резултат съдът е възприел при съвкупната преценка на доказателства делото, вкл. неоспореното и надлежно включено в доказателствения материал писмено заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, при правилно приложение на материалния закон. Предвидената с оспореното устройствено решение улица с ширина 18 м / две платна от по 7 м и тротоари по 2 м/ отговаря на нормативните изисквания за съответния клас, улеснява значително транспортния поток в направление север-юг, проектирана е с еднаква ширина по цялото направление и претендираното с жалбата намаляване на ширината в една част- до връзката с бул. "Цар Борис III" е нецелесъобразно и без опора в закона, още повече, че макар от имота на оспорващия да се отнема площ от около 60 кв. м. остатъкът отговаря по площ и лице на параметрите за самостоятелен парцел. В хода на първоинстанционното производство оспорващият не е представил доказателства, че сградата в имот 477, която се засяга от предвидената улица е законна, данни в тази насока не са установени и от вещото лице, изготвило експертизата, не се представят доказателства и към касационната жалба. Недопустимо е касационните доводи за неправилност на решението да се мотивират с твърдения за засегнати права на служебно конститиурана в съдебноадминистративното производство заинтересувана страна. Ответникът по касационната жалба, Емил Асенов Димитров не е оспорил процесната заповед в законния срок, а е конституиран като страна по искане на защитата на оспорващия Петрусенко без яснота в кой поземлен имот се намира построената от това лице сграда. Ето защо, в касационната инстанция тази страна не може да се позовава на засегнати от акта законни права и интереси нито лично, нито чрез отделен довод в касационната жалба, подадена от друга страна в производството. Представените с писменото становище на Димитров писмени доказателства - разрешение за строеж, архитектурен проект и разрешение за ползване касаят заведение за хранене, между което и сградата в имот 477 не може да бъде направена връзка. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява правилно, лишено от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение