Решение № 581 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2019 г.

Решение № 581 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Х., действащ със съгласието на родителите си А. Христова и Н. Христов, чрез процесуален представител адв. Я. Вакрилов, против решение № 5080 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1701/2018 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 447 от 21.12.2017 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че по отношение на Т. Х. и Н. Христов, ответниците М. Ценова - учител в 48 ОУ "Йосиф Ковачев" гр. София и Д. Костова - директор на 48 ОУ "Йосиф Ковачев" гр. София не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., както и че по отношение Т. Х. и Н. Христов, ответната страна Д. Костова - директор на 48 ОУ "Йосиф Ковачев" гр. София не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В касационната жалба на КЗД са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съдът не кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото, обективиращи осъществена дискриминация от страна на ответниците, както и че са в пълно противоречие с фактите, установени с показанията на разпитаните по делото свидетели. Излага съображения, че съдът в решението си е игнорирал становището на Омбудсмана на РБ за липсата на положени усилия касатора да бъде социализиран. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и становищата на жалбоподателя. Моли решението да бъде отменено, както и решението на КЗД. Претендира сторените разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Ответницата - Д. Костова в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Свиленска оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответницата - М. Ценова, чрез процесуален представител адв. Митков в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е събрал относимите за спора доказатества и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че произвоството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Н. Христов, баща и законен представител на Т. Х. срещу Д. Костова - директор на 48 ОУ "Йосиф Ковачев" гр. София и М. Ценова - класен ръководител на сина му с твърдения, че същият е дете със специални образователни потребности, но върху него е упражняван физически и психически тормоз, включително и от неговите съученици, който не е бил санкциониран от класния ръководител. Директора не само не се намесил, но в резултат на сигналите от родителите, синът им получил наказание "предупреждение за преместване в друго училище". Според жалбоподателя към упражнявания тормоз от страна на класния ръководител се присъединила и учителката по английски език, която гонела Т. от часовете, всичко това се отразило тежко на момчето и той отказал да ходи на училище. Междувременно от детска психиатрия УМБАЛ "Александровска" препоръчали прекъсване на учебната година по медицински причини по изрична молба на родителите. По жалбата е образувано производство по възобновена преписка № 286/2013 г. и формиран нов петчленен заседателен състав, който да се произнесе по оплакванията на жалбоподателя. По преписката е проведено ново проучване и на страните е дадена възможност да представят становища и доказателства. Проведени са открити заседания, на които са изслушани доводите на страните и са разпитани свидетели. На основание събраните доказателства, КЗД е постановила оспореното пред АССГ решение, с което е установила, че спрямо малолетния Т. Х., ответниците М. Ценова и Д. Костова, не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на закона. Административен съд София - град е приел, че оспореното решение № 447/21.12.2017 г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 47 ЗЗДискр. и в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр. Съдът е приел, че решението съответства на приложимите материални норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото, съдът е приел за правилни изводите на КЗД, че спрямо малолетния Т. Х. не е бил осъществен тормоз, независимо от субективното възприятие на неговите родители, че действията на класния ръководител и директора на училището са имали за цел и са постигнали като резултат накърняване достойнството на детето и създаване на враждебна, обидна и застрашителна за него среда. Приел за установено, че директорът на училището е предприемала действия и е извършвала проверки във всички случаи на получени оплаквания за осъществен тормоз от и срещу Т., за което според съдът свидетелства и наложеното наказание на учителя по английски език. Предприеманите мерки, включително и наложеното наказание "Предупреждение за преместване в друго училище", са били възприемани от родителите като израз на дискриминация, когато са насочени срещу Т. и за недостатъчни и безполезни в останалите случаи. Съдът е споделил и изводите на КЗД за липсата на осъществена дискриминация по отношение на детето Т., изразяваща се в незачитане и препятстване на правото му на образование. За да достигне до тези правни изводи, съдът е установил от представените по делото доказателства, че незабавно след като с медицински документи е установено, че Т. е дете със специални образователни потребности, на родителите е предложено да премине към индивидуална форма на обучение, която възможност е отхвърлена от родителите с искане Т. да продължи в дневна форма на обучение с подкрепа на ресурсен учител. Такава форма е била осигурена в рамките на възможностите на училището, който факт не е спорен по делото и се подкрепя от събраните свидетелски показания. Съдът е намерил, че както в производството пред КЗД, така и в съдебното производство, не са събрани доказателства, които да подкрепят тезата на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на с. з. Относно твърдението в жалбата, че с издадената заповед, с която е прекъснато обучението на детето във втори клас, директорът на училището е накърнила неговото право на образование, съдът е отчел, че този акт на ръководството е издаден въз основа на медицинска препоръка, дадена от Клиника по детска психиатрия на УМБАЛ "Александровска" с медицински протокол от 04.02.2013 г. и по изрична молба на родителите на Т. По тези съображения за материална законосъобразност на оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите на ЗЗДискр. В решението е направен анализ и сравнение на фактическите състави на пряката и непряка дискриминация - по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. от една страна и на тормозът по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. от друга. Съдът коректно е посочил, че става дума за две различни, самостоятелни форми на дискриминация, чиито състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че при пряка/непряка дискриминация е необходимо изследване на различното третиране, за каквото жалбоподателите не са посочили лица за сравнение, докато за тормоза същото е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква посочване на лице сравнител, а за тормоза, той не е необходим. При тормоза е релевантна специалната цел или резултата на поведението, дефинирани в § 1, т. 1 ЗЗД - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Правилно съдът е посочил, че и при двете форми на дискриминация, за да се приеме че са осъществени следва да се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. В случая такъв защитен признак не е установен. В случая правилно обсъждайки доказателствата съдът е приел, че не е установен защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, на основата на който да е осъществена както пряка/непряка дискриминация, така и тормоз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството но лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашаваща среда. При правилно приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., съдът е приел, че жалбоподателят не е установил съществуването на факти сочещи prima facie дискриминация, които да дават основание за предположение, че вероятно е извършена дискриминация, за да се пристъпи към прехвърляне на доказателствената тежест върху ответната страна. Посоченото в жалбата и установеното в производството пред КЗД сочи, че детето Т. има статут на дете със специални образователни потребности от дата 15.10.2012 г., за което ръководството на училището е било уведомено с писмо на РУО - София от същата дата. От представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че след представяне на медицински документи, относно здравословното му състояние от страна на ръководството на училището са предприети всички възможни действия, които да подпомогнат неговата адаптация в училище и осигуряване на достъп до образование. Не се спори по делото и от доказателствата е видно, че с детето са работили психолози, ресурсни учители, специални педагози, както и че детето е посещавало Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Тези обстоятелства се установяват и от обясненията на свидетелите, дадени пред КЗД, видно от които екипът на училището и ресурсният учител са направили всичко възможно за адаптиране на ученика към учебния процес, но не са получили съдействие от страна на родителите. Правилно съставът на АССГ е приел, че действително ръководството на училището е взело всички необходими мерки за осигуряване на достъп до образование на Н. Х.. Предприетата мярка за индивидуална форма на обучение е оправдана и в интерес, както на детето, така и на неговите съученици и в изпълнение на задължително предписание, дадено на основание чл. 17а, ал. 1, т. 14 от Закона за закрила на детето от Председателя на ДАЗД, с което е наредено на директора на 48- мо ОУ да предложи на родителите в писмен вид подходяща индивидуална форма на обучение, съобразена с индивидуалните обучителни потребности на детето, която мярка е била отхвърлена от родителите. След като от гласните и писмените доказателства по делото безспорно е установено, че с поведението си детето затруднява учебно - възпитателния процес в класа, то тази мярка е била наложителна. С приложената мярка Т. не е лишен от достъп до образование, той посещава учебни занятия наравно с другите деца, но е принудително изведен от естествената учебна среда. Твърденията на жалбоподателя, че е лишен от право на образование и е подложен на неравно третиране не са подкрепени с никакви доказателства. Антидискриминационното законодателство има за цел да защити носителите на защитените по закон признаци от неравно третиране. Субективното усещане на жалбоподателя за създадени предпоставки за неравно третиране и неговото недоволство от действията на ръководството на училището, не могат да служат като доказателство за неравно третиране. По делото липсват данни училищното ръководство да е третирало по-благоприятно деца без специални образователни потребности при идентични прояви като на жалбоподателя на незачитане на училищният ред и личното достойноство на другите деца и учители, както и правото на другите деца на образование. Субективното усещане за накърняване на достойнството в резултат на непостигане на желаната цел не може да се тълкува разширително, още повече в контекста на приложимите материалноправни норми /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр вр. с чл. 2 и чл. 44 от с. з./, които не изискват кумулация между накърняване на достойноството и евентуално създадена негативна среда, но изискват при всички случаи тази среда да съществува като обективен факт от действителността, който следва да се установи в проведеното производство, а това в процесния случай не е сторено. Твърдението, че с наложеното на Т. наказание "Предупреждение за преместване в друго училище", директорът е продължил да упражнява психически тормоз върху дете със специални образователни потребности не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Вярно е, че налагането на дисциплинарни наказания принципно създават враждебна и застрашителна среда. Логично е налагането на дисциплинарни наказания да е нежелан резултат, както от жалбоподателя, така и от неговите родители. Този нежелан резултат обаче не е последица от дискриминационното поведение на директора или учителите от 48-мо ОУ. В този смисъл съдът правилно е споделил изводите на Комисията, че поведението и предприетите от директора на училището мерки спрямо Т. не само не нарушават принципите на равно третиране съгласно ЗЗДискр. и не представляват "тормоз" по отношение на него, но и са единствените с които разполага персонала на училището в подобна ситуация. Представените по делото доказателства безспорно свидетелстват, че предприетата мярка от директора, е именно в резултат на извършвани от Т. системни нарушения на училищната дисциплина и упражняван от него физически и психически тормоз над други деца в училището, за което е била свикана и училищната комисия за противообществени прояви, с участието на родителите. Доказателство за това са и представените по делото многобройни жалби от родители на други ученици от класа на Т. в които е описано поведението на Т. В този смисъл не се установява неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 от ЗЗДискр. от страна на директора на училището. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на първоинстанционният съд за това, че с издаване на заповед, с която е прекъснато образованието на Т., директора на училището е накърнила неговото право на образование. Видно от доказателствата по делото, заповедта е издадена въз основа на медицинска препоръка, дадена от клиника по детска психиатрия при УМБАЛ "Александровска" - медицински протокол от 04.02.2013 г. и то по изрична молба на родителите. Предвид горното изводите на съда, че както в производството пред КЗД, така и в съдебното такова не са събрани доказателства за осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя от ответниците по делото са правилни и кореспондират на събраните доказателства и материалния закон. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Изложените от АССГ съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по делото - Д. Костова - директор на 48-мо ОУ "Йосиф Ковачев" сторените разноски в размер на 500 лв. и на М. Ценова в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,