Решение № 12566 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2015 г.

Решение № 12566 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Р. К. Л. от гр. Монтана, против решение № 435 от 12.09.2015 г., постановено по адм. дело № 361/2015 г. от Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Л. срещу заповед № 301з - 1336/22.06.2015 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационния жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР - Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 435 от 12.09.2015 г., постановено по адм. дело № 361/2015 г. от Административен съд - Монтана е отхвърлена жалбата на Р. К. Л. против Заповед № 301з - 1336/22.06.2015 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 204, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - старши полицай в група "Охрана на Обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана. Административният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като служителят е нарушил виновно етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 19, т. 20 и т. 28, б "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, което е установено от дисциплинарно наказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 194, ал. 2, т . 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано Административен съд - Монтана приема за установено по категоричен начин, че на 28.04.2015 г., около 20:25 часа в гр. Монтана, младши инспектор Р. К. Л. - старши полицай в група "Охрана на Обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана, в качеството си на водач на МПС реализира пътно - транспортно произшествие, след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда в издишания въздух, а именно 3.11 промила с което виновно е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 19, т. 20 и т. 28, б "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая фактът, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е употребил алкохол над допустимата норма, несъмнено сочи, че поведението му е насочено към извършване на правонарушение. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Л. са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че наказателното производство срещу него не е приключило и поради това не е доказано извършването на престъпление са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Ето защо няма пречка дисциплинарно-наказващият орган, изграждайки независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата, събрани от него и на закона, да приеме, че е налице деяние, запълващо състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 19, т. 20 и т. 28, б "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение