Решение № 9268 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2009 г.

Решение № 9268 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът началника на Столична регионална дирекция за национален и строиетелен контрол е обжалвал решението от 22.01.2007 г. постановено по адм. д. № 178/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III "з" състав, с което е отменена заповед № 524/29.12.2003 г. на началника на СРДНСК като незаконосъобразна. Ответниците не изразяват стновище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховния административен съд, II отд. след като прецени наведеното касационно основание по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резулатат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. С процесната заповед администротивният орган е забранил ползването на неприет по установения ред строеж" Офис (преустройство с промяна на предназначението на едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ 850, 851, кв. 1029, м. " бул България" по плана на гр. София. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда вкл. и от заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обосновано и пълно относно обстоятелството, че в конкретния случай се касае до извършване на текущ ремонт по смвисъла на § 5, т. 42 от ЗУТ, тъй като липсва промяна на предназначението на обекта, както и че липсват засягане на конструктивни елементи на същата, която с оглед на строителсовто й през 1926 г. е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ. Обосновани са съображенията изградени въз основа на приетите доказателства, че строителната дейност изцяло се обхваща от хипотезата на чл. 151, която изключва за такива дейности издаване на разрешение за строеж. След като за строежа не се изсква строителни документи безспорно не подлежи на въвеждане в експлоатация по смисъла на чл. 177 от ЗУТ. При така въприетата фактическа обстановка, приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касациноната жалба оплакване за такова нарушение е неоснователно. Решението е правилно и е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд