Решение № 14122 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2015 г.

Решение № 14122 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Д. Димитров, против решение № 1932/18.11.2014 г. по адм. дело № 774/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявено за нищожно писмо на директора с изх. № 01-6500/1163 от 12.02.2014 г. и преписката му е върната за постановяване, в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение, на административен акт по Общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. с УИН 02/180709/39340 и УНР 261207, подадено от Атанас Георгиев Зайков, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение. Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е отчел, че фактическите констатации касаещи мярка АР 13, съдържащи се в контролните листи, са част от административната преписка по издаване на административния акт и същите като такива представляват изпълнение на указанията, дадени с решение № 4691/13.08.2012 г. по адм. дело № 6809/2011 г. на Административен съд - София град. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Атанас Георгиев Зайков, чрез адв. Д. Ангелова, в писмен отговор поддържа обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Според прокурора, решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. С решение № 1932/18.11.2014 г. по адм. дело № 774/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, съдът е обявил за нищожно Уведомително писмо за извършване оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/1163 от 12.02.2014 г., постановено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е върнал административната преписка на административния орган, който в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение да постанови административен акт по Общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. с УИН 02/180709/39340 и УНР 261207, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Изводът за нищожност на административния акт, поради противоречието му с влязлото в сила решение № 4691/13.08.2012 г. по адм. дело № 6809/2011 г. на Административен съд - София град, съдът е извеел въз основана на установено неизпълнение на указанията, дадени на органа с цитираното решение на АССГ, при постановяването на писмо с изх. № 01-6500/1163 от 12.02.2014 г. Прието е, че ДФЗ е бил длъжен във възобновеното административно производство: да направи ново засичане или поне подробно да мотивира защо цени едни и изключва други резултати от извършените проверки; да се извърши проверка и съобразяване с възраженията на заявителя и конкретно да се отчете искането му за извършване на повторна проверка на място; да съобрази, че между страните по делото, че е оборено като невярно установеното от ДФЗ захрастяване и необработване на площите към 2009 г. Неизпълнението на съдебните указания по решението от 13.08.2012 е обосновано, въз основана установената от съда липса на данни за извършване ново засичане или нова проверка, съобразена с възраженията на заявителя, както и че оспорения административен акт е съобразен единствено и само с извършената на 6.08.2009 г. проверка на място, респ . не и с последваща, доколкото данните, обективирани в контролен лист № 117105 от 6.08.2009 г. са изцяло компрометирани и оборени в първото проведено съдебно производство. Прието е, че след като дадените от съда указания и обективираните в съдебното решение изводи не са съобразени при постановяване на повторното уведомително писмо, то същото е постановено в противоречие със съдебното решение и е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е правилно като настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в акта правни изводи, като изведени при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Не могат да бъдат споделени касационните възражения за неправилност на обжалваното решение. Доводът, че чрез посочване на фактически основания относими към мярка АР 13 и твърдението за неизпълнение на базовите изисквания на чл. 23 от Наредба № 11, ДФЗ е изпълнил указанията по решението от 13.08.2012 г., е неприемлив. Така поддържаното възражение е в отчетливо несъответствие с мотивите на първоинстанционният съд, послужили за установяване на нищожността на писмо изх. № 01-6500/1163 от 12.02.2014 г. Следва да се отбележи, че на страница 3 (л. 286) от решение № 4691/13.08.2012 г. по адм. дело № 6809/2011 г. на Административен съд - София град, съдът е развил съображения за липсата на пълноценни мотиви относно отказа за подпомагане по мярка АР 13 и този пропуск е преценен като съществено нарушение, лишаващо заявителя от възможност за защита. Видно от сега обжалваното съдебно решение, липсата на мотиви към мярка АР 13 не е посочена като основание за нищожността. На практика, касаторът не поддържа възражения и не поддръжа, че е изпълнил указанията на АССГ, послужили като основание за направения в решение № 1932/18.11.2014 г. извод за съставомерност на нарушението на чл. 177, ал. 2 от АПК. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при липса на направено искане за разноски от ответната страна, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение