Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г.

Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 3722/31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11509/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на К. Спиридон, сумата в размер на 600 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 7361/2017 г. по описа на Софийски районен съд, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 17-4332-003525/22.03.2017 г., издадено от началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба на 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Дирекцията е осъдена да заплати и сторените в производството по ЗОДОВ разноски в размер на 410 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно с оглед размера на претендираното обезщетение. Излага, че неправилно не е обсъдено възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска, да се отмени решението и да се присъди обезщетение в справедлив размер, който да бъде съобразен с изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Спиридон, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез адв. Чакова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е частично основателна, а атакуваното решение – частично неправилно. Намира, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано в частта на определеното обезщетение в размера над 421. 10 лева. Смята, че противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил предявения иск от К. Спиридон срещу Столична дирекция на вътрешните работи за обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева като основателен и доказан. Съдът е приел за основателни претенциите и относно законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба на 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. От фактическа страна съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред Софийски районен съд, по повод жалба срещу Наказателно постановление № 17-4332-003525/22.03.2017 г., издадено от началник отдел "Пътна полиция" - СДВР. С отмененото НП на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, на К. Спиридон е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30 лв., а на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съставът е установил, че наказателното постановление е отменено с решение на Софийски районен съд. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 05.06.2018 г. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 600 лв., което е видно от договор за правна защита и съдействие, представен в хода на производството пред СРС. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение, акт - Наказателно постановление № 17-4332-003525/22.03.2017 г., издадено от началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС производство се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Тодорова. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Спорен е останал единствено размерът на присъденото обезщетение. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил направеното възражение за прекомерност. АССГ е посочил, че с отмененото НП на ищеца са наложени две наказания - "глоба" и още едно - лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Горното обстоятелство е обосновало дължимостта на претърпяната вреда в пълен размер. Действително съобразявайки разпоредбата от Наредба № 1/2004 г., че при материален интерес в размер на 2030 лева адвокатското възнаграждение е следвало да бъде в по-малък размер, но освен наложените две наказания "глоби", на К. Спиридон е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Последното препятства възможността от редуциране размер на обезщетението. Установено е, че в производството по НАХД № 7361/2017 г. по описа на СРС са били проведени три съдебни заседания, като са разпитани и двама свидетели. С оглед което съдът правилно е приел, че платеното възнаграждение не е прекомерно и същото отговаря на критерия за справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД. В допълнение следва да бъде посочено, че институтът на разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не беше уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г., а размерът може да бъде редуциран от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС. Предвид всичко изложено са неоснователни доводите на касатора, че присъдените разноски са прекомерни. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е обсъдил възражението, че е следвало да се приложи чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Действително съдът не се е произнесъл, но същото не представлява съществено нарушение. Цитираната разпоредба гласи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касация е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представения по делото списък на разноските и предвид липсата на възражение за прекомерност, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сума в размер на 400, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение