Решение № 9007 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14815/2019 г.

Решение № 9007 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14815/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89 срещу Решение № 1305 от 30.10.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 978/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД срещу Решение № 752-03 от 03.06.2019 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 587, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането му е приложена принудителна административна мярка в срок от пет работни дни да представи заверено копие на писмени доказателства, удостоверяващи, че е преразгледал произнасянето си с отказ по претенция № 44012131826887, като се е съобразил с всички представени по претенцията доказателства, нормативната уредба, застрахователния договор и приложимите към него общи условия.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема наличие на елементите на фактическия състав на чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), тъй като от съдебното решение не става ясно кои норми на националното право или на правото на Европейския съюз са нарушени в случая, както и с кои действия е възпрепятствал застрахователния надзор или е застрашил интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

Излага разбирането си за принудителните административни мерки като инструмент за обезпечаване на правоотношенията в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Счита, че чрез приложената в случая мярка органът фактически се произнася по основателността на претенцията, а това е въпрос на частно-правно правоотношения, което е в противоречие с правната природа на принудителните мерки и правомощията на органа. Сочи, че средството за защита на потребителя на застрахователната услуга е иск, предявен по гражданскоправен ред, като в случая е налице висящо гражданско дело с предмет претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило събитие, за което е образувана процесната щета.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт В. Германова.

1. Ответникът по касационната жалба – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Несъответни на фактите по делото счита доводите за непосочване в оспорения акт на нарушените разпоредби. Излага фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за осъществен фактическия състав на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ.

За неоснователни счита доводите за намеса в частни гражданскоправни отношения, тъй като в случая става въпрос за нормативно задължение на застрахователя да мотивира отказа си при съобразяване на събраните доказателства.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Герчева.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото.

За да се произнесе по същество първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар), извършващ застраховки по раздел ІІ на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането – общо застраховане.

1. На 09.07.2018 г. между "Мого България" ЕООД и "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е сключен застрахователен договор – автомобилна застраховка "Каско+" – полица № 440118227000336, със срок на действие от 10.07.2018 г. до 09.07.2019 г.

1. На 16.08.2018 г. "Мого България" ЕООД завежда в "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД щета № 44012131826887 като представя: уведомление за щета, застрахователна полица, свидетелство за регистрация, документ за самоличност, ключове, документ, удостоверяващ собствеността на превозното средство; регистрационен талон, удостоверение от 9-то Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи за образувано досъдебно производство № 3384-ЗМК-1538/2018 г. за престъпление по чл. 346, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), постановление на прокурор в Софийска районна прокуратура за спиране на наказателното производство, удостоверение за банкова сметка, последните три документа представени на 20.08.2018 г., 16.11.2018 г. и 23.11.2018 г.

1. На 05.12.2018 г. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД уведомява "Мого България" ЕООД, че "След обстоен преглед на наличните по преписката документи и попълнените при завеждане на претенцията формуляри, считаме, че обстоятелствата, декларирани при завеждане на щета № 44012131826887, не съответстват с установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. С оглед гореизложеното Ви уведомяване, че "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД не е в риск, претенциите Ви са неоснователни и отказваме изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 44012131826887".

1. На 08.02.2019 г. "Мого България" ЕООД подава жалба до Комисията за финансов надзор и до "ДЗИ – Общо застраховане", тъй като счита отказа за напълно немотивиран, постановен при неясна процедура и незаконосъобразен.

1. На 14.02.2019 г. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД уведомяват "Мого България" ЕООД, че поради липса на представени с молбата до Комисията за финансов надзор нови доказателства становището по щета № 44012131826887 остава непроменено.

1. На 18.02.2019 г. членът на Комисията за финансов надзор, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД за постъпилата жалба и прави искане за представяне на информация и на конкретно посочени документи.

1. На 01.03.2019 г. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД представя становище и исканите доказателства като сочи, че издаденото в полза на застрахованото лице удостоверение от полицейски орган на 9-то Районно управление не е официален свидетелстващ документ, който доказва настъпването на застрахователното събитие, като се позовава на Решение № 43 от 16.04.2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о., по търговско дело № 648/2008 г., постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

1. На 08.03.2019 г. членът на Комисията за финансов надзор, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, че полученият отговор не съдържа достатъчно информация относно становището за липса на достатъчно доказателства по претенцията, както и че не са представени конкретно посочени доказателства, поради което го задължава да ги представи в срок от пет работни дни.

1. На 20.03.2019 г. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД представя допълнително становище, в което потвърждава извода си за липса на доказателства, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие.

1. На 27.03.2019 г. лизингополучателят подава в Софийски районен съд иск срещу "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД с петитум да се осъди застрахователят да заплати застрахователно обезщетение по щета № 44012131826887 ведно с дължимите лихви.

1. На 28.03.2019 г. по иска е образувано гражданско дело № 17708/2019 г.

1. На 01.04.2019 г. членът на Комисията за финансов надзор, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, че полученият отговор не съдържа исканата информация и доказателства и го задължава да ги представи в срок от три работни дни.

1. На 23.04.2019 г. членът на Комисията за финансов надзор, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, че не е получил в срок исканата информация, поради което отново изисква представянето й в срок от три работни дни.

1. На 10.05.2019 г. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД представя на Комисията за финансов надзор изисканите документи, представени от застрахованото лице.

1. На 20.05.2019 г. заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, за откриване на административно производство за прилагане на принудителна административна мярка като му предоставя възможност за обяснения и възражения.

1. На 03.06.2019 г., с Решение № 752-ОЗ, издадено на основание чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" прилага на "ДЗИ – Общо застраховане" принудителна административна мярка: в срок от пет работни дни "да представи в Комисията за финансов надзор заверено копие на писмени доказателства, удостоверяващи, че застрахователят е преразгледал произнасянето си с отказ по претенция № 44012131826887, като се е съобразил с всички представени по претенцията доказателства, нормативната уредба, застрахователния договор и приложимите към него общи условия".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на приложеното по делото уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК – получено от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 588, ал. 3 КЗ, приема за неоснователен довода за неуведомяване за започването на административното производство.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен, тъй като са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е застраховател и като такъв е визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект по отношение на когото органът може да прилага принудителна мярка. Извършените от застрахователя действия са довели до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователни услуги, тъй като постановеният отказ е бланкетен и не е мотивиран с конкретни факти и доказателства, обуславящи липсата на основание за изплащане на застрахователното обезщетение. Приел е, че в оспорения акт ясно и подробно са посочени фактическите и правните основания за мярката, доказани от приложените по делото доказателства – бланкетният отговор до застрахованото лице, от който не могат да бъдат установени каквито и да било основания за отказа.

Съдът приема, че мярката е в съответствие с целта на закона и представлява задължение за конкретно действие с оглед на изискването на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ, като именно поведението на застрахователя, изразяващо се в немотивиране на постановения отказ за изплащане на обезщетение, е основание за мярката. Сочи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, макар и да не съдържа изисквания относно пълнотата и конкретиката на отговора, ясно и категорично изисква той да е мотивиран. Наличието на висящо съдебно производство с предмет претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета приема за ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт. Извън предмета на спора счита и въпроса за доказателствената сила на актовете, издавани от полицейските органи и органите на прокуратурата.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на принудителната мярка и на съдържанието на разпоредената мярка.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, в случая, елементите на фактическия състав на принудителната мярка по чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ включват: 1) специален правен субект, сочен в правната норма, 2) осъществяващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което застрашава интересите на ползвател на застрахователни услуги – специална цел. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд досежно втория и третия елемент на фактическия състав на мярката.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за доказано приетото от органа деяние на застрахователя – издаването на немотивиран отказ на застраховано лице. При безспорно установеното по делото съдържание на процесния отказ (виж по-горе т. ІІІ. 4.) приетото от първоинстанционния съд и от органа е правилно, в съответствие със съдържанието на процесния отказ. В него освен декларираният "обстоен" преглед на документите и формулярите не се съдържа абсолютно нищо, което да обосновава или поне да дава някаква индиция за мотивите за приетия отказ. Съдържанието на отговора надхвърля дори и най-минималното разумно очакване за изпълнение на задълженията на застрахователя по сключения застрахователен договор с оглед на изискванията на чл. 343, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Член 63, ал. 1 и 2 ЗЗД изрично задължават всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин, като задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

Това законово изискване не е формално, а във всеки конкретен случай има своето изискуемо и установимо съдържание. В случая, с оглед на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, когато реши да откаже плащане по предявена претенция, е длъжен да направи това с мотивиран отказ. Вярно е, че органът не е посочил изрично в мотивите на акта си номера на разпоредбата, но на стр. 2, 3 и 4 от акта възпроизвежда нейното съдържание като го обвързва с конкретиката на казуса. От мотивите на акта, а и от съдържанието на жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционния съд е видно – виж т. ІІ от нея, че приетото от органа действие, чрез което се твърди застрашаване на интересите на застрахованото лице, е напълно точно и ясно определено от органа и възприето от застрахователя. Както обосновано приема и първоинстанционният съд от мотивите на оспорения административен акт е безспорно, че осъщественото от застрахователя действие е издаването на 05.12.2018 г. на немотивиран, абсолютно бланкетен отговор до застрахованото лице. Отговор, който при смяна на датите, регистрационния номер на моторното превозно средство и номера на щетата би могъл да бъде предоставен на всяко едно застраховано лице, факт, който е достатъчен, за да докаже бланкетността и немотивираността му, защото не номера на щетата индивидуализира всяка отделна претенция, а фактите и доказателствата, въз основа на която тя е предявена. Факти и доказателства в процесния отговор нито се сочат, нито се коментират.

С оглед на това деянието, което органът е приел за основание за прилагане на процесната мярка, е точно дефинирано и безспорно доказано.

Що се отнася до третия елемент на фактическия състав на мярката – застрашаването на интересите на лице, което ползва застрахователна услуга, от самия характер на процесното действие е видно, че интересите на застрахованото лице са застрашени. Липсата на какъвто и да било мотив за отказ да се изплати обезщетение по предявена щета обективно не само застрашава, но и накърнява интересите на застрахования. Следва наред с това да се посочи, че по делото е безспорно, че застрахованият е предоставил на касатора всички изискуеми от него и изрично посочени в т. 9 "Задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие" на общите условия документи и е извършил по изискуемия начин всички възложени му действия. Следователно, за застрахования, от получения на 05.12.2018 г. отговор остава напълно неясно какво мотивира застрахователя да откаже изплащането на обезщетението. Едва след подаването на жалбата до Комисията за финансов надзор касаторът предоставя на застрахования отговор, в който сочи, че "обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията, не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви доказателства" като "Данни за събитието се черпят единствено от уведомлението за щета и от Прокуратурата". Този отговор, даден след сезирането на контролния орган, нито замества дадения на 05.12.2018 г. отговор, нито съдържа в изискуемата степен мотиви. Соченият от касатора отговор до застрахованото лице от 10.06.2019 г. е ирелевантен за предмета на спора, тъй като е направен в изпълнение на оспорения административен акт, обжалването на който не спира изпълнението.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на принудителната мярка са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е анализирал релевантните факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал материалния закон и е подвел фактите към релевантните разпоредби, поради което изводът му за осъществени предпоставките за прилагане на принудителната мярка и за нейната законосъобразност, в т. ч. и с оглед на изискването на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ, е правилен.

Основните доводи на касатора за твърдяната неправилност на обжалваното първоинстанционното съдебно решение са свързани с преценката на съда на разпоредителната част на оспорения акт.

Видно от разпоредителната част на акт органът е разпоредил представянето на "доказателства, удостоверяващи, че застрахователят е преразгледал произнасянето си с отказ по претенция № 44012131826887, като се е съобразил с всички представени по претенцията доказателства, нормативната уредба, застрахователния договор и приложимите към него общи условия". От този диспозитив касаторът формира извод за възложено му от органа задължение да удовлетвори претенцията, което излизало извън компетентността на органа и било правомощие само на съда, като при това вече било образувано гражданско дело с предмет процесната застрахователна претенция.

Доводите на касатора и изказа на органа налагат да се посочи следното:

Безспорно е, че застрахователните услуги имат потенциал за сериозно въздействие върху правата на бенефициерите (по смисъла на съображение 16 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ, Директива 2009/138). С оглед на това, за да се осигури адекватна защита на бенефициерите (цел, посочена в цитираното съображение 16) и поради необходимостта да се гарантира финансова стабилност, справедливо и правилно функциониращи пазари, е въведен и сериозен държавен надзор на дейността на застрахователите с правомощия на надзорния орган, които определено позволяват пряка и съществена намеса в осъществяваната дейност.

Съгласно член 30, параграф 2 от Директива 2009/138, която националният кодекс транспонира, финансовият надзор на застрахователите включва проверка по отношение на цялостната им дейност, но това безспорно не значи, че правомощията на надзора са безгранични. Те са ограничени до възможността да се осъществи контрол и съответно да се реагира при нарушаване от застрахователя на правни норми, които установяват негови задължения и нарушението на които представлява административно нарушение, следователно е основание за налагане на административно наказание. Само за такива задължения на застрахователя надзорният орган може да прилага държавната власт – във формата на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ или на административно наказание. За задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да упражнява, чрез силата на държавната принуда, негови субективни права.

За какво задължение на застрахователя в случая става въпрос?

Видно от мотивите на оспорения административен акт става въпрос за задължението на застрахователя по чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ и в тази връзка и за задължението му по чл. 408, ал. 1 КЗ. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, както бе посочено по-горе, задължава застрахователя, тогава, когато реши да откаже плащане по претенция да направи това мотивирано. В случая това законово установено задължение застрахователят не е изпълнил. Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ регламентира предпоставките, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Съвкупното тълкуване на двете законови задължения на застрахователя изискват в неговия мотивиран отказ ясно и точно да са посочени фактическите основания, които обосновават приложимостта на конкретната хипотеза, при която е допустимо отказване на плащане на обезщетение.

В случая, очевидно отказът на застрахователя е направен, без да са спазени двете законови изисквания – нито са посочени фактическите основания, нито е посочено конкретното правно основание, поради което застрахователят отказва плащането. При това в акта си органът изрично обръща внимание на застрахователя, че първо, застрахованият е представил всички изискуеми и посочени в общите условия документи и е извършил всички изискуеми от него действия, и второ, отказът на застрахователя, обяснен в становището му до органа, е обоснован с непризнаване на посочен в общите му условия документ, удостоверяващ настъпване на застрахователно събитие. Дали посочените в т. 9.6.4. и 9.6.6. документи са официални свидетелстващи, дали имат и каква доказателствена сила досежно релевантния факт не е в правомощието нито на органа, нито на административния съд да преценява. Релевантното в случая е, че точно тези документи са изискани от застрахователя в подписания между страните договор, като без договорът да е променян и след настъпване на застрахователното събитие застрахователят едностранно и без мотиви отказва да признае значението им. Съгласно чл. 345, ал. 5, т. 4 КЗ застрахователният договор трябва ясно, недвусмислено и изчерпателно да определя задълженията при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване.

Именно в този контекст органът е постановил преразглеждане на произнасянето, като безспорно не е отнел, а и не би могъл, правото на застрахователя, което е видно и от изпратения в изпълнение на оспорения акт отговор до застрахования, да прецени да признае или не предявената претенция. Семантичният анализ на думата "преразгледа" не води до друг извод. Съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 723, представката за образуване на глаголи "пре" в релевантното си значение значи: 1.) довеждане до резултат, свършеност; 2.) повторно извършване на дадено действие, осъществяване на дадено действие отново или по нов начин. Преразглеждането, т. е. повторното извършване на оценката на доказателствата в случая, органът е поставил в контекста на изискването да се съобразят всички доказателства, нормативната уредба, застрахователният договор и общите му условия. Вярно е, че органът би могъл да изрази волята си и чрез използване на други изрази, но релевантното в случая е, че не е разпоредил конкретен резултат, а е разпоредил извършване на дължимо действие – преценка на доказателствата по начин, който законът задължава застрахователя. Дали застрахователят ще достигне до извод, различен от вече приетия по отношение на щетата, или не е въпрос на негова воля, която органът не може да замести с оспорения административен акт, но той има правомощието и е длъжен да го задължи да спази законовото задължение за мотивиране на отказа в контекста на законово установените възможности за отказ да плати обезщетение.

За никакво изземване на правораздавателната власт на съда и за превръщане на административния орган в заместител на съда или в особена юрисдикция в случая не става въпрос, тъй като никой не се е произнесъл по гражданскоправния спор вместо сезирания съд. Дали се дължи застрахователно обезщетение по процесната щета или не ще каже сезираният граждански съд, но административният орган е този, който може да задължи застрахователя да мотивира съобразно изискванията на закона отказа си.

С оглед на изложеното налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, която установява задължително за него правило за поведение неспазването, на което уврежда интересите на застрахованото лице. Налице е нарушение на интересите на застраховано лице, за защита на което законодателят е създал правната възможност на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ. Такива механизми за защита на правата на потребителите на съответните услуги съществуват и в други сфери на икономическия живот – само за илюстрация: Законът за защита на потребителите, Законът за електронните съобщения. Те са създадени, за да гарантират правата на потребителите в хипотези, когато интересите им са нарушени и когато не става въпрос за елементи на съответното правоотношение, които не са предмет на свободно договаряне между страните.

Първоинстанционният съд като е съобразил изложеното е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за финансов надзор – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд