Решение № 13739 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2009 г.

Решение № 13739 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена от ЕТ "Топлина-Калин Анастасов" - гр. Русе, касационна жалба срещу решение № 142 от 27.02.2009 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, постановено по адм. дело № 65 от 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ДРА № 200 от 16.04.2004 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с решение № 545 от 28.06.2004 г. на регионалния данъчен директор при РДД - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора незаконосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.), а като допуснати съществени процесуални нарушения сочи нередовното му призоваване. Моли да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният от него ДРА и му се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не заявява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил ДРА № 200 от 16.04.2004 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с решение № 545 от 28. 06.2004 г. на регионалния данъчен директор при РДД - гр. Варна. Със същия е отказано на ревизирания данъчен субект правото на приспадане на данъчен кредит по: ф. № 262 от 08.05.2002 г., издадена от ЕТ "Унитекс" - гр. Плевен, в размер на 897 лв. на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм); ф. № 1093 от 27.02.2003 г., издадена от ЕТ "Дани-Даниела Милчева", в размер на 1800 лв. на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС ; по три броя фактури, издадени от ЕТ "Димитър Маринов Кирчев" през м. юли 2003 г., на осн. чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 от ЗДДС в общ размер 1420 лева. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури на посочените основания, тъй като по делото не са били представени изисканите доказателства от предходните доставчици, поради което са останали неизяснени обстоятелствата, свързани с реалността на доставката, начисляването на ДДС по нея, начина на извършеното разплащане, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчиците, свързани с извършване на доставката. Съдът е посочил, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като изискваните доказателства не са били представени нито в административното, нито в съдебното производство. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният състав на съда правилно е установил релевантните по делото факти и обстоятелства и е достигнал до извода, че прилагането на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за отказа на право на данъчен кредит по процесните фактури е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС данъчният орган отказва данъчен кредит, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, при условие че е бил уведомен за това по реда на ДПК, респ. ДОПК, като това искане не се прави самоцелно, а е предназначено да установи наличието на предпоставки за признаване на претендираното право - в случая правото на данъчен кредит по процесните фактури. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС е специална и намира приложение винаги когато са налице предвидените в нея предпоставки, независимо от наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС, вкл. и начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, представляващо условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Наред с това разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС предпоставя липса на визираните обстоятелства по т. 1-4 вкл. и по отношение на предходни доставчици на стоката или услугата, а не само по отношение на прекия доставчик. Затова неоснователни са твърденията на касатора, че не съществува основание да бъде отказано право на данъчен кредит поради обстоятелства, свързани с предходен доставчик. Неправилно е и позованото на ТР № 5 от 14.07.2004 г. на ОС на съдиите на Върховния административен съд, тъй като същото касае приложението на чл. 109, ал. 11 и 12 (отм.) ДПК, а с обжалвания ДРА правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, свързани с нередовности на призоваването. Правилно е приложена от първоинстанционния съд процедурата за призоваване на жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ГПК. Видно от данните по делото, жалбоподателят е бил редовно призован за първите няколко заседания, като призовките са подписани лично от него или от домашните му - съпруга и дъщеря. Само за последните две заседания съдът е приел, че жалбоподателят е редовно уведомен по реда на чл. 41, ал. 6 от ГПК, поради което не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването, тъй като за останалите съдебни заседания - след първото, за което са били редовно призовани, страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. Следва да се има предвид, че предишното постановено решение от първоинстанционния съд е било отменено поради нередовното призоваване на жалбоподателя и последният при повторното разглеждане на делото е следвало да прояви по голяма процесуална активност и сам да следи за съответното насрочване на делото и датите на съдебните заседания. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,