Решение № 394 от 31.10.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200629/2023 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения И. Б. Г., подадено чрез неговия упълномощен защитник – адв. Т., за възобновяване на н.о.х.д. № 11909/2011 г. по описа на Софийски районен съд. В заседанието пред касационната инстанция адв. М.в – защитник на осъдения, преупълномощен от адв. Т., счита, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Твърди, че неговия подзащитен не е имал предявено обвинение, след което да се е укрил. Намира искането за основателно и моли то да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Посочва, че има два спорни момента в делото, които следва да бъдат решени на база протоколите от съдебното производство. Първият е по отношение на съдебното заседание, проведено на 02.10.2013 г., където е отбелязано, че подсъдимият се е явил, но впоследствие делото е отложено поради неявяването му. Вторият момент, според представителя на ВКП е, че при разглеждане на делото от Софийски градски съд в протокол от 06.10.2015 г. е записано, че подсъдимият се е явил лично, но делото е отложено поради заболяване на съдията докладчик, но в следващ протокол от 05.11.2015 г. е посочено, че е допусната грешка в протокола и че лицето, което се е явило на предходното открито съдебно заседание, не е бил подсъдимият, а вероятно стажант адвокат. С оглед обстоятелството, че делото е водено задочно, излага становище, че не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК и делото следва да бъде възобновено. Твърди, че е изтекла както абсолютната давност във връзка с наказателното преследване по чл. 131 НК през 2018г., така и абсолютната давност за изпълнение на наложеното наказание. Осъденият И. Г. поддържа искането си и моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането на осъдения И. Г. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 НПК е допустимо и основателно. На 10.11.2010 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК е било образувано досъдебно производство № 3527/2010 г. по описа на II РУ – СДВР за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3, алт. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК. С постановление от 08.02.2011 г. И. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем при предпоставките на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на служебно назначен защитник на 15.04.2011 г. и в отсъствието на обвиняемия. На същата дата е предявено и разследването на служебния защитник в отсъствието на обвиняемия. На 29.06.2011 г. в Софийски районен съд е било образувано н.о.х.д. № 11909/2011 г. по внесен обвинителен акт срещу И. Б. Г. с обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. С разпореждане от 06.09.2011 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е постановил подсъдимият да бъде призован, да му се връчи препис от обвинителния акт и да му се съобщи за датата и часа на съдебното заседание, за правото му на отговор, както и за правото му на защитник. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2011 г., не е даден ход на делото, тъй като е установено, че подсъдимият е нередовно призован и не се явява. В призовката било отбелязано, че по сведение на неговия брат подсъдимият не живее на адреса. Впоследствие са проведени открити съдебни заседания на 13.02.2012 г., 19.03.2012 г., 30.05.2012 г., 28.01.2013 г., 24.04.2013 г., 02.10.2013 г. и 29.01.2014 г., като не е бил даден ход на делото, поради неявяването на подсъдимия. Следва да се посочи една неточност в протокола от съдебното заседание, проведено на 02.10.2013г. Отразено е, че подсъдимият се е явил, редовно призован. Освен, че не е бил редовно призован, той не се е явил, което е било и основанието да не бъде даден ход на делото. В открито съдебно заседание от 28.04.2014 г., в условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, е даден ход на делото, като в хода на съдебното следствие са разпитани няколко свидетели по делото. На 03.12.2014 г. е проведено открито съдебно заседание, на което също е даден ход по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд е постановил присъда в отсъствие на подсъдимия, с която го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. По въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия е било образувано в.н.о.х.д. № 2740/2015 г. по описа на Софийски градски съд. В открито съдебно заседание на 21.01.2016 г. делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК. Съдът е констатирал, че са положени всички необходими усилия за установяване местонахождението на подсъдимото лице, за да се яви пред съда във връзка с воденото спрямо него наказателно производство. Отделно е приел, че подсъдимият е бил редовно призован за съдебното заседание чрез неговия брат. С решение № 340 от 14.03.2016 г., Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционната присъда, която е влязла в сила от същата дата. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” ЕКПЧ и чл. 55 от НПК е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл.423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. При проведено задочно наказателното производство, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по призоваване за съдебно заседание и връчване на копие от обвинителния акт не може да бъде изпълнена надлежно или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност, т.е. ако сам не се е поставил в невъзможност да бъде редовно уведомен за производството, което се води срещу него, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото сочат, че осъдения Г. не е знаел за воденото срещу него производство и не е взел участие в него, като това незнание не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от негова страна или проявена незаинтересованост. Винаги, когато лицето не е било надлежно уведомено и не е знаело за провеждането на наказателно производство срещу него и причините за това незнание не са свързани с негово некоректно поведение в процесуален аспект, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело. Осъденият И. Г. в нито един момент не е имал процесуално качество на обвиняем/подсъдим в наказателното производство, което да го задължава да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това положение не би могло да се направи обоснован извод, че той е проявил некоректно процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че той сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдие. Настоящият състав намира за неправилни изводите на въззивната инстанция за това, че подсъдимият Г. е бил редовно призован чрез неговия брат. Видно от материалите по делото, призовките за съдебни заседания пред въззивната инстанция - на 24.09.2015 г. и на 21.01.2016 г., са били връчени на неговия брат, със задължение да ги предаде. От приложените докладни записки от ОД „Охрана“ София към ГД „Охрана“, МВР( от 14.09.2015 г. и 04.01.2016 г.), се установява, че подсъдимият Г. не живее на адреса повече от осем години, а брат му не знае къде се намира и не поддържа никаква връзка с него. При тези данни няма как да бъде прието, че Г. е бил редовно призован, макар и формално призоваването да е извършено съгласно правилата на НПК. Дори и да се приеме, че е бил редовно призован, това не означава, че същият е бил уведомен за обвинението във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Предвид гореизложеното, проведеното по отношение на осъдения Г. задочно производство, следва да бъде възобновено, въззивното решение и първоинстанционната присъда отменени и делото върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем и предявяване на постановлението. Действително абсолютните давностни срокове за наказателно преследване и за изпълнение на наказанието са изтекли, но в настоящото производство предмет на проверка са единствено предпоставките, визирани в чл. 423 от НПК. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК намира, че към настоящия момент от данните по делото може да се направи извод, че не е налице необходимост от налагане на мярка за неотклонение на осъдения, включително и предвид изтеклата абсолютна давност. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение,