Решение № 1370 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2012 г.

Решение № 1370 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационна жалба на кмета на община Симитли и касационна жалба на Общински съвет - Симитли, двете подадени против решение № 908 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 20127030700264 от 2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което по оспорване на Областния управител на Област Благоевград е отменено решение № 96 от 30.03.2012 г. от Протокол № 8/30.03.2012 г. на Общински съвет - гр. Симитли. С двете жалби се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Двамата касационни жалбоподатели молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да реши спора по същество като отхвърли оспорването срещу цитираното по-горе решение на Общински съвет - гр. Симитли. Ответникът - областният управител на област с административен център Благоевград, чрез юрк. Цветанова, оспорва касационните жалби. Подробни съображения излага в писмено възражение против касационните жалби, като счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 908 от 18.06.2012 г. съдът е отменил решение № 96/30.03.2012 г. от Протокол № 8/30.03.2012 г. на Общински съвет - гр. Симитли, с което по предложение на кмета на община Симитли е прието да се проведе публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост: нива с площ 70328 дка, девета категория, находяща се в местността "Гълъбовци", землището на с. Ракитна, общ. Симитли, съставляващ имот № 002029, с ЕКАТТЕ 61978. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон - § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62/2010 г./ и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и че е немотивиран. Като аргумент първоинстанционният съд е изложил, че условие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд, в това число и земи по чл. 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ /какъвто е процесният имот/, е производствата за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ да са приключили. В конкретния случай по отношение на процесния имот не са представени годни доказателства за наличието на образувани и приключили производства за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, както и данни за образувани производства за възстановяване на собственост по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Издаденото в тази връзка удостоверение от кмета на общината, съгласно което по отношение на имота няма предявени реституционни претенции, е прието като негодно доказателство, поради това, че е издадено от некомпетентен орган. Според съда компетентен орган в случая е началникът на съответната общинска служба по земеделие. На следващо място е преценено за неоснователно твърдението на ответника, че интересите на лицата, по отношение на които има неприключили реституционни производства са защитени, защото Общински съвет - Симитли е приел решение, с което са определени 10 % резерв от земеделските земи, поотделно за всяко землище на територията на общината за изпълнение на задълженията по § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че Общинският съвет - Симитли е следвало да приеме решение за провеждане на публичен търг за продажба на земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, само при наличие на безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции по отношение на конкретния имот. Неоснователно е становището, изложено в касационната жалба на кмета на община Симитли, че липсва нормативна уредба, съгласно която удостоверение за наличието на реституционни претенции се издава от Общинската служба по земеделие, както и че информация за наличието на реституционни претенции притежава съответния Общински съвет, защото именно той е органът, който предоставя земите по реда на § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че Общинската служба по земеделие е органът по поземлената собственост, който възстановява собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ и поддържа и съхранява актовете, издадени в изпълнение на този закон. Съгласно чл. 12, ал. 1, вр. чл. 11 ЗСПЗЗ, заявлението за възстановяване правата върху земеделските земи се отправя до съответната Общинска служба по земеделие, която по силата на чл. 19а, ал. 4 ЗСПЗЗ е компетентният орган, който се произнася с решение за определяне на право на обезщетение. Следователно Общинската служба по земеделие е органът, който притежава данни за наличието или липсата на реституционни претенции по отношение на конкретен поземлен имот. В тази връзка правилно е приетото от Административния съд - Благоевград, че издаденото удостоверение от кмета на общината, съгласно което по отношение на имота няма предявени реституционни претенции, няма доказателствена сила, поради това, че е издадено от некомпетентен орган. Цитираното от ответника писмо изх. № 04-08-09/29.03.2011 г. от Общинска служба земеделие - гр. Симитли, с което в отговор на направеното искане от общинска администрация - Симитли, е посочено, че в нормативните документи, уреждащи реституцията на земеделски земи, не е изрично установен ред за издаване на удостоверения за реституционни претенции, е неотносимо в случая, доколкото същото касае имот, различен от процесния. Извън този аргумент следва да се посочи, че подобен отговор на ОСЗ - гр. Симитли е ирелевантен, доколкото както вече се посочи, правомощията на последната във връзка с възстановяване правата върху земеделските земи, са регламентирани в ЗСПЗЗ и именно тя е органът, съхраняващ данни за наличието или липсата на реституционни претенции по отношение на конкретен поземлен имот. Относно становището на кмета на община Симитли, че след като с решение на Общински съвет - Симитли са определени 10 % резерв от земеделските земи, то са изпълнен задълженията по § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав счита, че не се отразява на правилността на правните изводи на първоинстанционния съд. Няма данни дали така определения размер е достатъчен за обезпечаване претенциите на лицата, по отношение на които има неприключили реституционни производства. Неоснователно е и възражението на горепосочения касатор, че решението на Общинския съвет за провеждането на търг само по себе си не представлява разпоредително действие. Последното твърдение е в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на Върховния административен съд по т. д. № 20/2007 г., съгласно което Областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Касационната жалба на Общински съвет - Симитли също е без правно основание. Основното възражение в тази жалба е за неправомерно разместване на доказателствената тежест при постановяване на оспореното решение, като се твърди, че в тежест на Областния управител е било да докаже, че по отношение на имота има реституционни претенции. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото в тежест на административния орган, постановил решението за провеждане на публичен търг за продажба на недвижим имот - общинска собственост, е да установи, че са спазени всички предпоставки за провеждането му, една от които е производствата за обезщетяване по чл. 10бЗСПЗЗ да са приключили, както и по отношение на този имот да не са предявени реституционни претенции. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци, което налага отхвърлянето им като неоснователни. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски. Ответникът не е претендирал разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,