Решение № 2026 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2018 г.

Решение № 2026 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на К. Минев, от [населено място], против решение № 98 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 132/2018 г. по описа на Административен съд (АС) –Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16-0323-000129/07.11.2016 г. на началник РУ-В. Преслав към към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Шумен, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността". Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Началник РУ - Велики Преслав към ОДМВР - Шумен, в отговор към касационната жалба ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на К. Минев срещу заповед за прилагане на ПАМ № 16-0323-000129/07.11.2016 г. на началник РУ-В. Преслав към към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Шумен с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността", решаващият съд е приел за осъществени описаните в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г655921/06.11.2016 г. релевантни за спора факти, а именно: че на 06.11.2016 г. около 23,15 часа, в гр. Велики Преслав, на ул. "Златен Век", до дом № 19, в посока към археологически музей, жалбоподателят е управлявал л. а. "Мерцедес", с рег. № [рег. № на МПС], негова собственост във видимо нетрезво състояние, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер–7410". Връчен му е талон за медицинско изследване № 0346438, на което лицето не се е явило да даде кръв за алкохолна проба. Твърденията му са, че подписа под талона не е негов и такъв талон за кръвно изследване не му е връчван. Описаните фактически констатации са потвърдени и от разпитаните по делото свидетели П. Петров, З. Златев и В. Нейков, чиито показания съдът е кредитирал и приемайки за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б", ЗДвП, е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. В настоящия казус пред АС – Шумен е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетелите Петров, Златев и Нейков, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство и не е дал кръвна проба, което се доказва от съставените официални документи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, осмо отделение,