Решение № 15358 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2013 г.

Решение № 15358 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на ВНД началника на Районно управление "Полиция", Свищов (РУП), против Решение № 573/14.11.2012 г., постановено по а. д. № 789/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВТ е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 356/06.08.2012 г. на ВНД началника на РУП, Свищов, с която на Боян Любенов Славев от същия град, в качеството му на държавен служител категория Г, разузнавач V степен в Група "КП" при РУП, Свищов, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупредения" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, ВНД началникът на РУП, Свищов, го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му. По първоначалната жалба на Славев не взема становище. Ответната страна - Боян Славев, чрез писмения си отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на АСВТ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСВТ. То фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му, въпреки твърденият довод за необоснованост, са правните изводи на съда, за които се сочи, че са незаконосъобразни. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите му. Доводът за необоснованост на решението се декларира, но не се конкретизира и обосновава. При липсата на конкретност, чрез посочване на фактическия извод на съда, извлечен в противоречие със събрано по делото доказателство, ВАС не е в състояние да провери основателността на довода и се произнесе по него. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон касае правния извод на АСВТ, че издателят на заповедта е допуснал нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 и 4 от ЗМВР и чл. 237, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), във връзка с приетата от съда компетентност на издателя на акта, на основание чл. 228, т. 3 от ЗМВР. Доводът е неоснователен. По въпроса, в мотивите на АСВТ съществува вътрешно противоречие. Съдът приема, че обжалваният акт е валиден, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (стр. 2, абз. 3 отгоре). В същото време, той приема, че даденото от Славев Обяснение рег. № 12993/6.08.2012 г. (л. 26), адресирано до ВНД началника на РУП, Свищов, "... не е адресирано до компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР, а до началника на РУП - Свищов" (стр. 2, абз. 4 отгоре). Двата извода са в такова съотношение, че ако първият от тях е верен, то вторият не може да бъде такъв и обратното. Заповедта е издадена от ВНД началника на РУП, Свищов, който орган е приет от съда за компетентен. В същото време, обясненията на Славев, адресирани до издателя на заповедта, са приети като адресирани до друг, различен от компетентния орган. ВАС съобрази, че обжалваната заповед действително е валидна като издадена от компетентен орган. Компетентността на издателя обаче се основава на чл. 228, т. 4, а не т. 3 от ЗМВР, както е посочено в решението. Издателят, като началник на РУП, попада в категорията на длъжностните лица, посочени в т. 4, докато тези по т. 3 са органите по чл. 186, ал. 1 - т. е. директорите на дирекции. Като такъв, той има правото да налага наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР на всички категории служители в МВР. По тази причина, изводът за липса на надлежно адресирани обяснения от страна на наказания служител, приет от състава на АСВТ, се явява незаконосъобразен. При проверката на обжалваното решение ВАС констатира, че при постановяването му съставът на съда е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил решението си при непълнота на доказателствата. За това нарушение обаче, липсва изложен касационен довод в жалбата на ВНД началника на РУП, Свищов, поради което ВАС не може да го разгледа и да се произнесе по него. АСВТ е приел, че ответника по първоначалната жалба не е изпълнил задължението си за представи всички относими към спора доказателства, вкл. Заповед рег. № Яз-3228/14.12.2010 г. на директора на ОДМВР, Велико Търново. Изложеното е вярно. В същото време, ВАС констатира, че АСВТ не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Той не е указал на началника на РУП, че е необходимо да представи копие от Заповед рег. № Яз-3228/14.12.2010 г. на ВНД директора на ОДМВР, Велико Търново, както и доказателства за връчването на тази заповед на директора и на негова Заповед рег. № 32/16.01.2012 г., въпреки направеното искане за събиране на тези доказателства от страна на Славев с негова Молба вх. № 6608/26.10.2012 г. (л. 28). Изхождайки обаче от тежестта на доказване, която в случая лежи върху административния орган и липсата на доказателства, че заповедите на директора на ОДМВР и на ВНД началника на РУП, Свищов, са надлежно връчени на Славев изводът, че липсва възможност да се прецени дали претендираното и неизпълнено задължение на Славев, кореспондира с разпоредените му задължения с посочените два акта, се явява правилен и законосъобразен. Законосъобразен и обоснован е и изводът на АСВТ, че липсва конкретност в определяне на неизпълнените задължения на Славев по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 3 от ППЗМВР, поради което отменената от съда заповед действително е постановена в нарушение на материалния закон. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС