Решение № 793 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2011 г.

Решение № 793 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ебазер Реджеб Юсеин от гр. Нови Пазар, против решение № 170/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 486/2010 г. по описа на Административен съд Шумен (АСШ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСШ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Юсеин против Заповед за задържане на лице № 83/17.11.2010 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) гр. Нови Пазар към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР), Шумен - Даниел Георгиев Иванов - командир на отделение в група "Охранителна полиция" към същото РУП. Приел е, че установената по несъмнен начин проява на дребно хулиганство от страна на касатора обуславя материалната законосъобразност на административния акт. Обективната невъзможност на административния орган да внесе незабавно преписката в Районния съд сочи на наличие на основанията на чл. 3, пр. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Недоволен, Юсеин обжалва решението на АСШ. В жалбата обосновава отменителните основания на чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди, че АСШ е нарушил материалния закон при постановяването на решението си. Нарушени са също формата на акта и целта на закона. Ответникът по касационната жалба - полицейският орган, издател на обжалваната заповед чрез пълномощника си, в представения писмен отговор на касационната жалба, пледира за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. ВАС, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението е неправилно. Налице са отменителните основания, посочени от касатора. При извършването на служебната проверка на законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, АСШ законосъобразно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 61, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). Законосъобразен е и изводът, че при издаването му полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал (чл. 169 от АПК). Заповедта обаче, е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 63 от ЗМВР, не е издадена в установената от закона форма и е в противоречие с целите на ЗМВР, поради което приемайки обратното, АСШ е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Последният следва да бъде отменен. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на оспорената заповед, полицейските органи могат да задържат лица в случаите, определени със закон, различни от хипотезите по т. 1 - т. 7 от алинея първа на същия член. Аналогична е разпоредбата и на чл. 62, ал. 1 от ППЗМВР. Тоест във всеки случай на позоваване на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, административният орган следва да посочи и конкретната разпоредба на "другия закон", предвиждащ при настъпването на определени обстоятелства, задържането на дадено лице. Непосочването на този "друг закон", към който препраща т. 8, дава основание да се счита, че заповедта не съдържа правното основание за нейното издаване. Член 59, ал. 2 от АПК дефинира задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма. Съгласно т. 4 от нея актът, в частност заповедта задържане на лице, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Същото предвижда и чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, съгласно който в писмената заповед за задържане на лице се посочва основанието за задържането. Тълкуван във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР води на извод, че задължително в съдържанието на всяка заповед за задържане на лице е необходимо да се посочи правното и фактическо основание за издаването й. Без опора в закона, поради което неприемливо и неоснователно е тълкуването, че нормата на ППЗМВР снижава изискванията за форма на заповедта за задържане на лице, тъй като под "основание за задържането" следва да се разбира само правното такова - чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Прегледът на цитираните норми води на извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, респективно и на обжалваното решение. Заповедта не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържа задължителен реквизит - посочване на фактическото и правно основания за задържането на Юсеин. Както по-горе се посочи, позоваването само на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР не е достатъчно, за да обоснове обратен на направения извод. Освен това, посочено фактическото основание за задържането на касатора не сочи на обстоятелства, предвидени в който и да е закон. Юсеин е задържан "за извършено нарушение по УБДХ". На първо място следва да се посочи, че съгласно т. 8 от цитирания чл. от ЗМВР е предвидено задържане "в други случаи, определени със закон". Дори и да се приеме, че основание за задържането е нормата на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. "а" от УБДХ, каквато теза е развита от процесуалният представител на полицейския орган и е възпроизведена от АСШ в обжалваното негово решение, този нормативен акт е "указ", т. е. по-ниско стоящ от "закон" в йерархията на нормативните актове. Съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, каквато безспорно представлява и задържането на лицето, не може да се обосновава чрез прилагане по аналогия на правни норми, поради което ВАС счита, че към момента на задържането му административният орган не е разполагал с правомощие по силата на закон да задържи лицето за това негово поведение. Освен това, видно от чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. "а" от УБДХ там е предвидено друго, различно от посоченото основание в заповедта, за задържането на лице, извършило дребно хулиганство. Самото нарушение по УБДХ не е основание за прилагане на "задържане" на основание чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. За това си поведение Юсеин е получил съответното наказание, видно от приложеното по делото решение от 18.11.2010 г. на Новопазарския районен съд по анхд. № 713/2010 г. Член 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е бланкетна норма и изисква задължително посочване на връзката й с друг законов текст, което в настоящия случай не е направено. Освен така изложеното, АСШ е направил незаконосъобразен извод, че заповедта се явява законосъобразна поради липса на противоречието й с целта на закона. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че след задържането на Юсеин до освобождаването му на 18.11.2010 г., не са извършени каквито и да било неотложни процесуални действия, които да не е било възможно да бъдат извършени без прилагането на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Съгласно чл. 30, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства, не се установява каквато и да е неотложност на случая, наложила предприемане на задържането. След като е снел обясненията на свидетелите и нарушителя, полицейският орган недопустимо е задържал последния. Това не е било необходимо с оглед постигане на целите, предвидени в ЗМВР. Като вид административна принуда, ПАМ не е средство за реализиране на отговорността на лицето по повод извършеното от него деяние по смисъла на УБДХ. С оглед данните по административната преписка в настоящия случай обаче, оспорената заповед за задържане се явява недопустима и незаконосъобразна допълнителна санкция за поведението на Юсеин, което той е имал на 17.11.2010 г. към 10,30 часа. Както по-горе се каза, в настоящия случай при издаването на заповедта полицейският орган е действал при условията на оперативна самостоятелност, с която е разполагал. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Именно в така определените от цитираните норми рамки следва да упражнява предоставената на административният орган компетентност, когато той действа при условията на оперативна самостоятелност. В случая органът е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерност и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която актът е издаден. Приемайки обратното, АСШ е постановил незаконосъобразно решение. Обобщено изложеното налага изводът, че съдът е "дописал" и недопустимо "поправил" обжалваната заповед, тълкувайки всички събрани във връзка с извършеното дребно хулиганство доказателства. Той е следвало да ограничи контрола си до законосъобразността на вече изготвения от полицейския орган и обжалвана от Юсеин заповед за задържането му. По изложените съображения, обжалваното решение на АСШ се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени. Следва, при пълно изяснената фактическа обстановка да се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от Юсеин заповед за задържане на лице № 83/17.11.2010 г., издадена от полицейски орган при РУП гр. Нови Пазар при ОД на МВР, Шумен - Даниел Георгиев Иванов - командир на отделение в група "Охранителна полиция" към същото РУП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ВАС, пето отделение,