Решение № 4797 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14580/2008 г.

Решение № 4797 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14580/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.), във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "ХИДРЕКС" ООД, гр. София, представлявано от Управителя Евгени Георгиев Кераджийски, срещу Решение от 19.06.2008 год. по адм. д. № 0572/2006 год. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "А" състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството в обжалваната част против ДРА № 747/17.01.2005 год. на ДП "Овча купел" при ТДД гр. София, в частта, в която е потвърдена с Решение № 1738/08.07.2005 год. на Регионален данъчен директор при РДД гр. София, с който на "Хидрекс" ООД, гр. София не е непризнато правото на данъчен кредит съответно за данъчен период 01.01.2000 год. - 31.08.2004 год. по доставки, получени от ЕТ "Пиер - 2000 - Найден Найденов", правоприемник на ЕТ "Пиер - 2000 - Любка Борисова", "Акби" ЕООД и "МХ Трейд" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуални закони, което съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Софийски градски съд е бил ДРА № 747/17.01.2005 год. на ДП "Овча купел" при ТДД гр. София, в частта, в която е потвърдена с Решение № 1738/08.07.2005 год. на Регионален данъчен директор при РДД гр. София, с който на "Хидрекс" ООД, гр. София не е непризнато правото на данъчен кредит съответно за данъчен период 01.01.2000 год. - 31.08.2004 год. по доставки, получени от ЕТ "Пиер - 2000 - Найден Найденов", правоприемник на ЕТ "Пиер - 2000 - Любка Борисова", "Акби" ЕООД и "МХ Трейд" ЕООД. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, направени са съответни правни изводи, обуславящи липсата на признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Съдът е приел, че в ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. СГС е приел, че в обжалвания ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит, поради констатирано обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС от страна на преките доставчици на дружеството. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, досежно събраните доказателства в хода на ревизията, предвид на датата на нейното започване. От наличната по преписката документация се установява, че данъчната ревизия е възложена с АВДР № 583/09.09.2004 год., а не с АВДР № 747 от 09.12.2004 год., както се твърди в касационната жалба. С него само е продължен срока на възложената вече ревизия. Във връзка с това, законосъобразно са съобразени протоколите за извършени насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя и са ценени като доказателства, отразените в тях обстоятелства. Възраженията в касационната жалба по отношение на доставчиците се свеждат до обстоятелството, че решаващият състав на СГС е приложил неправилно материалния закон ЗДДС и са допуснати процесуални нарушения във връзка с кредитиране на доказателствата. Възраженията в касационната жалба по отношение на доставчика ЕТ "Пиер - 2000 - Найден Найденов", правоприемник на ЕТ "Пиер - 2000 - Любка Борисова" са неоснователни. Правилно Съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на СГС е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. В хода на съдебното обжалване на ДРА са ангажирани доказателства, които Съдът е обсъдил подробно и е обосновал своите изводи. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. ДДС се отразява по сметка 453 - разчети за ДДС и чрез тази сметка регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет, като платци на ДДС. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, сметка 4532 - начислен данък при продажбите, сметка 4538 - данък за възстановяване и сметка 4539 - данък за внасяне. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че липсват доказателства, представени от прекия доставчик на жалбоподателя, от които да се установи, че ДДС е начислен по реда, определен в закона. За да се докаже това обстоятелство е следвало да бъде извършена проверка от данъчните органи чрез посещение на данъчния адрес на доставчика или чрез изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект. Така направените искания до доставчика за представяне на документи са били редовно връчени. В приетата по делото данъчна преписка не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на това задължение на този доставчик и представяне от тяхна страна на исканите документи и писмени обяснения, а именно: доказателства за произхода на стоката или услугата, договори и фактури с предходни доставчици, извлечение от сметка 4532, справки за технологичната, материална и кадрова обезпеченост на дружествата, начин на разплащане между страните и др. Вещото лице също не е намерило доставчика на декларирания от него данъчен адрес и не е успяло да направи проверка в счетоводството му. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно в тази му част, тъй като по делото не са представени доказателства, които да доказват, че доставчика на жалбоподателя е водил редовно счетоводство. При разглеждане на делото, в производството пред СГС жалбоподателят, отново не е представил нови доказателства, които да опровергаят констатациите на данъчните органи. По този начин съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на материалния закон и е отхвърлил като неоснователна подадената пред него жалба. Съдът е длъжен да установи наличието на всички предпоставки за признаване на данъчен кредит. Данъчно задълженото лице, което иска да се ползва от правото на кредит носи и тежестта да докаже, че по отношение на него и на предходните му доставчици са налице изискванията на чл. 64 от ЗДДС. В случая това не е установено. След като не са проверени хронологични и аналитични регистри за счетоводните сметки от групи 301, 401, 501, 60 и 70, както и месечна оборотна ведомост, за да може да се съпостави отразената в тях и в дневниците за продажби и справките-декларации информация от доставчиците, не може да се приеме, че ДДС по конкретната доставка е начислен. Основателна е жалбата на "Хидрекс" ООД, гр. София по отношение на доставчиците "Акби" ЕООД за периода 01.06.2002 год. - 30.06.2002 год. на обща стойност 6234 лв. и "МХ Трейд" ЕООД за периода 01.02.2003 год. - 28.02.2003 год., 01.03.2003 год. - 31.03.2003 год., 01.04.2003 год. - 30.04.2003 год., 01.05.2003 год. - 31.05.2003 год. на обща стойност 15266 лв. От доказателствата по делото се установява, че на двамата доставчици са издадени ДРА, във връзка с извършената им ревизия по ЗДДС (отм.) за данъчен период, включващ и процесния - съответно издаден е ДРА № 436/07.01.2003 год. за "Акби" ЕООД и ДРА № 267/21.04.2003 год. на От представените по делото ДРА на тези доставчици е видно, че не са направени корекции на декларираните от ревизираните лица резултати по ЗДДС . Това означава, че самите данъчни органи са извършили проверка в счетоводствата на тези доставчици и са установили, че доставките са реално извършени и данъка е осчетоводен в счетоводствата като задължение към бюджета. Доколкото тези обстоятелства са установени от самите данъчни органи и те са били спорните по делото, настоящата инстанция намира, че по отношение на доставките на "Акби" ЕООД и "МХ Трейд" ЕООД атакуваното решение следва да се отмени. Настоящата инстанция се произнася по същество, поради което следва да отмени в тази му част атакувания РА за "Акби" ЕООД за периода 01.06.2002 год. - 30.06.2002 год. на обща стойност 6234 лв. и "МХ Трейд" ЕООД за периода 01.02.2003 год. - 28.02.2003 год., 01.03.2003 год. - 31.03.2003 год., 01.04.2003 год. - 30.04.2003 год., 01.05.2003 год. - 31.05.2003 год. на обща стойност 15266 лв. Предвид на направеното искане на страните за присъждане на разноски и съобразно изхода от спора, на касатора следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 2000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение