Решение № 4015 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2016 г.

Решение № 4015 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Кристина Илчева против решение № 182 от 22.03.2016 г. по адм. дело № 1/2016 г. на Административен съд – М.. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-120-6500/4330 от 19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи" за кампания 2014 г. в частта за прихваната сума от 2972. 42 лв. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – М. Й. Й., чрез процесуалния му представител адв. И. И. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от М. Й. Й. против уведомително писмо изх. № 02-120-6500/4330 от 19.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ единствено в частта му, в която е посочена за прихваната сума от 2972. 42 лв. От данните по делото се установява, че Й. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер УИН: [номер], с което е кандидатствал за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/, Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/ и Плащания по Натура 2000. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 за декларираните в защитената зона от Натура 2000 площи е оторизирана сума в размер на 2972. 42 лв. Последната не е била изплатена поради прихаващането й като съгласно обясненията дадени под Таблица 2 от уведомителното писмо отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Във връзка с конкретния спор административният орган е представил: договор № 12/112/05558 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони сключен между ДФЗ и М. Й.; заповед № 03-120-РД/181/14.07.2014 г. и заповед № 03-120-РД/212/18.08.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ-М., с които е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора. Представени са и две нотариални покани за доброволно изпълнение, както и покана за доброволно изпълнение, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. По делото са приложени искова молба от ДФЗ срещу М. Й., решение № 379/27.11.2015 г. по гр. дело № 1167/2015 г. по описа на Районен съд – Лом, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове за възстановяване на сумата по сключения договор и въззивна жалба срещу постановеното решение, като няма данни за приключило производство с влязъл в сила акт. По делото има приложена от съда справка, от която е видно, че Й. е обжалвал заповед № 03-120-РД/181/14.07.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ-М. и е образувано адм. дело № 497/2014 г. на Административен съд – М.. При извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС се установи, че по него има постановено решение № 181/22.03.2016 г., срещу което е подадена касационна жалба и е образувано адм. дело № 5803/2016 г. на ВАС, четвърто отделение, чието определение се обжалва и не е влязло в сила. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми. Посочено е, че вземането на ДФЗ не е безспорно установено, тъй като са образувани две съдебни производства – административно и гражданско, но нито едно от тях не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, т. е. вземането не е изискуемо и ликвидно. Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите, тъй като чл. 5 б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. е отменен, считано от 01.01.2015 г. Съдът е посочил, че административният орган се е позовал на три различни основания в таблица 2 за прихващането, без да се е обосновал с конкретни факти и обстоятелства, поради което е отменил уведомителното писмо. Така постановеното решение в частта с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-120-6500/4330 от 19.11.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 за кампания 2014 г. по отношение на вече оторизираната сума по Натура 2000 в размер на 2972. 42 лв. е недопустимо. Следва да бъде отбелязано, че процесното писмо в тази му част по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради липсата на правен интерес от обжалването му от страна на М. Й. и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на уведомителното писмо, с която е прихваната оторизираната сума. Съдът като е отменил цялото уведомително писмо е излязъл от предмета на жалбата и се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение в тази му част, с която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. По отношение на останалата, допустима част на съдебното решение, настоящият състав приема за правилно. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума от 2972. 42 лв. отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г. / държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5 б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума от 2972. 42 лв. не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на М. Й., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо – не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може да иска от насрещната страна – длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и размер. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. От пълномощника на ответника е направено искане за заплащане на разноски по делото, но съдът като съобрази, че е направено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, приема, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.03.2017 г. е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност и следва да бъде намален, поради което следва да бъде осъден Д. фонд "Земеделие", да заплати на ответника разноски по делото в размер на 500 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение