Решение № 4072 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2021 г.

Решение № 4072 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2021 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В., чрез пълномощника му адв. Х. Стойкова, против решение № 667 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1243/2020 г. на Административен съд - София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/5299 от 29.06.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдебно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноски за производството и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Я. Кънчева, в писмена молба, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба, подадена от И. В. против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г., за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/5299 от 29.06.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.) е прекратен поетия от И. В. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", поради неподаване от В. на заявление за плащане за кампания 2017 година. След като е обсъдил доказателствата по делото, съдът е приел за установено от фактическа страна, че И. В. е регистриран в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК) с УРН 387135 и е поел многогодишен ангажимент през 2015 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 година, като е одобрен, видно от УП изх. № 02-230-6500/479 от 16.03.2016 г., за финансиране по мярката с парцел с площ от 13. 78 ха, землището на [населено място], № 48324-95-1-8, имот № 000698 по КВС, за който е имал сключен договор за аренда. Същият е получил подпомагане за парцела за 2015 г. и 2016 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че В. е подал общо заявление за подпомагане с УИН № 2316061789606 за кампания 2017, като по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", е декларирал площ за подпомагане 0. 00 ха. Към заявлението е подадено обяснение, че заявителят намалява заявените площи за подпомагане, поради липса на правно основание, тъй като е имал сключен договор за аренда, но същият е прекратен едностранно от собственика. С писмо изх. № 01-6500/369 от 19.01.2018 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, И. В. е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като производството се открива, тъй като при извършване на административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, ДФЗ - РА е установила, че В. не е подал заявление за плащане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" през кампания 2017 г. В писмото е посочено, че в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламента) и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., ДФЗ-РА е предприела действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент на В. по мярка 10. На заявителят е указана възможността за възражение в срок, но такова не е постъпило. След връчване на оспорения акт, жалбоподателят е подал жалба по административен ред до горестоящия административен орган - министъра на земеделието, в която е посочил, че няма вина, тъй като договорът му за аренда, за имота, с който е кандидатствал и е одобрен по мярка 10 е прекратен едностранно от собственика. При така установените данни, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, на основание делегирани правомощия със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор, която възможност е изрично предвидена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 20а, ал. 2, т. 2 и ал. 4, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е постановен и при спазване на материално правните разпоредби и съобразно целта на закона, тъй като при поетия многогодишен ангажимент от И. В., същият не е подал заявление за плащане за 2017 г., поради което са налице материалните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Това е така, тъй като за жалбоподателя не са били налице форсмажорни обстоятелства и непреодолими препятствия, както и наличие на отчуждаване на цялото стопанство, като в случая не намира приложение разпоредбата на § 1, т. 8, б. "е" от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съгласно която форсмажорни или извънредни обстоятелства са отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При вярно установени факти, съдът е обосновал фактически и правно изводите си и правилно е приложил материалния закон. Безспорно е в случая, че агроекологичния ангажимент следва да бъде прекратен, тъй като е отпаднало правното основание за ползване от жалбоподателя на имота, с който е кандидатствал и е бил одобрен за подпомагане по процесната мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Спорният по делото въпрос е дали прекратяването на ангажимента по мярката, следва да бъде извършено на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., както е приел административния орган, т. е. след прекратяването му земеделския стопанин ще дължи възстановяване на получените суми по съответното направление, съобразно правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 7/2015 г., или е приложима нормата на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/2015 г., в който случай не се изисква земеделския стопанин частично или напълно да възстанови получената финансова помощ, респективно дали е налице основанието по чл. 64, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съгласно която норма не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В чл. 63, параграф 1 от Регламент 1306/2013 г. е предвидено, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите обстоятелства са предвидени и в легалните дефиниции на "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 63, параграф 1 от Регламент 1306/2013 г. - неизпълнение на ангажимента, тъй като не е налице "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент 1306/2013 г., съответно по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7/2015 г., които са лимитативно изброени и с оглед данните по делото правилно е прието от административния орган и от решаващия съд, че не са налице. Едностранното прекратяване на арендния договор не е от посочената категория обстоятелства. Същите не могат да бъдат прилагани по аналогия, както се твърди в касационната жалба. По отношение преценката за приложението на чл. 64, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съответно и на чл. 77, § 2, б. "г" от Регламента, релевантното в случая обстоятелство е, че земеделският стопанин не е спазил изискването на цитираните норми и на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г., тъй като не е уведомил, ведно със съответните доказателства, в писмена форма на ДФЗ – РА, в рамките на 15 работни дни от датата, на която е бил в състояние да направи това, административния орган за възникналата невъзможност за подаване на заявление за плащане поради прекратяване на арендния договор. Напротив, земеделският стопанин е подал към заявлението си декларация само по мярка 11 за настъпилото намаление на заявените от него площи, както и е подал "Обяснение", което също касае само и единствено мярка 11 за кампания 2017 г. Липсва каквото и да е уведомяване относно имота, за който е поет ангажимент по мярка 10, както към заявлението за плащане, така и в друг документ. Жалбоподателят не е подал и възражение след получаване на уведомителното писмо за започване на административната процедура по прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10, съответното направление. Едва, след издаване на оспорения административен акт, при обжалването му пред по-горестоящия административен орган, земеделският стопанин е посочил причината, поради което за кампания 2017 г. не е подал искане за плащане по мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Посоченото не може да санира процесуалното му бездействие в рамките на административното производство, съответно прави неприложими и нормите на чл. 64, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съответно и на чл. 77, § 2, б. "г" от Регламента, съобразно които не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Не е доказано по удовлетворителен начин, в рамките на административното производство, обстоятелство, налагащо прекратяване на ангажимента без налагане на административни санкции по смисъла на чл. 63, § 1 от Регламента. Не са налице основания агроекологичният ангажимент да бъде прекратен, без земеделският производител да дължи връщане на полученото финансово подпомагане. Правилно е приложено основанието по чл. 18, ал. з, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че земеделският производител е уведомил административния орган за прекратяването на арендния договор. Липсват каквито и да са доказателства за уведомяване по процесната мярка 10, съответното направление, като това не е сторено и след получаване на уведомителното писмо за резултатите от извършените административни проверки, в което изрично е отразено липсата на искане за плащане по мярка 10, както и след получаване на уведомителното писмо за започване на производство за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация, което следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,