Решение № 3459 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2019 г.

Решение № 3459 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софтуер Груп БГ" АД срещу Решение № 469 от 21.01.2019 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 2921/2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в хода на процедурата по оценка на проектното предложение на "Софтуер Груп БГ" АД е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ПМС № 162), тъй като поради същественото разминаване между двете общи крайни оценки на оценителите (разликата между двете оценки е повече от 20% от максималната възможна оценка) е следвало да бъде назначен трети оценител. С това са нарушени и основните принципи при подбор на проекти предложения, залегнали в чл. 29 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Счита, че оспореният административен акт не съдържа мотиви, нито препраща към мотиви, съдържащи се в друг акт. Доводите на двамата оценители, съдържащи се в съставените от тях оценителни листове, са бланкетни, поради което не може да се извърши преценка дали същите съответстват на оценителните критерии, заложени в Методологията за техническа и финансова оценка на проектно предложение по процедура за подбор на проектни предложение BG05 M90 P001-1. 022 "Специфични обучения". В съдебното решение съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 19 от ПМС № 162 и на чл. 29 ЗУСЕСИФ, както и дали са спазени правилата за извършва на оценителската дейност. Прави искане съдебното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от И. Г.. Ответникът – Ръководителят на УО на ОПРЧР, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробно възражения по доводите на касатора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник Динев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "Софтуер Груп БГ" АД против Решение № РД 05-23 от 23.02.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на "Софтуер Груп БГ" АД. За да постанови решението си съдът е приел, че с оспореното Решение №РД05-23 от 23.02.2018 г. на ръководителя на УО на ОП РЧР проектното предложение на "Софтуер Груп БГ" АД по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проекти ВG05 М90 Р001 – 1. 022 "Специфични обучения" по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-20120 е отхвърлено на три основания - по-малък от минимално допустимия брой точки, за да бъде допустимо проектното предложение, по раздел 3 от Методологията за техническа и финансова оценка на проектните предложения по процедурата, по-малък от минимално допустимия брой точки, за да бъде допустимо проектното предложение, по раздел 4 от Методологията за техническа и финансова оценка на проектните предложения по процедурата и по-малък от минимално допустимия брой точки за обща техническа и финансова оценка, за да бъде допустимо проектното предложение, съгласно Методологията за техническа и финансова оценка на проектните предложения по процедурата. Посочил е, че проектното предложение е оценено от двама външни за организацията на УО оценители, включени в и избрани от списъка по чл. 14, ал. 6 ПМС № 162, които отговарят на условията на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 ПМС № 162. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика и Заповед № РДП1 – 362 от 17.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика. Приел е, че в акта е посочено фактическото основание за издаването му като конкретно са посочени получените по проектното предложение точки, а конкретните мотиви са подробно описани в оценителните листа - приложение към доклада на оценителната комисия, одобрен с процесния административен акт. Съдът е посочил, че броят точки, които присъждат оценителите по всяко проектно предложение, зависи изцяло само от експертната им оценка и не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае оперативната самостоятелност на помощния орган и негова дискреционна преценка, която съдът не може да замести. Посочил е, че при оценъчната си дейност, комисията е обвързана от одобрените от УО Условия за кандидатстване и Методика и действа при условията на обвързана компетентност, но това не е така при преценка на степента на съответствие на предложението със съответните критерии. Съдът е приел, че твърдението на жалбоподателя за неправилно присъдени точки е и недоказано. Посочил е, че актът по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в хипотезата на процедура чрез подбор, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Изложил е, че за да бъдат допуснати и оценени проектните предложения трябва кандидатите да са спазили установените изисквания за кандидатстване, като неспазването им има за правна последица недопускане до участие в процедурата, съответно даването на указание за отстраняване на нередовностите, и оценяване в съответствие с посоченото в предложението. Посочил е, че основните изисквания за провеждане на процедурата чрез подбор са регламентирани в чл. 29 – 38 ЗУСЕСИФ. Изложил е, че съгласно цитираните разпоредби компетентен да определи на кои проектни предложения следва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ е ръководителят на управляващия орган, но с цел компетентна оценка на предложенията законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия, представляваща помощен орган, чийто структурен състав, правомощия и правила на работа се определят с ПМС № 162. Приел е, че характерът на комисията и нейната дейност и значението на оценителския доклад като мотиви на крайния индивидуален административен акт на ръководителя на УО предпоставя и необходимостта от проверка спазването на нормативните изисквани в хода на съдебното производство по контрол за законосъобразност на акта по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че е длъжен да извърши проверка за спазване на правилата за формиране на оценителната комисия и нейната оценъчна дейност и по-конкретно изискванията на чл. 33, ал. 1 и 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 ПМС № 162, но не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията. Изложил е, че за законосъобразността на един административен акт, който по силата на закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен орган, следва да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но не и да се проверява и още повече да се замества оценъчната дейност, обективирана в мотивите на акта, с преценката на съда. Анализирал е разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е приел, че дори самият административен орган не може да замества експертно-оценителната дейност, а може само да прецени спазени ли са правните изисквания при нейното осъществяване. Съдът е стигнал до извод, че по делото не се спори по правилата за формиране на оценителната комисия, както и че са спазени правилата за организиране на нейната работа, в това число и за документиране и отчет на дейността й. Изложил е, че двамата оценители са извършили оценка на процесното проектно предложение по утвърдените в Методиката критерии за оценка, като всеки от тях е извършил оценката си само и въз основа на установените в Методиката критерии и е изложил съответни мотиви. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е обсъдил основанията за отмяна на акта, изложени от жалбоподателя. Действително, видно от съдържанието на първоинстанционната жалба, са изложени оплаквания единствено относно броя присъдени точки на проектното предложение по всеки критерий и липсата на ясни мотиви. Видно обаче от съдържанието на разяснителна молба на жалбоподателя (стр. 190 от първоинстанционното дело) е направено изрично оплакване за нарушение на чл. 19, ал. 3 ПМС № 162 по време на работата на оценителната комисия, което по същество представлява оплакване, че административният акт страда от порока по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Оплакването е заявено още веднъж и в писмената защита на жалбоподателя, в която са изложени още и съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ПМС № 162, както и несъотвествие на акта с целите, предвидени в чл. 29 ЗУСЕСИФ – порок по чл. 146, т. 5 АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията, а може само да прецени спазени ли са правните изисквания при нейното осъществяване. Поради това правилно е приел, че съдът е длъжен да осъществи контрол за законосъобразност на изискванията за формиране на оценителната комисия, за спазване на правилата за нейната работа, в това число и за документиране и отчет на дейността й, както и за спазване на правилата за извършване на оценителната дейност. Въпреки, че неколкократно е посочил обхвата на дължимата проверка, първоинстанционният съд по същество не е извършил контрол за законосъобразност и не е изложил собствени мотиви. Пръвоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от оплакванията на жалбоподателя, изложени подробно в първоинстанционната жалба и уточняващата молба към нея. Изложените мотиви в съдебното решение са бланкетни и не почиват на самостоятелни фактически установявания. Така съдът необосновано е приел, че са спазени правилата за работа на оценителната комисия и за нейното документиране, без да изложи мотиви по същество защо не приема оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения в хода на оценителната дейност. Съдът изобщо не е обсъдил приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ПМС № 162, не е разгледал поставените на проектното предложение точки от двамата оценители и не е формирал извод досежно това налице е разлика по-голяма от 20% от максимално допустимата оценка, която да обоснове задължение за назначаване на трети оценител. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отмяната на акта при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно с чл. 168, ал. 1 АПК предметът на съдебната проверка следва да обхване всички основания по чл. 146 АПК, включително посочените от жалбоподателя. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд