Решение № 10951 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2016 г.

Решение № 10951 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Г. при РДНСК - Северен централен район обжалва Решение № 84/26.09.2016 г. на Административен съд - Г. по адм. дело № 42/2016 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-19-01/17.02.2016 г., забраняваща достъпа и ползването на строеж "Каломаслоуловител и септична яма (локални пречиствателни съоръжения към обект "Бензиностанция, газстанция, автомивка, търговия и ЗХР")", находящ се в поземлен имот с идентификатор 14218.711.4 и частично попадащ в поземлен имот с идентификатор 14218.711.6 по кадастралната карта на гр. Г., като ползван без да е въведен в експлоатация по предвидения в чл. 177, ал. 2 ЗУТ ред.

Ответникът "Ш. Т." ЕООД е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е основният касационен довод за недопустимост на първоинстанционното решение поради отпаднал правен интерес от оспорване, аргументиран с доброволното премахване на строежа, предмет на заповедта.

а. Няма данни за пълна идентичност между премахнатия след издаването на заповедта и обекта, описан в нея. Напротив, строежът е премахнат частично (съоръженията са преместени) с оглед съобразяването на местоположението му с границата на съседния имот - вж. изрично в този смисъл и изявлението на управителя на дружеството в становище до административния съд от 20.05.2016 г.

б. Дори и да се приеме, че е премахнат в цялост строежът, чието ползване е забранено, в периода от съобщаването на заповедта до настъпването на твърдения нов юридически факт по чл. 142, ал. 2 АПК забраната е действала, доколкото актът за налагането й е предварително изпълняем - чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Правният интерес на адресата на заповедта от проверката на законосъобразността й произтича от възможността да предяви иск за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставка за допустимостта на който е отмяната на административния акт с влязло в сила съдебно решение - чл. 204, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Без значение е дали заповедта е била изпълнена в действителност - този въпрос е свързан с доказването на основанието на евентуален иск, а не с неговата допустимост. Релевантно за интереса от съдебното оспорване е разпореденото с административния акт и подлежащо на изпълнение задължение.

1. Решението е правилно от процесуална и материалноправна страна.

а. Фактическият извод на съда, че каломаслоуловителят и септичната яма са част от разрешението за строеж и акта за въвеждане в експлоатация на основния строеж, който обслужват, съответства на доказателствата по делото. Той произтича обективно от обхвата на одобрените проекти към РС и е потвърден от заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза. Верността на оценката от съда на разрешението за ползване и протокола на приемателната комисия, противно на възражението на касатора, не се засяга от констатациите в тях за липсата на отклонения от инвестиционните проекти. Удостовереният с тези доказателствени средства факт не обосновава, вкл. и косвено, чрез установяването за частично навлизане на съоръженията в друг имот, твърдението за съществуването на нов обект, изграден след приемането на строежа. Подобна теза е неправилно основана на съждението, че след като при въвеждането на обекта в експлоатация не е идентифицирано частичното му ситуиране в съседен имот, строежът не е идентичен с разрешения.

б. Законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите основания за издаването му. Изследване включени ли са пречиствателните съоръжения в акта за ползване като част от основния обект, както и разграничение между тях и обекта, който се квалифицира като неприет по предвидения в чл. 177, ал. 2 ЗУТ ред, заповедта въобще не съдържа. Това е неин съществен процесуален порок (неизясняване на действителните факти от значение за наредената забрана - чл. 178, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК), който е рефлектирал и на съответствието й с материалния закон.

в. Доказателствени източници за осъществен допълнителен строеж извън въведения в експлоатация не са налице. Възможността е отречена и от вещото лице, което е изследвало причините обекта да попада частично в два имота, а те са свързани с последващото отразяване на съответната територия в кадастъра. Следователно строежът в неговата цялост се обхваща от обективните предели на позитивния акт за разрешаване на ползването, в т. ч. и частта от него, за която е установено навлизане в друг имот. Затова за нея не е нарушена забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ като предпоставка на упражненото със заповедта правомощие. Самото частично разположение на съоръженията в друг имот е неотносимо към съдържанието на материалното административно правоотношение, ограничено до проверката дали строежът е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, и като последица - към съществуването на основанието по чл. 178, ал. 5 ЗУТ да се забрани ползването и достъпа до обекта.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение