Решение № 315 от 6.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1045/2012 г.

Решение № 315 от 6.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1045/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК Осъденият М. С. А. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 4634/2006 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда. Твърди, че е задочно осъден, а за постановената присъда узнал след шестнадесет години по дело за групиране на наложени му наказания и по други дела. Заявява, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание от три години лишаване от свобода, с приложението на чл. 24 от НК е явно несправедливо. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането и моли то да бъде уважено. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателно дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в допустимия от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Производството по н. о. х. д. № 4634/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по повод обвинителен акт срещу М. С. А. за престъпление по чл. 256, ал. 2 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 198, ал. 3 от НК, извършено на 05.03.1992 г. Видно от материалите по делото в изпълнение на разпореждането на съдията докладчик на подсъдимият е връчен препис от обвинителния акт лично на 08.01.2007 г. като от същата дата той е изготвил жалба/представляваща по същество становище по обвинителния акт/ л. 21 от съдебното дело. В съдебното заседание проведено на 05.03.2007 г. подсъдимият е бил доведен от Софийския централен затвор, пред съда е направил искане да му се назначи служебен защитник и след отлагане на делото за изпълнение на това искане и насрочването му за 22.06.2007 г. той отново е участвал в заседанието, на което в присъствието на приетия от него служебен защитник е даден ход на делото и започнало съдебното следствие. На този етап подсъдимият е дал първите си обяснения, като с оглед събиране на други доказателства делото отново е било отложено за 20.11.2007 г., за която дата подсъдимият лично е бил уведомен. В периода между тези две заседания А., който е изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му по друго дело, поради изтърпяване на наказанието е бил освободен от затвора и не се е явил в съдебното заседание на 20.11.2007 г. без да посочи уважителна причина за това. След промяна на мярката за неотклонение в "задържане под стража" за изпълнението й били предприети всички възможни действия за установяване и задържане на подсъдимия. Местоживеенето му не било установено, което и дало основание на съда да продължи производството при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК с участие на служебния защитник. Постановената от първоинстанционния съд присъда е била обжалвано от защитника и делото разгледано от Софийския апелативен съд, който с решение от 26.06.2008 г. изменил присъдата и намалил размера на наказанието, приемайки, че въпреки процесуалното поведение на подсъдимия, дало основание за продължителния период от време от извършването на престъплението до постановяване на осъдителната присъда нарушен е чл. 6 ЕКЗПЧОС и то следва да се компенсира с определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намалил същото от пет години на три години лишаване от свобода. При тези данни настоящият състав намери, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното дело е възможно само ако той не е знаел за него. В конкретния случай не е така, осъденият е знаел и се е явявал и в съдебното производство, а в един по- късен момент се е укрил, поради което неучастието му не се дължи на пропуски в работата на съда, а е последица от взето и изпълнено от него решение чрез укриване да попречи реализирането на наказателната отговорност срещу него. Това поведение законът не толерира, поради което и виновното поведение на осъдения не е основание за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт. Поради изложените съображения искането за възобновяване съставът намира, че следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение