Решение № 11537 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2015 г.

Решение № 11537 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Мария Генова - пълномощник на Общинския съвет - Враца, срещу решение № 143 от 16.04.2015 г. на Административния съд - Враца по адм. д. № 92/2015 г. С него съдът е отменил решение № 937 от протокол № 77 от заседание на Общинския съвет - Враца, проведено на 17.02.2015 г., с което е потвърдено решение № 926 от 27.01.2015 г., в частта му по т. 3, приложение № 3, списък № 2, за обекти № 3, 6, 7 и от № 9 до № 13 включително, както и от № 16 до № 33 включително. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея и новопредставените писмени доказателства се моли, решението на съда да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него се правят твърдения, противни на изложените от касатора. Ответната страна моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи противни на тези от касатора, като изрично подчертава, че терминът използван от законодателя в чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК е "... които се използват...", а не които са "предназначени" или "отредени". Прокурорът намира, че съдът не е допуснал нарушения, даващи основания за касационна отмяна на решението му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решението си Административният съд - Враца на основание чл. 172, ал. 2 АПК е отменил обжалваното решение в посочената му част, взето от Общинския съвет - Враца, гласувано отново, след връщането му от областния управител. В развилото се съдебно административно производство съдът е установил фактите по спора, относно имотите, общинска собственост, включени в Плана за приватизация и следприватизационен контрол за 2015 г. и Списък на обектите, включени в програмата за приватизация - лист 17 - 19 от делото, включително и представените актове за частна и публична общинска собственост - лист 24 - 97 от делото. От приетите писмени доказателства, включително и представените скици за имотите, съдът е направил изводи, че имотите, включени в списъка в оспорваната му част, не попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК. Относно обекта по т. 3 от Списък № 2 съдът е установил, че представлява самостоятелен обект в сграда, както и обект № 6, представляващ УПИ и едноетажно тяло със самостоятелен вход от комбинирана сграда. Установил е, че обект № 7 представлява Поземлен имот - УПИ IХ 288, кв. 301, който е отреден за Комплексно обществено обслужване - жилищно предназначение. За обектите под номера от 9 до 13 включително и от номера 16 до 33 включително от списъка съдът е установил, че са незастроени. Имот представляващ обект № 25 представлява публична общинска собственост, отреден за комплексно обществено обслужване и озеленяване. При това фактическо установяване, съдът е анализирал чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК и е приел, че всичките обекти, включени в списъка не се използват за стопански цели, както и не са незавършени обекти на строителството. Поради това е извел и решаващият си извод, че оспореното решение на общинския съвет е незаконосъобразно, защото е взето в нарушение на чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК, поради което го е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 АПК не се установяват нарушения, съставляващи основания за касационна отмяна на решението. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата експертиза относно имотът представляващ обект № 25, за който е съставен акт за публична общинска собственост. Оплакването е неоснователно, защото чрез съдебно-техническа експертиза не може да се установи, че имотът не е публична общинска собственост. По делото не е било спорно, че имотът не е застроен и върху него няма започнало изграждане на какъвто и да е обект. Предназначението на обекта не е от значение за характеристиката на имота относно белезите му визирани в чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК. Не само относно него, но и за останалите празни и незастроени имоти е от съществено значение да са общински нежилищни имоти, да не са включени в имуществото на общински търговски дружества и да се използват за стопански цели, както и незавършени обекти на строителството, които не са включени в имуществото на общински търговски дружества. Обектите по т. 6 са два вида. От първия вид са тези, които се използват за стопански цели, ведно с другите две изисквани кумулативни предпоставки, а от втория вид - незавършени обекти на строителството, отново при наличието на другите две кумулативни предпоставки. От представените писмени доказателства по делото - актове за частна общинска собственост и за публична общинска собственост, относно обект № 25, безспорно е установено, че всичките имоти са общински нежилищни и не са включени в имуществото на общински търговски дружества, но няма доказателства, че се използват за стопански цели. Наличието на тази трета кумулативна предпоставка за първия вид обекти, подлежащи на приватизация, а именно: да се използват за стопански цели не е установена по делото. Неоснователно е и оплакването, че е допуснато нарушение на материалния закон. Отреждането на имота, включително и възможността върху него да се построят обекти, част от които биха имали стопанско предназначение, не може да се приеме, че съставлява нарушение на материалния закон. Както вече се посочи, относимо към момента на включване на обекта в списъка за приватизация е използването на обекта за стопански цели, но не и отреждането или предназначението му. В касационната жалба се прави позоваване на чл. 1, ал. 4 ЗПСК, с която се изключва приложението на ЗПСК и в която не били посочени обектите представляващи незастроени общински нежилищни имоти, предназначени за стопански цели. Чрез позоваването се цели да се защити тезата, че приватизацията на обектите, включени в списъка в обжалваната му част, трябва да се извърши по реда на този закон. Твърдението е невярно, защото в чл. 1 от ЗПСК са описани възникналите обществени отношения относно собствеността върху обектите и възможността за тяхната продажба, които се уреждат от този закон. Възможността на общината да се разпорежда с имоти и вещи, частна общинска собственост е уредена и в ЗОС. Следователно възможността за продажбата на имотите, включени в списъка може да се осъществи по друг законен ред. Представените с касационната жалба копия на декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти по никакъв начин не могат да повлияят на правните изводи направени както от административния съд, а така също и от касационната инстанция. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него е неоснователна. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение