Решение № 16787 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2013 г.

Решение № 16787 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Велислав Христов Цанов против решение по адм. д. № 183/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност. Съдът не е обсъдил наказателните постановления, които не са му връчени и по този начин е лишен от възможността да възстановява всяка календарна година по 13 точки. Няма мотиви са колизията на две наказателни постановления от една и съща дата, като в едното от тях няма отнемане на контролни точки, а в другото има посочено, че се отнемат 10 контролни точки. В случая това е от важно значение за спора, защото е следвало да му бъдат възстановени 13 контролни точки. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото на жалбоподателя са отнети общо 44 контролни точки. Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и чл. 157, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство получава първоначално 39 контролни точки за отчет за извършените от него нарушения на закона (ЗДвП). Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това законово задължение произтичащо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата има за последица издаване на заповед по чл. 171, т. 4 от същия закон, с която се прилага "принудителната административна мярка" имаща за цел да обезпечи пряко изпълнение на задължение произтичащо от диспозицията на правната норма. При отнети 44 контролни точки и установено неизпълнение на задължение за връщането му в съответната служба на МВР, е налице материалноправното основание за издаване на заповед за отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. действаща към момента на издаване на оспорения пред съда индивидуален административен акт. Отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на сега действащата наредба административнонаказателни преписки се извършва по реда на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. - § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. Отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в заповед № 20044/25.01.2011 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен. Наказателните постановления са приложени към административната преписка, ведно с разписките за връчването им на Велислав Христов Цанов на 29.12.2006 г., 26.03.2007 г., 1.08.2007 г., 2.08.2007, 27.03.2008 г. Защитната теза на жалбоподателя е, че не са му отнети всичките контролни точки, тъй като за едно и също нарушение са издадени две наказателни постановления № 9391 от 24.11.2006 г. и № 9313/24.11.2006 г., като с НП № 9391/24.11.2006 г. са му отнети 10 к. т., но в НП № 9313/2006 г. няма отнемане на к. т. Обосновано съдът е развил правни съображения за неоснователност на оплакването на жалбоподателя, защото в НП № 9391/24.11.2006 г. е описано нарушение на 16.11.2006 г. в 19,35 ч. в гр. Плевен- преминаване на червен сигнал, а в НП № 9313/2006 г. е описано нарушение на 15.11.2006 г. в 3,45 ч. -водачът се движи с технически неизправно МПС, не работи предна дясна къса светлина. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение