Решение № 265 от 10.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2014 г.

Решение № 265 от 10.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 188/23.05.2014 г. по в. гр. дело 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 104/25.02.2014 г. по гр. дело № 2777/2013 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение за сумата от 1 410.50 лв. и за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. и вместо отменената част е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Ю. и са отменени като незаконосъобразни заповед № 312386/23.09.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и заповед № 97/23.09.2013 г. за налагане наказание "дисциплинарно уволнение", издадени от управителя на [фирма], възстановен е Д. Г. Ю. на заеманата преди уволнението длъжност "охранител" на фотоволтаичен парк [населено място], [община] при [фирма] [населено място] и е осъден [фирма] да заплати на ищеца сумата 1410.50 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е счел за установено по делото, че ищецът Д. Ю. не е извършил нарушението допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на соларния парк, както и неуведомяване на работодателя за това, тъй като преките ръководители са знаели за тази градина и не са се противопоставили, че този извод на съда е необоснован. Счита, че ищецът не е изпълнил трудовите си задължения да регистрира и отчита констатирани нарушения в установения охранителен режим да вписва в книгата за рапорти всички открити неизправности по постовете и оградите на охранявания обект, осветлението и техническите средства за охраната и сигнализация, които задължения произтичат от длъжностната характеристика за длъжността "охранител" и План-Инструкция за охрана на соларния парк. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд не е обсъдил показанията на св. П. П. и П. С., според които същите не са давали съгласието си и не са знаели за съществуването на градината до момента на нейното откриване от страна на собственика на соларния парк, че показанията на тези свидетели са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, че съдът не е изложил мотиви защо счита същите за недостоверни. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен извода на въззивния съд относно незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и по отношение на цитираното второ дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3, вр. чл. 187, т. 10 КТ, изразяващо се в допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, неуведомяване на работодателя, както и уронване на доброто име на работодателя пред трето лице. Сочи, че е неправилен извода на съда, че не са налице категорични доказателства, че ищецът е знаел за това разрушение на оградата. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ се отхвърлят като неоснователни. Ответникът по касационната жалба, чрез адв. Д. Г. е изразил становище в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба. С определение № 415/23.03.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.05.2014 г., по в. гр. дело № 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси при противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет, може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер/правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантния факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3/предложение второ/, вр. чл. 187, т. 8/предложение първо/ и чл. 187, т. 10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя-План Инструкция/, които не са били обявени от съда за недостоверни и съгласно които е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото, че ищецът Д. Г. Ю. е работил по трудово правоотношение във [фирма] на длъжност "охранител" на обект соларен парк [населено място], назначен с трудов договор № 12386/12.04.2012 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв., а от 01.01.2013 г. - 310 лева. Със заповед № З12386/23.09.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на управителя на дружеството-жалбоподател трудовото правоотношение на Д. Ю. е прекратено, като заповедта му е връчена лично на 25.09.2013 г. Със заповед № 97/23.09.2013 г. на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, предл. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ на управителя на [фирма] е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" на ищеца. В заповедта е отразено, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.2013-08.08.2013 г. и в частност на дати: 01.08.2013 г., 04.08.2013 г. и 05.08.2013 г., по време на дежурствата на ищеца Ю. в качеството му на охранител, нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, уронване доброто име на работодателя и злепоставянето му пред възложителя по договора за охрана [фирма], с което е подронено доверието в качеството на предоставяните охранителни услуги. Прието е въз основа на приложено по делото писмо, че представител на възложителя по договора за охрана [фирма] е уведомил дружеството-жалбоподател за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08.2013-07.08.2013 г., че в сигнала се съдържат данни за извършени нарушения на охранителния режим в обекта, за нарушена ограда в източния край на охранявания обект - в близост до Пост № 2, за наличието на създадена от охранителите зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта. Съдът е приел, че със заповед № 69/07.08.2013 г., управителят на дружество-жалбоподател е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая, че за извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П. П. - регионален представител на [фирма] от 06.08.2013 г. и от 07.08.2013 г. Посочил е, че в докладните записки е отразено, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим: допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2 и разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2, че от същите е установено, че в района на оградата е имало висока трева, повече от метър, и самата ограда до тази височина не се е виждала от тревата. Със заповед № 83 от 17.09.2013 г. на управителя на [фирма] е открита процедура за преценка на извършени дисциплинарни нарушения и са изискани обяснения от ищеца Д. Ю. във връзка с допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства. Заповедта е връчена лично на ищеца на 18.09.2013 г. и на 19.09.2013 г. са дадени обяснения, в които е посочено, че не е констатирал посочените нарушения, не е участвал в създаването на зеленчуковата градина. Въззивният съд е обсъдил приложената длъжностна характеристика за длъжността "охранител", връчена на ищеца на 12.04.2012 г. според която работникът следва да е запознат с План-инструкцията за охрана на обекта, да вписва в книгата за рапортите всички открити неизправности по постовете, на оградите и корпусите на охраняваните обекти. Прието е, че в представената План-инструкция не се установяват конкретни задължения за известяване на началниците при констатирани неизправности по оградата, че това следва от характера на длъжността "охранител". Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. и И. К., които са работили като охранители в соларния парк - [населено място] и е приел за установено, че на територията на обекта е била създадена зеленчукова градина с разрешението и знанието на ръководството на въззиваемото дружество. Прието е също за установено, че градината е била създадена от техния колега И. И. И. през месец май 2012 г. По отношение на нарушената цялост на оградата е прието, че свидетелите сочат, че оградата не е разрушена, била в добро състояние, имало дупка като се надигне, но като се пусне няма разплитания, тъй като била стоманена мрежа, че мрежата била обрасла с трева. Въз основа на показанията на свидетеля П. П., представител на дружеството-жалбоподател на местно ниво е прието за установено, че за констатираните нарушения научил чрез телефонно обаждане от изпълнителния директор Б. на 05.08.2013 г., че по този повод извършил проверка заедно с П. С. на следващия ден - 06.08.2013 г., при която установил, че има дупка в оградата, че оградата била алуминиева с пластмасова обшивка против корозия, била откачена от обтегача и с разнищени влакна отгоре, че никой от охранителите, който е бил на смяна не го бил информирал за разрушението в оградата, нито за градината. Съдът е посочил, че според тези показания никъде в дневниците за приемане и предаване на постовете нямало отбелязване за констатирани нарушения в охранявания обект, че ищецът Ю. принципно не отбелязва нищо в дневника, а само докладва на "старши смяната", който правел записванията. Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля П. С., заемащ длъжността началник отдел "ОДЧ" при дружеството-жалбоподател според които същият не е уведомяван за разрушаването на оградата в соларния парк, че не е давал съгласие и разрешение за създаването на зеленчукова градина, че никой от охранителите, включително и Ю. не го е уведомявал и не е вписвал в дневника, че има нарушение на оградата. От правна страна е прието, че процесната заповед от формална страна отговаря на изискванията на закона, че е издадена от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, че са посочени констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителя, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Посочил е, че дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ и след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ. Въззивният съд е приел за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели А. и К., че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е осъществено от охранителя И. И., като няма данни по делото това да е станало по време на дежурствата на въззивника Ю.. Приел е за установено, че създаването и поддържането на градината е било със знанието и непротивопоставянето на представителите на въззиваемото дружество П. и С.. Съдът е дал вяра на показанията на посочените свидетели, поради факта, че градината е създадена през м. май 2012 г. според показанията на двамата свидетели и за период от година и половина до началото на месец август 2013 г., когато е констатирано нарушението, според съда не би могло да се приеме, че представителите на въззиваемото дружество не са знаели или разбрали за нейното съществуване. Прието е, че свидетелят П. - пряк ръководител на обекта на 05.08.2013 г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството - собственик на парка за нарушението целостта на оградата и тогава, и по този повод е започнал проверка, и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. С оглед на тези данни от събраните доказателства, съдът е приел за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време от м. май 2012 г. до началото на м. август 2013 г. - когато е констатирано това нарушение от собственика на соларния парк. Направил е извода, че ищецът Ю. не е извършил нарушението, изразяващо се в "допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта" и "неуведомяване на работодателя за нейното съществуване" Въззивният съд е приел за неустановено по делото, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата, съответно и не е уведомил работодателя за него. Този извод съдът е обосновал с данните от приложената докладна записка от 06.08.2013 г. на П. П., според която самият той и свидетелят С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност над метър около оградата. Прието е за установено, че поради високата трева около оградата, нарушението в нея не е било видимо при обход от страна на служителите. Според въззивния съд не са налице категорични данни от доказателствата по делото, че въззивникът е знаел за разрушаването целостта на оградата, тъй като същата е била повдигната от един от охранителите, за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, което има за последствие и неуведомяването на работодателя за това. Изложени са и доводи при хипотеза, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за нарушението. Прието е, че това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагане на най - тежкото предвидено в нормата на чл. 188 КТ дисциплинарно наказание "уволнение". Направил е извода, че от събраните по делото доказателства не е установено извършването на нарушението - уронване на доброто име на работодателя пред възложителя във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги. При тези съображения съдът е приел, че процесните заповеди са незаконосъобразни и следва да се отменят, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е приел, че е основателен и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението. Въззивният съд е приел за основателен и искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. Според съда е установено по делото, че за период от време от шест месеца след прекратяване трудовия договор на ищеца последният не е работил по трудово правоотношение. Прието е, че искът е основателен в размер на сумата 1410,50 лв., заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Над посочената сума до претендираните 1860 лв. и за периода от 13.02.2014 г. до 25.03.2014 г. съдът е приел, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила. По правния въпрос: С решение № 131/12.04.2013 г. по гр. дело № 1/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е застъпено становището, че съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, че това показва, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Посочено е, че не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Според съдебния състав преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Прието е също, че е възможно свидетелят да има съдебни дела със страната, в чиято вреда са показанията му и тези дела да са с идентичен предмет с това, по което дава показания, че в тези случаи съобщеното от свидетеля може да се ползва като източник за установяването на факти, ако не противоречи на останалите доказателства по делото или доколкото противоречащите доказателства съдът е обявил за недостоверни. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно по следните съображения: Правилно е установено, че ищецът Д. Г. Ю. е работил по трудово правоотношение във [фирма] на длъжност "охранител" на обект соларен парк [населено място], назначен с трудов договор № 12386/12.04.2012 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв., а от 01.01.2013 г. - 310 лева. Със заповед № З12386/23.09.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на управителя на дружеството-жалбоподател трудовото правоотношение на Д. Ю. е прекратено, като заповедта му е връчена лично на 25.09.2013 г. Със заповед № 97/23.09.2013 г. на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, предл. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ, на управителя на [фирма] на ищеца е наложено наказание "дисциплинарно уволнение". В заповедта е отразено, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.2013-08.08.2013 г. и в частност на дати: 01.08.2013 г., 04.08.2013 г. и 05.08.2013 г., по време на дежурствата на ищеца Ю. в качеството му на охранител, нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, уронване доброто име на работодателя и злепоставянето му пред възложителя по договора за охрана [фирма], с което е подронено доверието в качеството на предоставяните охранителни услуги. Основани са на събраните по делото доказателства приетите за установени от въззивния съд факти - уведомяване на дружеството-жалбоподател от възложителя по договора за охрана [фирма] за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08.2013-07.08.2013 г. - за нарушена ограда в източния край на охранявания обект - в близост до Пост № 2, за наличието на създадена от охранителите зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта и извършената проверка във връзка с този сигнал по разпореждане на управителя на дружеството-жалбоподател със заповед № 69/07.08.2013 г. Установено е по делото, че за извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П. П. - регионален представител на [фирма] от 06.08.2013 г. и от 07.08.2013 г., в които е отразено, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим, изразяващи се в допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2 и разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2, както и в същите е отразено, че в района на оградата е имало висока трева, повече от метър, и самата ограда до тази височина не се е виждала от тревата. Обосновани са фактическите изводи на съда, че работодателят е открил процедура за преценка за извършени дисциплинарни нарушения със заповед № 83 от 17.09.2013 г., че са изискани обяснения от ищеца Д. Ю. във връзка с допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства и, че на 19.09.2013 г. са дадени такива обяснения. Установено е от приложената длъжностна характеристика за длъжността "охранител", връчена на ищеца на 12.04.2012 г., че работникът следва да е запознат с План-инструкцията за охрана на обекта, да вписва в книгата за рапортите всички открити неизправности по постовете, на оградите и корпусите на охраняваните обекти. Правилен е извода на въззивния съд, че процесната заповед от формална страна отговаря на изискванията на закона - издадена е от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочени са констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителя, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Обоснован е извода, че дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ и след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ. Съдът преценява, че по делото е установено от показанията на свидетелите А. и К., че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е осъществено от охранителя И. И., като няма данни това да е станало по време на дежурствата на ищеца Ю.. Показанията на посочените свидетели, независимо от обстоятелството, че са бивши служители на дружеството-жалбоподател са ясни и последователни и не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. С оглед на всички данни по делото съдът преценява, че е изключена възможността върху достоверността на тези показания да са повлияни от факта, че свидетелите са бивши служители при жалбоподателя. Поради това същите следва да се възприемат. От тези показания се установява, че създаването и поддържането на градината е било със знанието и непротивопоставянето на представителите на въззиваемото дружество П. и С.. Според показанията на посочените свидетели градината е създадена през м. май 2012 г. Правилен е извода на въззивния съд, че с оглед на продължителния период от време - от м. май 2012 г. до началото на месец август 2013 г., когато е извършена проверка от съответните длъжностни лица на дружеството-жалбоподател по повод подадения сигнал от възложителя по сключения договор за охрана за нарушения на охранителния режим в обекта не може да се приеме, че представителите на дружеството-жалбоподател не са знаели или разбрали за нейното съществуване. Обоснован е и извода, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите И. И. И. зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време от м. май 2012 г. до началото на м. август 2013 г. - когато е констатирано това нарушение от собственика на соларния парк. Правилен е и извода, че ищецът Ю. не е извършил дисциплинарното нарушение, изразяващо се в "допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта" и "неуведомяване на работодателя за нейното съществуване" Необоснован е извода на въззивния съд, че не е установено по делото, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата, съответно и не е уведомил работодателя за него. От събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, включително и свидетелите П. П. и П. С. в частта им, касаеща нарушаване целостта на оградата се установява, че е разрушена целостта на оградата на обекта в близост по пост № 2 - мрежата била откачена от обтегача и били разнищени влакна нагоре, като се е образувала дупка с размери около 1 метър ширина и 70-80 см. височина. Установява се също, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за нарушението. С оглед на посоченото съдът преценява, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ неизпълнение на възложената работа. Правилен е извода на въззивния съд, че това нарушение не е с такава тежест, че само по себе си да води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца Д. Ю. налагат извода, че за това нарушение не следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Правилен е извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не е установено ищецът да е извършил дисциплинарно нарушение - уронване на доброто име на работодателя пред възложителя досежно доверието в качеството на охранителните услуги. Като взема предвид изложеното съдът намира, че крайните изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на заповедите за прекратяване трудовия договор на ищеца Д. Ю. и за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за основателност на предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ до размер на сумата 1410.50 лв. са правилни. Обжалваното решение поради това следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение