Решение № 12980 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Германов от гр. София, чрез пълномощника адв. Христов, срещу Решение 4205 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело 11440/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18-4495/03.05.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, както и че установеното по делото действително фактическо положение обуславя две самостоятелни основания за отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по подаденото заявление. Според касатора обектът, чието нанасяне е било поискано е обект на кадастъра по смисъла на чл. 23 от ЗКИР. Излагат се доводи за законосъобразност на заповедта. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречията в свидетелските показания, както и е направил извод в противоречие със заключението на вещото лице относно статута на процесната сграда. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът М. Германова, редовно призован, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки, чрез пълномощника си адв. Попова. Претендира присъждане и на разноски пред касационната инстанция. Ответникът началника на СГКК - София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответника Г. Тасева, реводно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Германова срещу заповед 18-4495/03.05.2022 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 7 от ЗКИР, във вр. с чл. 23, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, заявено със заявление вх. 01-562594/07.10.2021 г. на Д. Германов и изразяващо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор 68134.609.609.7, съгласно скица проект 15-506097/14.05.2021 г. В мотивите на заповедта е посочено, че доколкото от извършения оглед на място е установено, че е налице съществуваща сграда, която е самостоятелен строеж, ползва се за склад и като такъв представлява обект на кадастъра, без значение за който е законността на строежа, то същата следва да бъде нанесена в кадастралната карта, тъй като е била съществуваща към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за район Подуяне, Столична община. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която при извършения на място оглед се установява, че сграда с проектен идентификатор 68134.609.609.7 представлява пристройка към жилищната сграда - стълбище и стълбищна площадка, от която се осигурява достъп от дворното място до североизточната и югоизточната стая от първия етаж на жилищната сградата, като прозорецът на югоизточната стая, който е бил на източната фасада на жилищната сграда е закрит от пристройката - зазидан е и направен отвор за врата. Констатирано е от вещото лице също така, че за достъп от стълбищната площадка към североизточната стая има поставена врата и в изграденото помещение към момента на огледа няма санитарен възел. При тези данни вещото лице е дало заключение, че процесният обект с проектен идентификатор 68134.609.609.7 не представлява самостоятелен обект, предвид предназначението му - да осигурява достъп от дворното място до две от стаите на първия етаж на жилищната сграда, а същият представлява пристройка към съществуващата жилищна сграда. По делото са приети и гласни доказателства чрез разпити на четирима свидетели, от които се установява, че процесният обект не съществува в сегашния си вид от 1986 г., а от 2017г. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че макар и постановена от компетентен административен орган и при спазване на изискването за форма, същата е издадена при неправилно установени по случая факти, довели до противоречие с материално-правните норми, с което са осъществени отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Въз основа на свидетелските показания и заключението на вещото лице съдът приема за установено, че сграда с проектен идентификатор 68134.609.609.7, в сегашния си вид, съществува от 2017 г. насам и е изградена на мястото на стар навес /вероятно описаният в писмения договор от 03.12.1996 г./, както и че в кадастралния план за местността, действал до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри и в одобрената през 2016 г. кадастрална карта не е била нанесена сграда с проектен идентификатор 68134.609.609.7 нито като самостоятелен обект, нито като част от граничещата с нея жилищна постройка. Позовавайки се на заключението на вещото лице и свидетелските показания, както и на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗКИР и Приложение 4 Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./, съдът е обосновал извод, че процесният обект не е самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23 от ЗКИР - не е сграда, нито самостоятелен обект в сграда, а пристройка към жилищна сграда, част от контурите на сградата. Така установеното по делото фактическо положение според административния съд обуславя две самостоятелни основания за постановяване на отказ по заявлението на Д. Германов - липса на непълнота и грешка и несъответствие в характера на обекта. Съдът е обосновал извод, че за да е налице непълнота и грешка по смисъла на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, следва несъответствията да са налице към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, в случая към 2016 г., а не след одобряването й, поради и което изграждането на процесния обект в сегашния му вид към 2017 г. не сочи на непълнота и грешка. Съдът приема също така, макар и без значение за изхода на спора, че в случая е налице и спор за собственост, доколкото са налице конкуриращи се титули за собственост върху земята, върху която е изградена процесната пристройка, както и завещателното разпореждане на Т. Германов не променя и съсобствеността върху първия жилищен етаж от сградата, който е пристроен с процесния обект, но правилно същият не е бил основание за постановяване на отказ по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като обектът е бил отразен без данни за собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/. Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР. В конкретния случай отстранената непълнота и грешка с процесната заповед по реда на чл. 54 от ЗКИР касае нанасяне на сграда с идентификатор 68134.609.609.7, поради установеност, че същата е отделна сграда, ползваща се за склад, не попада в изключенията по чл. 38, ал. 4, т. 3 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., както и същата е съществувала към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за район Подуяне, Столична Община, но не е била нанесена в кадастралната карта. Тези обстоятелства обаче не се потвърждават от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и от приетото заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесната сграда в сегашния си вид съществува от 2017 г. и е изградена на мястото на стар навес, като същата представлява пристройка към съществуващата жилищна сграда стълбище и стълбищна площадка, от която се осигурява достъп до дворното място за част от първия етаж на жилищната сграда чрез направен отвор и е част от контура на жилищната сграда. Така установеното от вещото лице кореспондира и с приетите по делото гласни доказателства, като обстоятелството относно наличието или не на санитарен възел, както и че е направен ремонт на съществуваща постройка за стопански инвентар през 2017 г., не променят този извод и не обосновават, противно на твърдението на касатора, извод за неизясняване на делото от фактическа страна, доколкото дори и да е налице някакво противоречие между показанията на свидетелите, то същото не е по отношение на релевантните факти. При така установеното по делото правилно съдът приема, че в случая не е налице непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, доколкото несъответствието спрямо действителното положение по отношение на процесния обект трябва да е налице към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, в случая към 2016 г., а не след одобряването й, както се установява по делото през 2017 г. В настоящия случай правилно съдът е приел също така, че процесният обект несъответства на изискванията за сграда или за самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 23, т. 2 и т. 3 от ЗКИР, във вр. с § 1, т. 1 и т. 1б от ДР на ЗКИР и § 1, т. 1 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016г., доколкото по делото безспорно се установява, че същият е част от контурите на жилищната сграда пристройка към нея, осигуряваща достъп до двора на част от стаите на първия етаж. При тези данни обоснован и съответен на материалния закон е направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства, в това число и приетите гласни такива. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника М. Германова за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1 000 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,