Решение № 16215 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2017 г.

Решение № 16215 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Г., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в Затвора-[населено място], срещу решение № 3281 от 15.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2941/2016 г. по описа на АССГ В ЧАСТТА МУ, в която предявените от Г. искове срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв за периода: 25.06.2002 г. -13.07.2004 г., причинени от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на безплатно облекло и обувки, както и предявените от Г. искове срещу Министерство на правосъдието, предявени на същото фактическо основание за периода: 01.06.2009 г. – 16.10.2009 г. са оставени без разглеждане като предявени срещу ненадлежен ответник и производството по делото в тази част е прекратено, както и В ЧАСТТА МУ, в която исковете на Г. срещу ГДИН и МП са отхвърлени в частта им над 1600 лв, съответно – на 360 лв до пълния предявен размер от общо 70 000 лв. Касаторът Г. твърди неправилност на атакуваните части от съдебното решение на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тези части да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това законови последици. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"- София и Министерство на правосъдието с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Ж. Г. не се явява и не се представлява. Касационните жалбоподатели, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не се представляват. От общия им процесуален представител юриск. Р. Луканова по делото е постъпило становище по същество с подробно развити в него съображения за правилност на съдебното решение в прекратителната и отхвърлителната му части, съответно – неправилност на същото в осъдителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване. Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното: АС-Варна е бил сезиран с няколко обективно и субективно съединени иска, предявени от Ж. Г., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място] за неимуществени вреди- негативни емоции, унижение, срам и др., причинени му от незаконосъобразното неизпълнение на задължения на затворническата администрация за предоставяне на безплатни дрехи и обувки, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН (отм.); и чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, индивидуализирани по периоди, суми и ответници, както следва: за периода 17.06.1994 г. - 15.12.1998 г., през който Г. е пребивавал в Затвора Белене, министерството на правосъдието да бъде осъдено да заплати сумата 20 000 лв заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; За периода 15.12.1998 г. - 17.10.1999 г., през който ищецът се е намирал в Затвора С София, министерството на правосъдието да бъде осъдено да му заплати сумата 3000 лв, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; За периода 17.10.1999 г. - 17.02.2009 г. когато ищецът е пребивавал в Затвора Варна ответниците МП и ГДИН /ДВ бр. 62/2002 г. ДВ бр. 61/2004 г./ да бъдат осъдени да заплатят на Г. съответно: министерството на правосъдието /за периодите от 17.10.1999 г. до 25.06.2002 г. и от 13.07.2004 г. до 17.02.2009 г./ сумата 10 000 лв, а ГДИН /за периода от 25.06.2002 г. до 13.07.2004 г./ сумата 20 000 лв, заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане; За периода 17.02.2009 г. - 28.12.2012 г., през който ищецът е пребивавал в Затвора Белене ответниците МП и ГДИН /ДВ бр. 62/2002 г. ДВ бр. 61/2004 г./ да бъдат осъдени да заплатят на Г. съответно министерството на правосъдието /за периода от 17.02.2009 г. до 16.10.2009 г./ сумата 1 000 лв, а ГДИН /за периода 16.10.2009 г. до 28.12.2012 г./ сумата 16 000 лв заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане; както и разноските по делото. С обжалваното решение предявеният от Г. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв за периода: 25.06.2002 г. -13.07.2004 г., , както и предявеният от Г. иск срещу Министерство на правосъдието за периода: 01.06.2009 г. – 16.10.2009 г. са оставени без разглеждане като предявени срещу ненадлежен ответник и производството по делото в тази част е прекратено, Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Ж. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лв за периода 17.06.1994 г. - 17.02.2009 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Ж. Г. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.10.2009 г. до 28.12.2012 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а предявените от Г. искове срещу ГДИН и МП над присъдените по-горе суми до пълният им предявен размер от общо 70 000 лв е отхвърлен като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поотделно и в тяхната цялост, е приел следното: След като с първоначалната искова молба Г. е насочил претенциите си срещу Министерство на правосъдието и срещу ГДИН за различните отрязъци от време в рамките на исковия период, със свое определение без дата АССГ е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни обстоятелствената част на претенцията си за периодите: от 17.10.1999 г до 17.02.2009 г. и от 17.02.2009 г. до 28.12.2012 г., за които е насочил иска си едновременно срещу двамата ответници като конкретизира по отношение каква част от тези периоди искът е насочен срещу първия ответник, съответно – към втория ответник. В изпълнение на горните указания Г. със своя молба от 14.04.2016 г. /л. 14 и 15 по делото/ е уточнил в рамките на цитираните в определението на АССГ периоди срещу кой от ответниците е насочил иска си, а именно: срещу Министерство на правосъдието – за периодите: 17.10.1999 г. - 25.06.2002 г.; 13.07.2004 г. - 17.02.2009 г. и 17.02.2009 г. - 16.10.2009 г., а срещу ГД"ИН" – за периодите: 25.06.2002 г-13.07.2004 г. и 16.10.2009 г. – 28.12.2012 г. Базирайки се на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 19а, ал. 2 от ЗИН /отм./, както и на чл. 12 от ЗИНЗС във всичките им редакции в исковия период, АССГ е стигнал до извода, че в периода 25.06.2002 г. до 13.07.2004 г. насочената срещу ГДИН претенция е насочена срещу ненадлежен ответник, тъй като в този период юридическото лице по см. на чл. 205 от АПК е не ГДИН, а Министерство на правосъдието. До същия извод по гореизложените съображения АССГ е стигнал и по отношение на Министерство на правосъдието за периода: 17.02.2009 г. -16.10.2009 г., както и за периода 01.06.2009 г. -16.10.2009 г., когато юридическото лице, осъществяващо контрол върху дейността на затворническата администрация е ГДИН, а не МП. Въпреки че АССГ в мотивите си е застъпил становището, че в исковия процес ищецът посочва ответника и съдът не може да коригира този избор служебно, поради което насочването на исковата претенция срещу ненадлежен ответник води до отхвърлянето й като неоснователна, съдът е заключил, че в производството по ЗОДОВ въпросът с насочване на иска срещу ненадлежен ответник стои различно –по ЗОДОВ предявяването на иска срещу ненадлежен ответник води до неговата недопустимост, съставлява основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. По горните съображения АССГ е постановил диспозитива си за оставяне на исковата молба срещу МП и ГВИН за посочените периоди без разглеждане, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството в тази част. За останалите претендирани периоди АССГ е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу МП и ГДИН са основателни. Според АССГ по делото се доказва наличието на всички, кумулативни изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с § 47 или 49 от ПЗР на ЗИНЗС- за целия исков период от 17.06.1994 г. до 28.12.2012 г. лишените от свобода имат право на безплатно облекло и обувки, изрично регламентирано в чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН /отм. от 01.06.2009 г./ и чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Осъществяването на това законово право се осъществява чрез извършването на фактически действия от страна на затворническата администрация по срочното предоставяне на такива дрехи и обувки съобразни утвърдените таблици за това, като неизпълнението на тези фактически действия съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие на задължение, пряко произтичащо от закон. От това фактическо бездействие за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди изразяващи се в негативни преживявания във връзка с поставянето му в "унизително" положение във вид на чувство на малоценност. Настъпилите неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническите администрации да предоставя на Г. полагащите му се дрехи и обувки с разписаната в таблиците ритмичност. АССГ се е произнесъл по своевременно направеното от ответниците възражение за погасяване на исковете срещу тях по давност. Базирайки се на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., административният съд е определил като начален момент на погасителната давност по отношение иска за неимуществени вреди от незаконосъбразно фактическо бездействие моментът на преустановяването на това фактическо бездействие чрез първото предоставяне на затворника на полагащите му се дрехи и обувки. Въпреки че законодателят не е конкретизирал периода, за който се дължи вещевото доволствие за дрехи и обувки, АССГ се е позовал на представените Таблица № 1 и таблица № 2, доконкретизиращи законовите норми, и е приел, че дрехите и обувките се дължат на лишените от свобода годишно – т. е. всяка година. Доколкото съгласно представената ведомост ответниците доказват, че за първи път задължението за предоставяне на дрехи и обувки по отношение Г. е изпълнено през 2009 г., АССГ е заключил, че тъй като предоставянето на дрехи и обувки е било дължимо ежегодно, то с изпълнението му през 2009 г. не се преустановява фактическото бездействие за предходните периоди – т. е. от 1994 г. до 2009 г., поради което възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Въз основа гореизложеното и позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД административният съд е определил справедлив размер на дължимото от Министерство на правосъдието за периода: 17.06.2004 г. – 17.02.2009 г. обезщетение: 1600 в, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и на дължимото от ГДИН за периода от 16.10.2009 г. до 28.12.2012 г. обезщетение: 360 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Исковете на Г., предявени срещу МП и ГДИН за цитираните по-горе периоди са отхвърлени за сумите над 1600, съответно 360 лв до пълните им предявени размери като неоснователни. Съдебното решение е неправилно като краен резултат по следните съображения: Съгласно трайната практика на ВАС, в случаите в които искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е насочен срещу юридическо лице /а не срещу административен орган или неперсонифицирана структура/ по смисъла на чл. 205 от АПК, въпросът дали този ответник- ЮЛ е надлежен ответник /т. е. страна и по материалното правоотношение/ е въпрос не на допустимост на иска, а на неговата основателност. Според настоящата касационна инстанция административният съд правилно е заключил, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на Министерство на правосъдието и ГДИН за вреди по см. на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован е изводът на АССГ, че за исковите периоди 17.06.2004 г. – 17.02.2009 г. и 16.10.2009 г. - 28.12.2012 г са налице незаконосъобразни фактически бездействия на затворническите администрации да изпълнят свое задължение, пряко произтичащо от закон – да предоставят на затворника Г. безплатни дрехи и обувки, на каквито същият има право; налице са претърпени от Г. неимуществени вреди от вида на твърдените и тези вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразните фактически бездействия. Неправилно обаче АССГ е приложил института на погасителната давност, на изтичането на каквато ответниците са се позовали чрез своевременно направено в хода на производството изрично възражение. В частта за началния момент, от който в случая тече погасителната давност, административният съд е изложил вътрешнопротиворечиви и взаимно изключващи се мотиви, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна и до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. АССГ е приел от една страна, че задължението за предоставяне на безплатни дрехи и обувки по чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН /отм. от 01.06.2009 г./ и чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС не е непрекъснато, а срочно – т. е. годишно, а от друга страна е заключил, че началният момент, от който следва да се брои изтичането или не на петгодишния давностен срок е моментът на преустановяването на едно неограничено със срок, т. е. безсрочно, с непрекъснато от срок действие задължение – моментът на първото доказано изпълнение на същото – в случая чрез предоставяне за първи път на Г. на част от дължимите дрехи и/ или обувки - 17.02.2009 г. При формиране на правните си изводи АССГ не се е съобразил с обстоятелството, че моментът на преустановяване на срочните задължения е не само тяхното реално изпълнение, но и изтичането на срока им, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника. Ако беше съобразил срочния характер на задълженията за предоставяне на безплатни сезонни дрехи и обувки и обстоятелството, че в този случай задължението се преустановя и с изтичане на срока, за който се дължи вещевото доволство, съдът би стигнал до друг правен извод за действието на погасителната давност, съответно – вероятно би определил и друг размер на дължимото обезщетение. Не на последно място съдът е стигнал до необоснован и неподкрепен от необходимите за разкриване на обективната истина доказателства извод за това, че задължението за предоставяне на ищеца на всички дрехи и обувки по Таблица № 1 и Таблица № 2 за целия исков период е със срок: една година. На първо място – видно от представените по делото Таблица № 1 и таблица № 2, одобрени за 2006 г. част от дрехите, които следва да бъдат предоставени на затворниците – пълнолетни мъже са със срок на ползване: 2 години. Отделно от гореизложеното, за да се прецени какъв е срокът на задължението за предоставяне на различните видове дрехи и обувки по сезони, следва да се изискат и приложат всички, утвърдени за исковия период Таблици № 1 и № 2, а не само тези, действали към 2006 г. Като не е дал указания на ответника за попълване на делото с необходими и относими доказателства, АССГ е нарушил служебното начало в административния процес, довело от своя страна и до неразкриване на обективната истина в производството. По горните съображения съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ при изпълнение задължителните указания на ВАС по събиране на доказателства и тълкуване на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение