Решение № 4147 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2019 г.

Решение № 4147 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ"Д. Керемедчиев", подадена чрез процесуалния му представител – адв. Иванчев, против решение № 31/03.01.2019 г. по адм. дело № 14152/2017 г. на Административен съд – София град, в частта, с която съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ за ново произнасяне. В жалбата се твърди, че съдът не е следвало да изпраща преписката на адм. орган за ново произнасяне. Иска се отмяна на решението в цитираната по-горе част. Ответникът- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. С решение № 31/03.01.2019 г. по адм. дело № 14152/2017 г. на АССГ е отменено Решение № РД – 454 от 09.10.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г., като съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за ново произнасяне, съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението в частта, с която е отменен административния акт, е влязло в сила, тъй като няма жалба в тази част. Спорният по делото въпрос е дали съдът при отмяна на акта като незаконосъобразен е следвало да изпрати преписката на адм. орган за ново произнасяне. В чл. 173 АПК са посочени изрично правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган при обявяване нищожност или отмяна на административния акт, съдът решава делото по същество. Извън тези случаи, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изпращането на преписката има за правна последица създаване на висящност на административното производство, което следва да приключи с нов административен акт. В случая административното производство за определяне на финансова корекция не е започнало по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява автоматично висящността на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. С отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Следователно съдът не е трябвало да изпраща преписката на адм. орган за ново произнасяне. Предвид горното като е върнал преписката за ново произнасяне, съдът е постановил решение в оспорената част в нарушение на закона - извън хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК (в този смисъл решение № 14854 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2018 г., VII отд.; решение № 14968 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2018 г., VII отд.). По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено в обжалваната част. При този изход на спора основателна се явява и претенцията на касатора за присъждане на направените в касационната инстанция разноски, с оглед на което на едноличния търговец следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 8129/осем хиляди сто двадесет и девет/лева, от които платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 1700 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 6429, 60 лева с ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника по касационната жалба, е неоснователно, тъй като платеното възнаграждение е в определения минимален размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение