Решение № 780 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2010 г.

Решение № 780 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ален - Ру" ЕООД моли да бъде отменено решение от 27.01.2010 г. по адм. д. № 41/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 402/12.12.2003 г. на ДП - Петрич като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като разходите по опростените фактури бъдат признати или да бъде намален финансовият резултат за 2001 г. с приходите, съответстващи на опростените фактури със законните последици. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София, редовно призован, не изпраща представител Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 402/12.12.2003 г. на ДП - Петрич в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2001 г. с разходите по фактура № 42/29.10.2001 г. и са определени в резултат данък за общините 60 лв. и данък върху печалбата 81 лв. със съответни лихви. Със същото решение жалбата против ДРА в частта, с която са определени данък за общините 1344 лв. и данък върху печалбата 1814,40 лв. със съответни лихви за същата година е отхвърлена. Финансовият резултат на търговеца е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с 14 220 лв., представляващи разходи по 46бр. фактури за счетоводни услуги и 43 бр. фактури за транспортни услуги за превоз на дървени трупи, тъй като липсват реквизити на фактурите, осчетоводени са разходи без фискален бон. Увеличението на финансовия резултат с разходите по счетоводните фактури не е обжалвано. За три от спорните 43 бр. фактури съдът е приел, че две нямат дата на издаване, а в третата не е посочен издателят, поради което не съдържат съществени реквизити по чл. 8 ЗСч. За останалите 40 бр. транспортни фактури съдът е приел, че съдържат съществените реквизити, носещи информация за стопанската операция. В тези фактури е посочено, че плащането е извършено в брой и по чл. 5, ал. 3 ЗКПО (отм.) за доказване извършването на разходите по тях е следвало да бъдат придружени с фискален бон от касов апарат с фискална памет. Двама от доставчиците са от с. Горно Спанчово със 140 жители и с. Люляново с 245 жители, които по чл. 2, ал. 3, т. 5 и ал. 7 от Наредба № 4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм.) имат задължение да регистрират продажбите си с касови бележки от кочан. Към фактурите, издадени от тези доставчици касови бележки не са приложени и съдът е приел, че плащането на разходите не е доказано. Представени са касови бележки от кочан към фактурите на ЕТ "В. Бала", ЕТ "Вили", ЕТ "Виктор Влахов", ЕТ "Любен Смилянов", ЕТ "Огнян Минков" и ЕТ "Мирчо Църнелов", но тези търговци не са от високопланински населени места с по-малко от 300 жители и е следвало да документират плащанията с издаване на фискални бонове от касови апарати с фискална памет, каквито не са представени и съдът е приел, че по тях извършването на разходите не е доказано. Само по една фактура е представен фискален бон за доказване на плащането и за разходите по нея съдът е отменил ДРА частично. За останалите фактури съдът е приел, че извършването на разходите не е доказано по предвидения в нормативните актове ред и в ДРА законосъобразно е приложен чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в приложимата за 2001 г. редакция и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че фактура с непълни реквизити представлява опростена фактура. Неоснователно се поддържа, че може да не се приложи чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) като се приеме, че плащането по фактурата е доказано само с нея. Съдът подробно е обсъдил режима по Наредба № 4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм.), действала през 2001 г., по която плащане в брой се установява с фискален бон от касов апарат с фискална памет или с касова бележка от кочан в описаните в чл. 2, ал. 3, т. 5 от Наредбата случаи. Неоснователен е и доводът за намаляване на приходите, съответни на спорните фактури от финансовия резултат. По чл. 23, ал. 3 ЗКПО (отм.) в приложимата за 2001 г. редакция не е предвидена възможност за такава корекция. Решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,