Решение № 4144 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2021 г.

Решение № 4144 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативен контрол", Главна Дирекция "Фискален Контрол" в ЦУ на НАП, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 155/25.06.2021 г., постановено по адм. дело № 214/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-123-0015976 от 23.04.2021 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на ЕТ"Дани – И. Йорданов", ЕИК[ЕИК], е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Сливен, ул. "Цар Освободител" № 8, стопанисван от същия търговец, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се като необоснован и неправилен изводът на съда, че липсват изложени мотиви относно продължителността на приложената ПАМ, срокът на която се настоява че е съобразен изцяло вкл. и с принципа на съразмерност в АПК. Подробни съображения са развити в касационната жалба и в депозираното писмено становище. Искането е за отмяна на решението и оставяне в сила на атакуваната Заповед. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – ЕТ"Дани – И. Йорданов", оспорва същата по подробни съображения, изложени в депозирано писмено становище. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен. Заявена е претенция за разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ № ФК-123-0015976 от 23.04.2021 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на ЕТ"Дани – И. Йорданов", ЕИК[ЕИК], е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Сливен, ул. "Цар Освободител" № 8, стопанисван от същия търговец, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДД, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена продажба на стока на стойност 9, 80 лева на дата 22.04.2021 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил казаната Заповед, като материално незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Заповедта е валиден административен акт и че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, се установява безспорно от събраните по делото доказателства. От друга страна обаче съдът е счел, че в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК в ЗПАМ липсват мотиви относно срокът за който е предприета ПАМ; нарушен е принципите на съразмерност /чл. 6, ал. 2 от АПК/ и на последователност и предвидимост в дейността на администрацията /чл. 13 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мярката, както и ясно формулирани критерии, правила и установена практика при упражняване на оперативната самостоятелност при определянето на срока от 14 дни, който е приет за несъразмер и несъобразен с целта на закона. Решението валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са останалите възражения в касационната жалба. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Т. е. при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но същият този орган следва да съобрази продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Както правилно е приел първоинстанционният съд именно при упражняване на така предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Или органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност следва да е съответна на установените от него факти, с оглед спазване и на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, както и целите на закона /чл. 4 от АПК/. Прогласеният в АПК принцип на съразмерност сочи, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния казус единствените конкретни факти, с които е мотивирана продължителността на срока са: "липсата на издаване фискален бон" /но това е материално правната предпоставка за прилагане на ПАМ/, "средно-дневен оборот от 38, 81 лева" /без конкретно изложени аргументи в насока как се съотнася този факт с продължителността на мярката, при положение че и разчетената и фактическа касова наличност в хода на проверката е 53, 30 лева, при служебно въведени 30 лева/ и "наличие на непогасени публични задължения в размер на 194, 05 лева към 23.04.2021 г. " /но без посочен например падеж на същите, при ангажирани доказателства за разчитането им в последствие и ниския им размер", а останалите са твърде общи – "създадена организация в обекта", с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Но не са отчетени неспорните между страните факти, че това е първо нарушение, че липсва вкл. и установена касова разлика в обекта, че макар и със закъснение е издаден фискален бон за извършената покупка, то обосновано решаващият състав е приел, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни остава необосновано, а и несъразмерно спрямо тежестта на нарушението. При тази необоснованост на продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Ето защо, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Или възраженията в касационната жалба се възприемат като неоснователни, а съдебния акт като краен резултат по изложените съображения като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок – неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски. При своевременно заявена претенция за това на ответника по касация се дължат сторените разноски под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лева /така пълномощни и договор за правна защита и съдействие на л. 37 и списък на разноските по чл. 80 от ГПК/, които на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат понесени от НАП. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,