Решение № 3853 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2010 г.

Решение № 3853 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Диян Стоянов Балев гр. Вълчи дол, обл. Варна, в която изразява недоволство от решението по адм. дело № 821/2010 г. по описа на Варненски административен съд - ХХIХ състав. Касаторът счита, че същото е неправилно като прието в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Посочва две основания за неговата отмяна и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, в което да бъде установено дали подписът, положен върху известието за връчване на писмото, изпратено от заинтересованата страна е положен от него. От ответника - Кмета на Община Вълчи дол при условията на заместване, е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице касационните основания, визирани в чл. 209 АПК. Твърди, че заповед № 118/15.03.2010 г. е издадена в съответствие с материалноправните и процесуалноправните предпоставки за издаването й и съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата по делото. Заинтересованата страна Никола Пенев Пенев от гр. Добрич, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представените писмени бележки. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на Кмета на Община - Вълчи дол, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от жалбоподателя на земеделска земя, собственост на Никола Пенев Пенев, ползвана от него без правно основание. Основан е на цялостна преценка на доказателствата по делото и на релевантните за спора факти и обстоятелства и на относимите материалноправни разпоредби. Установено е наличието на фактическите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповедта на посоченото правно основание. Налице е валидно прекратен договор за аренда на процесната земеделска земя, собственост на арендодателя Никола Пенев, доколкото срокът му е за 5 стопански години и периодът на арендуване на земята е от 01.01.2004 г. до 01.10.2009 г., съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора. Договорът не е продължен по чл. 13, ал. 2, като за неговото прекратяване е изпълнено от собственика на земята изискването на чл. 13, ал. 2, предложение 2 - изпратено до жалбоподателя - арендатор в указания срок писмо - уведомление с обратна разписка, че не се продължава договора, получено от жалбоподателя на 16.03.2009 г. /л. 72 и 74/. По делото не са налице възражения от жалбоподателя нито в жалбата срещу заповедта, нито при съдебното обжалване от неговия процесуален представител, срещу редовността на връчване на уведомлението. Не са представени от него доказателства в тази насока, нито са правени доказателствени искания до приключване на делото. Налице е ползване на земеделската земя от жалбоподателя без правно основание, поради прекратен аренден договор по отношение на земеделската земя, за изземването на която е депозирано от собственика искане до кмета за издаване на заповед. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1671 от 27.07.2010 г. по административно дело № 821/2010 г., в производство по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. ал. 1, Административен съд - гр. Варна, Трето отделение, ХХIХ състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Диян Стоянов Балев срещу Заповед № 118/15.03.2010 г. на кмета на Община Вълчи дол, с която е наредено да се изземе земеделска земя - имот № 029085, масив № 29, м. "Тетерлик", в землището на гр. Вълчи дол, общ. Вълчи дол, собственост на наследници на Пеньо Николов Пенев, от земеделски производител Диян Стоянов Балев, който я ползва без правно основание и ОСЪЖДА Диян Стоянов Балев да заплати в полза на Община Вълчи дол, сумата от 150,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. С трети диспозитив съдът ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на жалбоподателя - Диян Стоянов Балев, за присъждане на сторени разноски в производството. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички процесуални изисквания и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 146 от АПК и същия е законосъобразен. Съдът е посочил, че договорът за аренда е прекратен на 01.10.2009 г. предвид уведомлението направено от Никола Пенев Пенев с писмо с обратна разписка от 16.03.2009 г. на основание чл. 13, ал. 2 от договора, като е ирелевантен факта, на основание чл. 27, ал. 2 от Закон за арендата в земеделието регистриран ли е в съответната общинска служба по земеделие и вписан ли е в нотариалните книги, поради това, че вписванията имат оповестително действие по отношение на страните, а не правопораждащо. За неоснователен е приет довода на жалбоподателя, че ответника - Кмета на Община Вълчи дол не се е съобразил с наличието на споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ сключено на 28.10.2009 г., защото собственика Никола Пенев Пенев не е страна в посоченото споразумение и не може да се направи извод, че същото има действие спрямо него, а освен това Диян Стоянов Балев не е бил ползвател на процесния имот към момента на сключване на споразумението 28.10.2009 г. на валидно правно основание. Така постановеното решение е правилно. При подробно описана фактическа обстановка съдът е изградил законосъобразни правни изводи. Производството пред Варненския административен съд е по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на такава заповед от кмета на общината. Налице е искане от собственик, респ. от неговия наследник, с възстановено право на собственост по реда на земеделската реституция (ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ). Не е спорно, че по силата на Договор за аренда на земеделска земя от 16.02.2005 г., сключен между Диян Стоянов Балев като "арендатор" и Никола Пенев Пенев като "арендодател", жалбоподателят е ползвател на процесната земеделска земя. Като такъв той безспорно е ползвател на валидно правно основание до датата 01.10.2009 г., на която съгласно чл. 4 от договора изтича периода на арендуване на земята. На основание чл. 13, ал. 2 от договора обаче арендодателят Никола Пенев е изпратил до арендатора Диян Балев уведомление, че не желае продължаването на договора. Писмото е връчено на датата "16.III.2009 г." съгласно известие за доставяне с баркод *9930000034889*. В касационното производство жалбоподателят Диян Стоянов Балев прави възражение, че на представената по делото обратна разписка не е отразено качеството на получателя, не знае кой е получил това писмо и че то не е стигнало до него. Оспорването на документа обаче е следвало да бъде направено пред първата съдебна инстанция, където са допустими не само свидетелски показания, но и съдебно-графологическа експертиза. Недопустимо е също едва сега да се оспорва съдържанието на изпратеното писмо. Затова оплакванията се явяват неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените и отказани разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,