Решение № 6011 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2008 г.

Решение № 6011 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Наталия Петрова Каменова от гр. София, срещу решение от 11.02.2008 г., постановено по адм. д. № 335 по описа за 2005 г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № ОА-220 от 13.06.2005 г. на областния управител а Софийска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в частта й за местността "Витошица", землище с. Мала Раковица, община Бажурище, Софийска област. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се сочат нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея и допълненията към касационната жалба се моли, решението да се отмени. От Георги Веселинов Николов е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за нейната неоснователност, като се моли тя да не бъде уважавана. От Йордан Иванов Йорданов също е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба. В него се твърди, че имот № 292 е прехвърлен на друго физическо лице и Йорданов няма отношение по спора. От заинтересованата страна Здравка Петрова Мицева е постъпило писмено становище по касационната жалба, като в него се изразява становище за нейната неоснователност. То се поддържа от пълномощника й - адвокат Яна Кузманова, ведно с приложените писмени доказателства. Ответниците и останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че жалбата и допълнението към нея по същество представляват оспорване на приетото заключение на вещото лице, което не е направено в съдебното заседание на 6.02.2008 г., за което всичките страни са били редовно призовани. Такова оспорване с касационната жалба е недопустимо според него. Счита, че решението на съда е съобразено с доказателствата, относими към спора и то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Софийският окръжен съд е бил сезиран с жалба на Богомил Григоров Витанов срещу заповедта на областния управител на Софийска област, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, местности "Росоманска река", "Буковец", "Над село", землище с. Златуша, местност "Могила", землище с. Пожарево, местност "Витошица", землище с. Мала Раковица, община Божурище, Софийска област. Заповедта е обжалвана в частта й за местност "Витошица" за новообразувани имоти № 289, № 290, № 292, № 293, № 565 и 567. С жалбата е направена претенция за възстановяване на собствеността от 2739 кв. м, представляващи разлика от признатото право на собственост с решение № 07 от 2.07.2003 г. на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Божурище по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, върху нива от 5 дка, описана в т. 11 от решението и попадаща в територия по § 4 и петте декара, като искането е за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд. Между страните не се е спорило по активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал обжалваната заповед. Спорът се е концентрирал върху записването за собственици на новообразуваните имоти на други лица, различни от наследниците на Григор Витанов Бонев, бившия собственик на реституираната земя, в регистъра - неразделна част от плана на новообразуваните имоти. За неговото изясняване съдът е изискал извадка от регистъра на бившия имот № 60, записан като собственост на Григор Витанов Бонев и новообразуваните имоти от него. Тях е обсъдил с приетото без оспорване заключение на вещо лице, като е приел за установено, че новообразуваните имоти № 626 от 1064 кв. м и № 624 от 647 кв. м са признати точно по границите, посочени по време на анкетата. Имоти № 289, № 290, № 292 и 293 са записани на ползватели, с трансформирано право на собственост, представляващи 2318 кв. м, в уличната и пътна мрежа попадат 423 кв. м, като на наследниците на Ботев са възстановени свободните 2252 кв. м Според заключението бившият имот е от 4 991 кв. м. При така установените доказателства, релевантни за спора, съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно. От данните по делото е прието, че имот № 289 е предоставен за ползване на Петър Митев Рударски. Този извод се потвърждава от приложените писмени доказателства към молбата на Здравка Петрова Мицева - заинтересована страна и наследник на Петър Рударски, а именно нотариален акт № 64, том I, нот. дело № 132 от 15.03.1996 г. От него се установява, че Петър Рударски е признат за собственик на дворно място от 600/1235 идеални кв. м, при описаните съседи, представляващо имот № 289, ведно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда. Веселин Георгиев Николов се легитимира с н. а. № 33, том III, н. д. № 930 от 27.11.1996 г. за собственик на дворно място от 600/985 кв. м - идеални части, представляващо имот № 290, който имот е дарил на сина си Георги Веселинов Николов, видно от н. а. № 181, том I, н. д. № 355 от 10.04.1997 г., заедно с построената в това място едноетажна паянтова сграда на 18 кв. м. Имот № 292 от 600 кв. м е записан на Йордан Иванов Йорданов, според н. а. № 107, т. IV, н. д. № 1275 от 1995 г., според заключението на вещото лице, който в последствие е прехвърлен, според писменото становище на Йорданов. Имот № 293 от 600 кв. м е записан на Станко Стоянов Вардаров, според заключението на вещото лице, само въз основа на оценителен протокол. Имоти № 565 и 573 попадат в път. Тези доказателства не са оспорени от страните, поради което правилно съдът е възприел, че обжалваната част от заповедта на областния управител е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. В касационната жалба се инвокират оплаквания относно неизвестността за касаторката от приключването на процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Според нея не е доказано на коя дата е станало заплащането на имотите от ползвателите и при какви условия е станало придобиването на правото на собственост. Дали има настъпила трансформация. В касационната жалба не могат да се правят оплаквания относно приетото заключение на вещото лице, послужило като доказателствено средство за установяване на фактите по спора. За съденото заседание касаторката е била редовно призована и е могла да се яви и постави в него въпросите си към вещото лице или да поиска допълнителна експертиза. Собственото си бездействие страната не може да твърди, че представлява допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Отделно от това, ако се сравни предмета на жалбата - предоставянето на имот за възстановяване на правото на собственост до размера на нивата от 5 дка, с направените оплаквания в касационната жалба относно неспазването на правилата на ЗУТ с плана на новообразуваните имоти, веднага ще се установи промяната в петитума. Недопустимо е с касационната жалба да се навеждат за първи път оплаквания, каквито не са правени с първоначалната жалба. От приложените писмени доказателства и скицата, представляваща извадка от кадастралния план се установява, че на всичките ползватели правото на ползване е трансформирано в право на собственост на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като и четирите имота са застроени със сгради. Решението на съда е обосновано, тъй като от приетите писмени доказателства са направени правилни и логични изводи. Решението не е постановено и в нарушение на материалния закон. Всъщност касационната жалба по съществото си представлява оспорване заключението на вещото лице и поставяне на въпроси към съда по материалното право на собственост, което не е обосноваване на наведено касационно основание за отмяна. Решението на съда е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение