Решение № 2987 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2019 г.

Решение № 2987 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. Янков" ЕИК 122062938, представляван от А. Янков, чрез проц. представител адв. Н. Николов, против решение № 492/08 април 2019 г., постановено по адм. д. № 1071/2018 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "А. Янков" против заповед № РД-04-430/25 септември 2018 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Работилница", изпълнен от жалбоподателя в УПИ V-680, кв. 71 по плана на гр. Костенец. Съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Строежът е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрен проект, без разрешение за строеж, без издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Безспорно установената година на изпълнение на незаконния строеж 1999-2000 г. и недекларирането му в съответните срокове пред компетентните органи прави неприложима клаузата за търпимостта на строежа, визирана в § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. В този смисъл, неоснователни са съображенията на касатора, свързани с решение на РС Ихтиман касателно регулационните граници. Изложените в обжалваното решение съображения от решаващия съд са подробни и обосновани. В мотивите на съдебния акт намират отговор изтъкнатите в касационната жалба доводи. С оглед законосъобразността и обосноваността на мотивите на обжалвания съдебен акт, които тази инстанция изцяло споделя - на осн. чл. 221, ал 2 АПК препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Костенец следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав