Решение № 2630 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности /ОД/ гр.Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол /ГДФК/ при ЦУ на НАП срещу решение 8364/04.10.2024 г. постановено по адм.д.1536 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2024 г., с което е отменена ЗПАМ ФК-282-0155449/08.05.2024 г. издадена от касатора и потвърдена с решение ГДФК-10/13.06.2024 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Решението, според мотивите на обжалването е неправилно и незаконосъобразно. Налице са следните касационни основания по чл.209, т.3 АПК решението е необосновано, поради погрешно формирано вътрешно убеждение в нерегулраните от закона насоки, както и при прилагане правилата на логиката, опитните правила и каузалните връзки между явленията, водещи към некоректни изводи. Това е пряка последица от това, че съдът не е обсъдил в тяхната пълнота събраните доказателства и мотивите на издадената заповед с която по отношение на Азия грууп ООД е приложена принудителна административна мярка. Постановеното решене противоречи и на материалния закон. Неправилно е прието, че наложената мярка противоречи на принципа за пропорционалност. Съдът е отменил административния акт като се е позовал само и единствено на решение на СЕС по дело С-97/21 г. Извършеното нарушение води до невъзможност за проследяване на оборота на търговеца и до отклонение от данъчно облагане. Такова поведение не може да бъде толерирано. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 и ал.4 ЗДДС. Разпоредбата има императивен характер. При наличие на нарушение задължително се налага ПАМ. Органът няма възможност да прецени дали да наложи мярка или не. В този смисъл са цитирани множество решения на ВАС. При налагането на ПАМ е спазено изискването за форма. Описано е нарушението, органът е изложил мотиви, както относно необходимостта от прилагане на мярката, така и за продължителността на срока. Съобразен е и характерът на извършеното нарушение. Целта на закона също е спазена. От съществено значение за случая е, че нарушението е повторно по смисъла на §1, т. 35 ДР на ЗДДС. Неправилно е прието, че образуваното административно-наказателно производство е достатъчно основание да бъде отменена ЗПАМ като незаконосъобразна. Позовава се на т. 59 от решение С-97/21 г. на СЕС и намира, че не може да се поставя знак за равенство между двете производства, а следва да се търси баланс. Формалната отмяна на принудителната мярка само насърчава поведение у търговеца, което ощетява фиска. По тези съображения се иска решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Азия Грууп ООД, в приложени по делото писмени бележки оспорва жалбата и я намира за неоснователна. По подробно изложени мотиви, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно приложен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира решението за неправилно. За да бъде приложена ПАМ е необходимо твърдяното нарушение да бъде установено по несъмнен начин с достатъчно доказателства, както е в конкретния случай. Спазен е принципът на съразмерност с оглед установеното при извършване на проверката. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд,състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в установения срок по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е била заповед ФК 282-0155449/08.05.2024 г. издадена от Началник отдел ОД в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която по отношение на Азия Грууп ООД е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект представляващ ресторант АЗИЯ , находящ се в гр.Пловдив, [жк], [адрес] и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни. Мярката е приложена, т.к. при извършена в обекта контролна покупка на 11.04.2024 г. не е издаден фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. Прието е, че търговецът не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки. Установена е касова наличност, която не съответства на отчетите от касовия апарат. Според отчетите извършените продажби са на стойност 108.10 лв., а наличността в повече с 23.70 лв. Според обясненията на търговеца се държи на неиздаване на касови бележки. Проверяващите са приели, че е налице нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 , ал.1 ЗДДС. Правното основание посочено в обжалваната заповед е чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, като търговският обект е запечатан и на търговеца е забранен достъпът до обекта за срок от 30 дни. Заповедта е обжалвана по административен ред и жалбата е отхвърлена с решение ГДФК-10/13.06.2024 г. на директор дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. По делото няма спор по фактите. Спорът между страните е относно това дали при наложена с наказателно постановление имуществена санкция може да се наложи и ПАМ за същото нарушение извършено от търговеца. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд изцяло се е позовал на решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС и е приел, че по делото са налични доказателства за издадено наказателно постановление, което е влязло в сила и предвидената имуществена санкция е платена. В конкретния случай при наличието на НП и ЗПАМ, въз основа на едни и същи факти, са наложени две мерки в отделни и самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК, като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателно правен характер, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Този извод не се променя от обстоятелството, че се касае за повторно нарушение, тъй като повторността е отчетена при налагане на имуществената санкция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено и че с НП 768397-F7/12.03.2024 г. на "Азия грууп" ЕООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС, в размер на 2000 лв., за процесното нарушение, осъществено на 11.04.2024 г., в стопанисван от дружеството търговски обект ресторант АЗИЯ , находящ се в гр. Пловдив, [жк], бл. 176А. Административният съд правилно е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено и не се спори между страните, че дружеството не е издало касова бележка и е извършило нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За това нарушение са започнали две производства по налагане на принудителна административна мярка и за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Всяка от тези мерки утежнява положението на търговеца. Проверката за законосъобразност на НП и ПАМ се осъществява по различен ред и пред различни съдилища, като производствата не могат да бъдат координирани и са самостоятелни едно от друго. Това обстоятелство не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. В случая не става въпрос да бъде толерирано противоправно поведение на търговеца, който признава, че не е регистрирал надлежно извършениет в стопанисвания от него търговски обект, а за това, че е налице ограничение на администрацията да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред първостепенният съд заповед и на имуществена санкция с НП при едни и същи факти. На административния орган е да прецени коя от двете мерки ще има превантивен и превъзпитателен ефект за нарушителя и да я наложи. Всяко друго действие, което кумулира мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, макар и допустимо според националната правна уредба е за несъвместимо с правото на ЕС съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-97/21 и не следва да се прилага. Неоснователно касаторът сочи, практика на ВАС съгласно която налагането на имуществена санкция и ПАМ е допустимо и не противоречи на принципа на пропорционалност. Същата е формирана преди цитираното по-горе решение на СЕС. Актуалната практика на ВАС /адм.д.8203/2024 г.; адм.д.8228/2024 г.; адм.д.12176/2024 г. и др./, приема, че независимо от националната уредба, която допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, същата не следва да се прилага, тъй като е несъвместима със съюзното право, както е посочено по дело С-97/2021 г. По гореизложените съображения обжалваното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските и доказателства за неговото плащане. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение