Решение № 2662 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2019 г.

Решение № 2662 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Южна морска" при Агенция Митници, правоприемник на началника на Митница - Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. В. Стойкова, срещу решение № 405/19.06.2019 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик, постановено по адм. д. № 983/2018 г., с което е отменено решение № 32-259256/7.09.2018 г. на началника на Митница Бургас и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 050 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания, изброени в чл. 209, т. 3 от АПК. С доводи за материалната му незаконосъобразност, както и за допуснато съществено процесуално нарушение при присъждането на разноските, се претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Тойота тиксим" ЕООД и да се присъдят направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - "Тойота - тиксим" ЕООД, ЕИК: 112048000 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Стефан Стамболов" № 38 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. М. Айдарова и иска да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пазарджик е било решение № 32-259256/07.09.2018 г. на началника на Митница Бургас, с което на "Тойота - тиксим" ЕООД в качеството му на титуляр на режим транзит по декларация с МРН 18 BG00101520046340, разрешен на 30.03.2018 г., на основание чл. 79, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 54, ал. 1 ЗДДС са установени задължения за мито в размер на 11 454 лв. и ДДС – 37 533 лв. върху митническа стойност в размер на 176 209. 18 лв. с включени транспортни разходи, определена по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ в предвидената от закона писмена форма. Приел е, че титулярят на режима транзит и превозвачът не са изпълнили задължението си да представят стоките в непроменено състояние в определения срок по чл. 233, пар. 1, б. "а" и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което на основание чл. 79, пар. 1, б. "а" и пар. 3, б. "а" от регламента в хипотезата на отклоняването на стоки от митнически надзор за титуляря на режима възниква задължение за мито при внос, а на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС и за ДДС. Според съда с оглед обстоятелството, че цената, вписана в представената пред турските власти фактура № 277004/26.03.2018 г., приложена към турската транзитна декларация, е много по-висока от тази по представената пред отправното митническо учреждение фактура със същия номер и дата, административният орган е преценил, че е налице съмнение относно действителната стойност на стоките, но не е изложил мотиви за това защо и по какъв начин се определя митническата стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на договорната стойност на сходни стоки, както и мотиви за това защо е невъзможно определянето й по чл. 74, пар. 2, б. "а" от същия регламент. Така постановеното решение е правилно. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 101, пар. 1 вр. чл. 87, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19, ал. 1 ЗМ. При издаването му обаче е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 22, пар. 6 от същия регламент, изискващ преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението. С писмо-изх. № 32-178108/19.06.2018 г. на "Тойота - тиксим" ЕООД е съобщено, че предстои издаването на решение с неблагоприятен резултат, а именно за установяване на митническо задължение на основание чл. 79, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради отклонение на стоките от митнически надзор и задължение за ДДС на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС. Не са съобщени мотивите, поради които тези задължения ще бъдат установени върху митническа стойност, определена по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламента. Такива мотиви липсват и в оспорения административен акт, с което е нарушено изискването на чл. 22, пар. 7 от Регламента, според което всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. В него е посочено само, че на 30.03.2018 г. в отправно митническо учреждение – МП "Капитан Андреево" е разрешен режим транзит, за който е приета митническа декларация с МРН 18 BG00101520046340, заедно с фактура № 277004/26.03.2018 г. на стойност 6 826 щ. д. На 24.07.2018 г., т. е. след връчването на съобщението по чл. 22, пар. 6, от съвместният контактен център – Капитан Андреево са предоставени получените от МП Капъкуле документи, вкл. търговска фактура № 277004/26.03.2018 г. на стойност 110 250 щ. д. Правилни са изводите на съда и по отношение материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Според чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това следва от член 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1. Спорни между страните по делото са въпросите за това дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и след това въпросът спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" съобразно договорната стойност на сходни стоки. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МКС /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary/. Както беше посочено по-горе, в оспореното решение на началника на митницата липсват мотиви, обосноваващи съмнението му, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума. Дори и да се приеме, че то е основателно с оглед представената пред турските митнически власти фактура със същия номер и дата, но с много по-висока стойност, както и с оглед фактурата, по която турското дружество е придобило стоките от своя китайски доставчик, на стойност 107 250 щ. д., то в оспореното решение липсват мотиви за това защо се приема, че стоките по тези фактури са сходни, по смисъла на чл. 2,