Решение № 5944 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2012 г.

Решение № 5944 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, против Решение № 2345/30.10.2012 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 3325/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт № 261103052/11.08.2011 г. на орган по приходите при Тд на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1072/07.11.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 103419,96 лв. и лихви в размер на 38238,34 лв. и определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 10959,36 лв. и лихви 5873,02 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 11268 лв. и лихви 4465,36 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 47352,50 лв. и лихви 11623,37 лв. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения за задълженията на физическите лица да регистрират отчитането на извършени продажби, респ. да издават фактури по чл. 113 от ЗДДС с оглед отчетността по чл. 5, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ. Твърди, че декларираните доходи на задълженото лице не са от реализиране на земеделска продукция, което обосновава с непредставянето в хода на ревизионното производство на доказателства за наети лица, складови помещения и техника, предвид големият обем декларирани обработваеми площи. Счита, че необосновано е прието от съда, че декларираните от ЗЛ доходи за 2006 г. - 2008 г. са от непреработена растителна продукция, доколкото не са представени доказателства за произведена и реализирана такава. От последното прави извод, че доходите на ЗЛ са от друга стопанска дейност, която не може да се ползва от облекчението по чл. 13, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Счита още, че след като ревизията установи, че декларираните доходи не са от земеделска дейност, а от друг вид стопанска дейност, то се преминава към облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. В тази връзка сочи разликата между облагането по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ДОПК, в смисъл, че по т. 5 каквато е настоящата хипотеза не се изследва паричен поток с цел установяване на превишаване на разходи от приходи, което да налага изследването на съвместен принос на съпруга, индекс на потребителски цени и пр., което неправилно е прието от съда като неизпълнение от страна на органа по приходите. Твърди, че в хода на съдебното производство не са оборени констатациите на органа по приходите, доколкото при ревизия по чл. 122 от ДОПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, като в случая последният е следвало да докаже неправилното определяне на облагаемия оборот. В заключение моли за отмяна на съдебното решение и присъждане разноските пред двете инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева, която подържа жалбата на заявените основания. За касационният ответник, редовно призован, представлява се от адв. Чочева, която намира жалбата за неоснователна, претендира разноски по делото и представя списък за такива. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд Пловдив е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. Първоинстанционният съд приел, че извършената ревизия по ЗОДФЛ (отм.)/ЗДДФЛ обхващала периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. През този период Иван Маринов е декларирал, че извършва дейност като земеделски производител. По отношение ЗДДС извършената ревизия обхванала периода 15.02.2007 г. - 31.12.2008 г. Ревизиращият екип е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК и на това основание на жалбоподателя е определена данъчната основа за облагане с данък върху дохода за всички периоди. При извършване на ревизията ревизиращият екип е приел като получени декларираните общи годишни доходи за 2006 г. в размер на 48 314 лв., за 2007 г. - 49800 лв. и за 2008 г. - 473525 лв., като е прието, че същите не попадат в обхвата на ползваното данъчно облекчение по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Вследствие на това органите по приходите са формирали данъчната основа равна на декларираните приходи по периоди, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, която е послужила за изчисление на дължимите данъци по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. На следващо място ревизиращите са приели, че към 31.01.2007 г. Маринов е достигнал облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия в размер на 51 464 лв. и съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по този закон. Заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено до 14.02.2007 г., но това не е било сторено. С оглед на изложеното, за периода от 15.02.2007 г. до края на ревизирания период 31.12.2008 г., на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за извършените от лицето облагаеми доставки е начислен ДДС в размер на 103419,96 лв. и лихви в размер на 38238,34 лв. за закъснението при начисляването на този данък. Според Административен съд Пловдив обаче неправилно органа по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за преминаване към установяване на задълженията за лицето за данък върху доходите по особения ред. Посочено е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Според съда ревизиращите не са доказали основанията за извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК. За да достигне до този извод решаващият състав е направил и тълкуване на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, в това число и на съответните хипотези, при които се извършва ревизия по особения ред, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на съответните процесуални разпоредби, но същият е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. На първо място е посочено обстоятелството, че ревизиращите органи неправилно са приели, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като по делото не съществува спор, че задълженото лице през ревизирания период е действало като земеделски производител, декларирало е доходи от продажба на непреработена земеделска продукция, не е било регистрирано като едноличен търговец и не е имало задължения по чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗСч да води счетоводна отчетност, съответно да съхранява счетоводна информация, поради което не става ясно какви точно документи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК са имали предвид органите по приходите. Посочено е още, че ревизиращите органи неправилно са определили данъчната основа, доколкото не било съобразено вида и характера на извършваната дейност, при определяне на разполагаемите парични средства, били съобразявани разходи за издръжка и живот, които не са свързани по никакъв начин с дейността на лицето като земеделски производител, неправилно бил изчислен размера на разходите за производство на земеделска продукция. Посочено е, че от органа по приходите не била съобразена разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) съгласно която доходите на физическите лица от непреработена земеделска продукция са необлагаеми. Посочено е също, че неправилно е прието от ревизиращите, че земеделският производител не е доказал извършените от него разходи, доколкото той няма задължение да ги обосновава документално. По отношение на РА, в частта, в която е определено допълнително начисление на ДДС, АС Пловдив е установил, че не са представени доказателства от които да се установява, че Маринов е формирал изискуемия облагаем оборот от 50 000 лв. за периода до 31.01.2007 г. от дейност като регистриран земеделски производител и е неправилен начинът, по който е определен дължимият данък. По гореизложените съображения Административен съд Пловдив отменил Ревизионен акт № 261103052/11.08.2011 г. на орган по приходите при Тд на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1072/07.11.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения. По повод основанията за прилагане на специалния ред за осъществяване на обсъжданото ревизионно производство, съдът е изложил подробни съображения, който се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на съда относно установяването на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно липсват документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци и доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за прилагане на особеното производство. По делото е безспорно установено, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, като реализираните от него доходи, с оглед на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ са освободени от облагане за дейността му, свързана с производството на непреработена растителна и животинска продукция. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон, като от изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че се правят и оплаквания за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. На практика обосноваването на допуснатото нарушение на материалния закон се изразява в пресъздаване на фактическите и правните констатации на ревизионния акт и излагане на доводи, че те са законосъобразни и правилни за разлика на изводите на първоинстанционния съд. В случая не е доказано от приходната администрация от една страна предпоставките за извършване на ревизия по особените правила на чл. 122 от ДОПК, а от друга страна характера на източниците на декларираните приходи, доколкото е установено от съда, че същите са от реализирана непреработена растителна продукция. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е възпроизвел много подробно констатациите на органа по приходите по отношение на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, както и правните му основания за определяне на допълнителни данъчни задължения за данък общ доход за ревизирания период. Съдът е възпроизвел подробно и ангажираните от задълженото лице доказателства. След това съдът е пристъпил към съпоставка на констатациите на РА и събраните в хода на делото доказателства, след което е изградил своите изводи относно законосъобразността на РА. Изложените мотиви в тази насока са логически издържани на фактическата обстановка по спора и при правилно тълкуване на закона, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. Пред касационната инстанция е претендирано възнаграждение от страна на процесуалният представител на касационният ответник. С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства претенцията следва да бъде уважена в размер на 5100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение