Решение № 13171 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 192/2014 г.

Решение № 13171 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 192/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Бизнес пулс" ООД моли да бъде отменено решение № 6710/5.11.2013 г. по адм. д. № 1501/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2171105325/26.09.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2171105325/26.09.2011 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 4635,18 лв за м. 3.2011 г. на основание чл. 69, ал. 1, чл. 46, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури на "Фрешклима" ЕООД и "БГМ системс" ООД за закупени климатизационни съоръжения и апаратура за видеонаблюдение и други, тъй като закупените активи не са свързани с дейността на дружеството и се ползват за извършване на освободена доставка - финансова услуга. В мотивите си съдът е приел, че след закупуване на съоръженията те са предоставени на "Гранд Макао" ЕООД - свързано с жалбоподателя лице като стоков кредит. Съоръженията се ползват от "Гранд Макао" ЕООД в нает хотелски комплекс за организиране на хазартни игри. Приел е също, че за ползването на съоръженията е договорено възнаграждение - лихва, използвани са по стопански начин и неправилно в РА е прието, че не е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и практиката на СЕС и е приел, че от двата договора за стоков кредит не може да се направи извод, че след изтичане срока на договора ще се прехвърли собствеността върху съоръженията на ползвателя, поради което предвид уговореното заплащане на лихва върху стойността на съоръженията в деня на прекратяване на договора е приел, че се касае за финансова услуга по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС и приложимост на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според който не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, в която попада чл. 46 ЗДДС. По договорите плащане не е извършено нито по т. 1 - на стойността на кредита, нито по т. 2 - на лихвата и съдът обосновано е приел, че не е доказано касаторът по чл. 46, ал. 2 ЗДДС да е избрал доставката по стоковия кредит да е облагаема, тъй като не са издавани фактури за плащания и не е начислен ДДС. Съдът необосновано е приел, че не е доказано съоръженията да са осчетоводени като дълготрайни материални активи. Вещото лице е дало заключение, че закупените съоръжения са отразени в счетоводството на касатора по сметка за стопански инвентар, която е от група 20- дълготрайни материални активи, като начисленият по фактурите за съоръженията ДДС е 4321,99 лв. Дава заключение също, че през процесния период в счетоводството на касатора не са отразени доставки на "Гранд Макао" ЕООД и не са извършвани освободени доставки. В т. 2 от СС-16 Дълготрайни материални активи е дадено определение за дълготрайни материални активи така: притежавани от предприятието вещи, които се използват за производство и/или доставка/продажба на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели. Отразяването на съоръженията по сметка за стопански инвентар представлява отразяване на активите като дълготрайни материални активи на предприятието и съдът следваше да приложи т. 43 - 45 и т. 52 от решението по дело С-153/11 на СЕС, в което е прието, че капиталовите разходи направени за нуждите и във връзка с предприятието се считат за икономическа дейност, която поражда право на незабавно приспадане на дължимия ДДС. В т. 44 СЕС приема, че придобиването на стоки за нуждите на дадена икономическа дейност от данъчно задължено лице е налице дори, когато лицето не използва веднага стоките за своята икономическа дейност. Сключването на описаните договори за стоков кредит, които имат характер на договор за наем, тъй като не е уговорено прехвърляне на собствеността върху съоръженията дори, когато са извършени всички плащания, не изключва възможността за бъдеща употреба на съоръженията за икономическата дейност на касатора, както основателно поддържа касатора. В случая е приложима т. 52 от цитираното решение по дело С-153/11 на СЕС и данъкът, заплатен при покупката на стопанския инвентар поражда право на приспадане на данъчен кредит за касатора. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 4635,18 лв, които включват 4321,99 лв по фактури на "Фрешклима" ЕООД и "БГМ системс" ООД за закупени съоръжения и 313,19 лв. начислен ДДС по фактури за кабели, свещи, АГС консумативи, гориво, тел. разговори и патрон коректор от други доставчици, които са използвани за монтажа на съоръженията, представляващи ДМА и за дейността на предприятието. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за м. 3.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 4635,18 лв. Ответникът следва да заплати на касатора 1375 лв разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,