Решение № 5544 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2016 г.

Решение № 5544 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на О. К., гражданка на Украйна лично и в качеството й на представител на непълнолетната й дъщеря А. К., подадена чрез адв. К. срещу Решение № 2385/11.04.20116 по административно дело № 11931 по описа на Административен съд С. - град за 2015 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, както и житейско несправедливо. Твърди се, че съда не се е съобразил с представените по делото доказателства, свързани с предприети от К. действия по узаконяване на пребиваването си на територията на РБългария. Ответната по жалбата страна - Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва жалбата. Твърди, че не са на лице основания за предоставяне на международна закрила на жалбоподателката и малолетната й дъщеря. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира жалбата подадена от надлежна страна, срокът по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С оспореното пред настоящата инстанция решение в състав на Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на О. К. лично и в качеството й на представител на непълнолетната й дъщеря А. К., срещу решение № 8439/15.10.2015 г. на Зам. председател на ДАБ, с което на лицата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решение, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона. Прието е, че са спазени приложимите материално-правни разпоредби и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е преценил, че правилно административния орган е отказал предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на лицата поради липса на материално-правните предпоставки, визирайки чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ. Липсвали данни за това, че жалбоподателката и нейната дъщеря са преследвани в държавата си по произход поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради техни политически убеждения. Липсвали данни, даващи възможност за предоставяне на хуманитарен статут, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезания, нечовешки или унизително отнасяне или наказание тежки заплахи срещу живота и личността на лицата, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Останалите изтъкнати в жабата пред първоинстанционния съд доводи са приети като неотносими към производството. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани изводи, свързани с липсата на възможност за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на жалбоподателката и нейната дъщеря, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до неговата незаконосъобразност. Безспорно е установено, че в хода на интервютата на жалбоподателката и нейната дъщеря пред съответния административен орган в ДАБ, не са изнесени твърдения и не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че лицата изпитват основателен страх или опасения от преследване от своята раса и религия, национална и етническа политическа или социална принадлежност. Липсват данни за проблеми или конфликти на О. К. или членове на семейството и с официалните власти. Изнесените от търсещата закрила данни за извършено спрямо нея нападение от съседи, дават възможност за извод, свързан наличието на настъпил битов инцидент или опит за извършване на криминално престъпление от страна на живеещи в близост лица, но не и за обстоятелства, вписващи се в хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Лицето е напуснало държавата си на произход с цел осигуряване на здравословна среда на живот на сина си, който е страдал от тежко белодробно заболяване, което според лекарите е можело да бъде овладяно при смяна на климата. Водена от грижите за детето си, на 22.09.1999 г. е влязла законно на територията на Р България. К. е получила разрешение за продължително пребиване в страната, валидно до 06.11.2002 г. На 14.10.2002 г. в гр. Б. се е родила и дъщеря й А. О. К., която и до момента учи редовно в гр. Б., занимава се със спорт и няма данни да е посещавала Украйна. При безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формулирал правилен и обоснован извод за липса на предпоставките, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на К. и дъщеря й А. К., както и че не са на лице предпоставките визирани в чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на двете лица. Съдът е направил обстоен анализ на ситуацията в Украйна към настоящия момент, съобразявайки се с предоставените му в тази насока доказателства. С оглед представената пред настоящата инстанция справка актуална към 23.03.2017 г. с № МД-359/23.03.2017 г. следва да се приеме, че не е на лице заплаха за търсещите закрила поради ситуация на безогледно насилие поради наличието на въоръжен международен или вътрешен конфликт държавата им по произход Украйна. Обстоятелството, че ситуацията в тази държава е сравнително сложна и относително напрегната не е сама по себе си основание за предоставяне на хуманитарен статут ако не са налице и някои от обстоятелствата предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 9 от ЗУТ. Обстоятелството, че А. К., лично и подпомагана от родителите си е положила усилия за добра реализация и за успехи, както в училището така и в спорта е неотносимо към настоящото производство и не може да послужи като основание за формиране на извод различен под изведения в решението на АССГ. Ирелевантно за произнасяне по жалбите срещу решението на административния орган и решението на първоинстанционния съд е и твърдението за липса на съответна регистрация на детето Анастасия в Украйна. Липсват данни, действия в тази насока да не са предприети по повод и поради наличието обстоятелства, вписващи се в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Доводите в описаните по - горе насоки биха послужили за промяна на статута на лицата на територията на Р България в хода на производство, различно от движещото се по реда на чл. 73 и следващите от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд С. - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение