Решение № 6977 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2017 г.

Решение № 6977 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директора на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез редовно упълномощения процесуален представител юрк. М. С., срещу решение № 124 от 30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 161/2016 г. по описа на Административен съд Ш.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева, по 600 лева за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответната страна - Т. Й. Т. от гр. К., обл. Ш., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител адв. Н. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила, както и за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично неоснователна. Производството пред Административен съд Ш. е образувано по жалба на Т. Й. Т. от гр. К. срещу заповед № 03-РД/1425 от 27.04.2016 г., издадена от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г. (Наредба № 9/2015 г.) на жалбоподателя е отказано да бъде финансирано подадено от него заявление за подпомагане от 02.06.2015 г. с ИД № на проекта 27/04/1/0/02429, със стойност на проекта 110 888 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на дадените в мотивите му указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - изпълнителния директор на РА, в кръга на неговите правомощия съгл. чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., във вр. с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. На следващо място съдът е счел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, чието недопускане би довело до волеизявление на административния орган в друг смисъл. Приел е, че непроизнасянето в срок на административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този срок е инструктивен и неговото неспазване само по себе си по никакъв начин не рефлектира върху съдържанието на постановеното властническо волеизявление. Според решаващия съд процесната заповед макар и изготвена в законоустановената писмена форма съгл. чл. 59, ал. 1 от АПК, същата не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не е надлежно мотивирана и също така е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че от мотивите на заповедта не става ясно защо административният орган е приел, че заявлението следва да отговаря именно на условието по т. 2.1 от Заповед № РД 09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, при положение, че в него жалбоподателят изрично е посочил, че то е по т. 2.2, съгласно която крайният срок за прием на заявления за подпомагане, включващи инвестиции извън посочените в т. 2.1. от същата заповед, е до 08.06.2015 г. В тази връзка първоинстанционният съд е назначил и приобщил към доказателствения материал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от едно вещо лице и повторна СТЕ, изготвена от две вещи лица. Съдът е кредитирал изцяло заключението на повторната СТЕ, мотивирайки се с това, че и двете вещи лица са единодушни относно обективираните в него изводи, изложени са по-конкретно в сравнение с първоначалната СТЕ, същите са обстойно мотивирани и обосновани. Отчел е и изявленията на вещите лица в съдебно заседание, от които става ясно, че изводите им са базирани и на личните им впечатления, придобити при посещение в овцефермата на оспорващия, т. е. изводите им в по-голяма степен отразяват действителното фактическо положение. Заключението от първоначалната експертиза и по-конкретно това, че заявената за финансиране техника ще се използва приоритетно в растениевъдството, не е възприето от съда, доколкото този извод аргументирано е опровергаван от втората СТЕ, в която подробно е обосновано защо тази техника ще се използва приоритетно в животновъдството. В заключение съдът е приел, че подаденото на 02.06.2015 г. заявление е в срок съгл. т. 2.3. от заповед № РД 09-213/27.03.2015 г. на МЗХ, тъй като включва както инвестиции, които попадат в обхвата на т. 2.1. от заповедта на МЗХ - само за закупуване на земеделска техника, така и инвестиции, които попадат в обхвата на т. 2.2. от заповедта - извън тези за закупуване на земеделска техника (в т. ч. за закупуване на трактор и челен товарач). По изложените съображения съдът е приел, че административният орган неправилно е отказал финансиране по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, поради което е отменил процесната заповед. Предвид този изход на спора съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4465,33 лева, в т. ч събрана държавна такса - 665,33 лева, депозит за вещи лица - 1280 лева и адвокатско възнаграждение - 2520 лева. Решението по съществото на спора е правилно. Безспорно по делото е установено, че на 02.06.2015 г. Т. Й. Т. е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за сумата от 110 888 лева. От приложения бизнес план става ясно, че Тодоров организира и управлява стопанството си в две основни направления: растениевъдство (ниви за отглеждане на фураж и пасища) и животновъдство (овцевъдство и пчеларство). Във връзка с тези дейности земеделският производител е кандидатства за финансиране на разходи за закупуване/придобиване на следните материални активи: 1) Трактор колесен Hallat HTT A110; 2) Челен товарач Ursusq TUR 6A; 2) култиватор Агроремпроект КПС 4.2; 4) П. M. Е00000000312 и 5) плуг Vogel & Noot PLUS LM 95. С уведомително писмо изх. № 01-6500/24.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на Тодоров е било указано в срок от 10 работни дни от уведомяването да отстрани констатирани липси/нередности на документи, непълноти и неясноти. В изпълнение на дадените указанията, с писмо вх. № 01-6500/9441/09.10.2015 г., земеделският производител е представил изисканите от административния орган документите. Въз основа на така събраните документи, на 29.03.2016 г. от служители на ДФ "Земеделие", е бил изготвен отчет за съответствие на заявлението за подпомагане по подмярка 4.1."Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", с който е прието, че резултатът от проверката за окомплектованост е положителен, но проектът не съответства на критериите за допустимост, поради което заявлението е недопустимо за подпомагане. Административният орган се е мотивирал с това, че подаденото на 02.06.2015 г. заявлението за подпомагане не отговаря на условието на т. 2.1. от Заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на МЗХ за обявяване на прием на заявленията за подпомагане, а именно да бъде подадено до 18.05.2015 г. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед липсват мотиви относно това защо административният орган е приел, че заявлението следва да отговаря именно на условието по т. 2.1 от заповедта на МЗХ, при положение, че в него земеделският производител изрично е посочил, че то е по т. 2.2. от тази заповед, съгласно която крайният срок за прием на заявления за подпомагане е до 08.06.2015 г. В заявлението също така е посочено, че над 50% от инвестициите ще са насочени за подпомагане дейността му в неговата овцеферма, т. е в сектор "животновъдство". Такива мотиви липсват и в останалите документи приложени към административната преписка, в т. ч отчета на съответствие от 29.03.2016 г., от който не става ясно защо не съществува съответствие на проекта с критериите за допустимост, както и в докладната записка на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви в административния акт е съществено процесуално нарушение, което изцяло лишава жалбоподателя от право на защита, съответно е пречка за осъществяване на съдебен контрол и съставлява самостоятелно основание за отмяната на акта като незаконосъобразен. В случая, след като земеделският производител изрично е посочил, че инвестициите, за които кандидатства няма да се използват само в сектор "растениевъдството", то административният орган е бил длъжен да обоснове защо приема, че срокът за подаване на заявлението следва да е именно по т. 2.1. от Заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на МЗХ - за закупуване на земеделска техника, съответно до 18.05.2015 г. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон. С. З. № РД 09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, на осн чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и § 3 от ПЗР на Наредба № 9/2015 г. е определен период на прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9/2015 г., като за начална дата на прием на заявленията за подпомагане е посочена датата 14.04.2015 г. (т. 2), а периодът за прием на същите следва да приключи съответно на: т. 2.1 - 18.05.2015 г. за заявления за подпомагане за инвестиции само за закупуване на земеделска техника; т. 2.2 - 08.06.2015 г. за заявления за подпомагане с инвестиции извън посочените в т. 2.1 и т. 2.3 - 08.06.2015 г. за заявления за подпомагане, включващи инвестиции, които попадат в обхвата на т. 2.1. и 2.2. В настоящия случай спорното е дали подаденото от Т. Й. Т. заявление включва инвестиции за закупуване само на земеделска техника, която се използва в сектор "растениевъдство" или включва закупуването и на техника, която се използва в сектор "животновъдство" и съответно дали попада в т. 2.1 или т. 2.3 от заповедта на МЗХ. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е анализирал разпоредбата на § 1, т. 12 от Наредба № 9/2015 г., съгласно която "земеделска техника" е техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата, като: трактори, самоходна техника - колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.) и друг вид самоходни машини и сменяема прикачна техника. Тази разпоредба се преповтаря и в т. 5 от заповедта на МЗХ. Настоящият състав споделя извода направен в оспореното решение, че за да бъде определена дадена техника като земеделска, по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 9/2015, не е достатъчно същата принципно да може да намери приложение при обработката за почвата и при прибиране на реколтата, а е необходимо да е съобразена с конкретния проект, предмет на съответното заявление за финансиране и да е отчетено действителното й предназначение, за което се закупува, както и дейността, която ще изпълнява. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че за правилното определяне на срока за подаване на заявлението, е достатъчно да се установи единствено, че инвестициите, за чието финансиране се кандидатства, ще намерят приложение в процеса по обработката на почвата и прибиране на реколтата, като без значение е обстоятелството дали същите ще се използват приоритетно в животновъдството на кандидата. Направеното от административния орган тълкуване е стеснително и нелогично, тъй като това би означавало, че е без значение конкретното предназначение, за което се закупува дадена техника и след като същата може да се използва и в земеделието, то тя трябва да се окачестви като "земеделска техника", независимо, че реално ще се използва в друг сектор. Правилно първоинстанционният съд е приел и това, че подаденото на 02.06.2015 г. от Тодоров заявление, е в срок. Същото попада в приложимата т. 2.3. от заповедта на МЗХ, според която крайният срок за подаване на заявления за прием е 08.06.2015 г., тъй като земеделският производител е кандидатствал за финансиране на инвестиции, които попадат както в обхвата на т. 2.1. от заповедта на МЗХ - за закупуване на земеделска техника, така и такива, които попадат в обхвата на т. 2.2. - извън тези за закупуване на земеделска техника (за закупуване на трактор и челен товарач). Този извод безспорно се доказва от изготвеното и приобщено към доказателствения материал заключение на повторната СТЕ, където подробно е описано предназначението на всяка от заявените инвестиции. От него става ясно, че двата плуга и култиваторът ще се използват изцяло в сектор "растениевъдство". По отношение на трактора марка H. М. НТТ А 110, единодушно и двете вещи лица са приели, че предвид общото му предназначение, същият може да се използва както за обработване на почвата и прибиране на реколтата, така и в животновъдството, но с оглед конкретния проект и дейността на земеделския производител, тракторът ще се използва приоритетно именно в сферата на животновъдството. Ето защо правилно е заключението на първоинстанционният съд, че отчитайки действителното предназначение на трактора, за което се закупува, същият в настоящия случай не представлява "земеделска техника" по смисъла на § 1, т. 12 от Наредба № 9/21.03.2015 г., респ. по т. 5 от заповедта на МЗХ. По отношение на челния товарач вещите лица изрично са посочили в заключението, както и в откритото съдебно заседание, че също не намира приложение в растениевъдството (т. е. за обработка на почвата и прибиране на реколтата), а представлява специализирано приспособление към трактора за механизирано манипулиране на товари. Става ясно, че същият ще се използва за почистване на помещенията на животните, съответно събиране, натоварване и преместване на тора от площадката пред овцефермата; за механизирано пренасяне на фураж за животните от складовете за фуражи до помещенията за гледане на животни; за повдигане и преместване на тора на торището; за товарене на тора на ремарке и за разпръскване на тора; при стифирането на балите с люцерна и слама. В заключение вещите лица са изчислили, че в конкретния случай делът на челния товарач в растениевъдството ще е много малък - едва 1%, а в животновъдството ще е 99%. В този смисъл е и заключението по първоначалната СТЕ, съгласно което предназначението на челният товарач е ориентирано приоритетно към сектор "животновъдство", а именно за превоз на различни видове товари (фуражи, отпадъци и други), а когато бъде прикачен към трактора ще се използва за хранен на животните и изхвърляне на оборска тор, т. е отново в сектор "животновъдство". При така установеното е правилен изводът в оспореното решение, че и челният товарач не представлява "земеделска техника" по смисъла на § 1, т. 12 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Предвид изложеното настоящият състав приема за правилен извода на съда, че в случая спрямо заявлението на Т. Т. е приложима т. 2.3. от заповедта на МЗХ, според която крайният срок за подаване на заявления е 08.06.2015 г. Ето защо, заявлението като подадено на 02.06.2015 г., т. е. преди изтичане на срока по т. 2.3 от заповедта на МЗХ се явява депозирано в срок, поради което неправилно административния орган е отказал на това основание финансиране. По изложените съображения решението на Административен съд Ш. в частта, с която е отменена оспорената заповед и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок, е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Решението в частта за разноските обаче е неправилно по следните съображения: На първо място първоинстанционният съд неправилно е събрал държавна такса по материален интерес съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУСИФ). Според цитираната разпоредба в относимата редакцията, действала при постановяване на протоколното определение от 17.11.2016 г, с което съдът е указал на жалбоподател да внесе още 655,33 лева държавна такса, държавните такси при съдебно оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУСЕСИФ са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. С. § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в Регламент/ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В настоящият случай предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № 03-РД/1425 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", която е издадена при условията и по реда на Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Цитираната наредба, съгл. § 2 от ПЗР от същата, е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, според който министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Същата предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездна помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ, т. е. предвижда "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, който освен това се отнася до съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, каквото не е образуваното пред първоинстанционния съд производство. Ето защо, в настоящия случай е налице изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което последният е изцяло неприложим, в това число и в частта за дължимите пропорционални такси при съдебно оспорване. По изложените съображения настоящият състав приема, че дължимата държавна такса в производството пред Административен съд Ш. е проста, в размер на 10 лева за физическо лице съгл. Тарифа № към Закона за държавните такси, а не 665,33 лева както е събрал първоинстанционният съд. В този смисъл е безспорната практика на ВАС, в т. ч. Определение № 14310 от 27.12.2016 г. по адм. дело № 12682/2016 г. на тричленен състав на ВАС, Определение № 14000 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 13141/2016 г. на тричленен състав на ВАС и др. Предвид изложеното съдът приема, че сумата от 655,33 лева е недължимо внесена, поради което неправилно административния орган е осъден да я заплати на жалбоподателя. За пълнота следва да се спомене, че недължимо внесените държавни такси могат да се възстановят по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси. Настоящият състав приема за основателно възражението на касационния жалбоподател, че делото е без определен материален интерес. П. на делото пред Административен съд Ш. е проверка на законосъобразността на административен акт - Заповед № 03-РД/1425 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". С оглед този предмет, размерът на отказаната финансова помощ в случая е ирелевантен, тъй като съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху волеизявлението на административния орган, с което е отказано финансиране. Предвид това, неправилно административният съд е преценил, че в случая се касае за административно дело с материален интерес и неправилно е изчислил адвокатското възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Още повече, че за този вид оспорване в Наредба № 1/2004 г. има предвидено специална разпоредба - чл. 8, ал. 2, т. 7 от наредбата, според която минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗПЗП е 500 лв., а в производството пред административния съд е било направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неправилно административният съд е приел и това, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лева не е прекомерно. Предвид това, че правният спор не е с изключителна висока фактическа и правна сложност и съдебната практика по този вид дела е непротиворечива, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство следва да бъде намалено на 2000 лв. Към него следва да се прибавят разноските за държавна такса в размер на 10 лева и 1280 лева депозит за вещи лица (480 лева за първоначалната СТЕ и 800 лева за повторната СТЕ). Така общите разноски пред първоинстанционния съд се изчисляват на 3290 лева, поради което за горницата над този размер оспорваното решение, в частта за разноските като неправилно, следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат, тъй като по съществото на спора жалбата му е неоснователна. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 2500 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че са платени в брой. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за основателно, тъй като делото не се отличава с висока сложност. Предвид това, ДФ "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 1500 лева, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 ( нова - ДВ бр. 84 от 2016 г., в сила от 25.10.2016 г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,