Решение № 12168 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. гражданин на Сирия, чрез адвокат А. Недев срещу решение 5198/20.05.2025 г., постановено по адм. дело 1018/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2758/27.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и за предоставяне на хуманитарен статут и необсъждане на всички възражения на жалбоподателя и доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Касаторът счита, че фактическите констатации на съда са неясни, непълни и противоречиви. Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че е бил принуден да бяга от властта, за да спаси живота си. Искането е за отмяна на съдебното решение или алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане на Административен съд Хасково, в случай че се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представя доказателства за обстановката в Сирия. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. М. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от 30.09.2025 г. и 20.10.2025 г. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на М. А. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и в съответствие с общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В акта са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът не е констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения в административното производство. От фактическа страна съдът е установил, че М. А. е роден на [дата]. в гр. Хомс, обл. Хомс, живял е в [населено място] в същата област, [етническа принадлежност], [вероизповедание], [професия], с [заличен текст], неженен, само със сирийско гражданство. Напуснал Сирия през 2014 г. за Ливан, където останал до 10.09.2024 г., когато влязъл в Турция. Минал на път към Турция през Сирия, но само транзитно. В Турция останал до 15.09.2024 г., когато нелегално със стълба над оградата влязъл в България, заедно с още шест души. След като преминал на територията на България, ходили един ден в гората, след което заедно с другите били взети с автомобил от трафикант и потеглили за гр. София. В София ги откарали в бежански лагер и ги оставили в него. От лагера се обадили в полицията и били задържани. После били настанени в лагера в Бусманци, след което ги прехвърлили в лагера в [населено място]. При интервюто е завил, че е служил в армията, но очаквал да получи призовка за военна служба, ако се завърне в Сирия. Посочил е, че напуснал Сирия през 2014 година заради войната и заради многото жертви, включително цивилни. Мотивите му да дойде в България са, че е мирна, сигурна и демократична държава и би могъл да работи и да има бъдеще. Има приятели в страната. С оглед на фактите от бежанската история, съдът е приел, че спрямо М. А. не е налице преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 и 5 от ЗУБ, което да представлява основание за предоставяне на статут на бежанец. Според съда не е констатирано по делото, че на жалбоподателя са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Жалбоподателят не е бил политически ангажиран, нито е осъждан или задържан, не е преследван и върху не е оказвано физическо или психическо насилие. Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Чужденецът е напуснал Сирия заради войната и е заминал за Ливан още през 2014 г., докато семейството му, в това число родителите му и 1 брат, е останало да живее в гр. Дейр ез-Зор, Сирия. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът е приел, че не се твърди от оспорващия, а и не е установено, че в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция по т. 1 от цитираната разпоредба, или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание по т. 2. Съдът е приел, че по отношение на М. А. не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като не е установена реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-465/07 на СЕС, т.39. Съдът е обсъдил подробно данните за настъпилите съществени промени в политическата и икономическата ситуация в страната по произход от представените по делото справки с МД-02-159/14.03.2025 г., МД-02-78/03.02.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г. и е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. В подкрепа на изводите си е позовал на данните за броя завърналите се сирийци към 27.03.2025 г. и към 03.04.2025 г. съгласно справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. С оглед бежанската история на М. А. съдът е посочил, че спрямо него не са налице заплахи от преследване и тежки посегателства и е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и необоснованост на решението. Съдът е обсъдил установените по делото факти относно личното положение на касатора, причините, поради които е напуснал Сирия през 2014 година и ситуацията в страната по произход към момента на постановяване на съдебното решение и законосъобразно е приел, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и 9 ЗУБ на М. А., гражданин на Сирия. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. При интервюто е заявил, че не е арестуван и осъждан, не е имал проблеми заради етническата си и религиозната си принадлежност и никога не е участвал в религиозни организации. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В случая от М. А.,не са заявени каквито и да било опасения от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ. При преценката си относно наличието на основание по чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ правилно съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.), според което цитираната норма във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тълкуването е относимо и към действащата разпоредба на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕО. Според тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в решението на Съда на ЕС по дело C-125/22, т.40 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една по-обща опасност от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда безогледно насилие , което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи ), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). В обжалваното съдебно решение съдът подробно е обсъдил обстановката в Сирия, не само от предоставените от ДАБ справки в рамките на първоинстанционното производство (справки с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., МД-02-78/03.02.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г.), но и от различни медии, в които също е разгледано обществено-политическото положение в държавата по произход на касатора и от тях е направил законосъобразен извод, че положението в Сирия се подобрява и не е налице заплаха за М. А. да се завърне там, поради безогледно насилие, породено от въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изложените от първостепенния съд правни изводи относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут, се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. В справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. Също така към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Съгласно справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., между 17.09.2025 г. и 23.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 948 души се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 19 307 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 2 978 семейства (общо 10 785 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 5 787 (22 964 души). Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Представената с касационната жалба статия от 02.05.2025 г. на А. С., журналист от Fakti.bg , не променя горните изводи, тъй като се отнася за бомбардировки в Дамаск и не съдържа данни за ситуацията в областта, в която се намира семейството на касатора Дейр ал Зор. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че спрямо касатора не е установено преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група по смисъла на чл. 8, както и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на М. А. против отказа за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,