Решение № 15187 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2009 г.

Решение № 15187 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Йорданова Оризарска против решение на Административен съд Монтана от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 689/2008 г. Поддържа се незаконосъобразност на решението и съществени нарушения на административно производствени правила. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че процедурата за преобразуване правото на ползуване в право на собственост е приключила с влязло в сила решение, поради което и въпросът за нейната законосъобразност не стои за разглеждане в настоящето производство. Извършената оценка била съобразена с изискванията на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на на ПМС № 234. Липсвали основания за отмяна на решението. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Административният съд е бил сезиран с първоначална жалба от настоящата касаторка срещу Заповед № РД-1687/01.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 на МС и влязъл в сила план на новообразуваните имоти и регистъра към него е одобрена оценката на предоставената за ползуване на н-ци на Илия Върбанов Илиев земеделска земя от 610кв. м. за имот № 21.261. Поддържало се, че заповедта е изготвена в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, тъй като не съвпадала местността, в която се намира имотът, името на ползувателя не съответствало на посоченото в заповедта, както и че лицето, направило искането за оценка не било правоимащо и е с неустановена самоличност. Съдът е установил, че оспорената заповед е издадена, във връзка с предхождаща я, № 2028/26.05.2006 г. също на кмета на община Монтана, с която е признато на бившия ползвател Илия Иванов Илиев да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, която заповед е влязла в сила. Според него не е налице нарушение, свързано с името на ползувателя и местността, в която се намира имота, тъй като се касае до техническа грешка при изписването, а данните сочели на съответствие. Оценката на имота била направена от лицензиран оценител, на когото техническата комисия е възложила това. Прието е, че действително искането за оценката било направено от снахата, която не е от кръга на правоимащите, но това не съставлявало съществено нарушение, поради което жалбата е приета за неоснователна и отхвърлена. Касаторката оспорва изводите на съда като необосновани и незаконосъобразни, направени при неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд намира възраженията основателни. От данните по делото е видно, че с молба от 2.07.1992 г. Илия Иванов Илиев е поискал от кмета на община Михайловград да се извърши оценка на имот от 1240 кв. м., предоставен му за ползуване на основание актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В удостоверение № 2893/22.11.2007 г. е отразено, че е починал на 10.02.1995 и са посочени наследниците му. Със Заповед № 2028/26.05.2006 г. е признато на ползувателя Илия Иванов Илиев (към този момент същият е бил починал) да придоби по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставения му за ползуване имот № 3435 с площ 610 кв. м. в местн. "Под кулата". В заповедта е отразено да се съобщи на Йордан Върбанов Симеонов (бившия собственик) и на ползувателя, които могат да я обжалват по реда на ЗАП. На гърба на същата с печат от общината е отбелязано, че е получена на 6.07.2006 г. от Надежда Йорданова (жалбоподателката), дъщеря на Йордан Върбанов и на 29.08.2006 г. от Виолета Борисова Върбанова - снаха, неизвестно на кого. Липсват подписи и на двете. Със заявление от 12.03.2008 г. Виолета Борисова Върбанова (НЕ Е ПОСОЧЕНО В КАЧЕСТВОТО Й НА КАКВА) е поискала от кмета на Монтана да й бъде направена експертна оценка на поземлен имот № 21261 по ПНИ на зона Парта, попадаща под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като приложения е посочила заповед за признато право - 1 бр., квитанция № 941121 за внесена такса за изработване на оценка и у-ние за наследници (не е посочено на кого). Нито един от трите документа не се намира в кориците на делото. С процесната Заповед № 1687/01.07.2008 г., приемайки, че молителят (име не е посочено) е ПРАВОИМАЩ по силата на влязла в сила Заповед № 2028 от 26.05.2006 г. кметът е одобрил изготвената оценка на предоставения за ползуване на наследници на Илия ВЪРБАНОВ Илиев поземлен имот № 21261. В последствие с удостоверения съдът действително е установил идентичност в името на ползувателя и местонахождението на ползувателския имот. Не е установил обаче, че действително Заповед № 2028/26.05.2006 г. е влязла в сила, тъй като липсват данни да е доведена до знанието на заинтересованите страни. Двете отметки за получаване, направени на гърба Й са от общината, без подпис на лицата. При това второто посочено лице като получател не е идентифицирано. Трите имена и отметката"снаха" не са достатъчни, за да се приеме, че всички наследници на ползувателя са уведомени. От удостоверението за наследниците му е видно, че са 7 на брой, а заповедта е получена само от Виолета Борисова Върбанова, която не е между тях, а е само "снаха", без да е ясно на кого и кого представлява въобще. От това не следва, както е посочено в писмото на общината с изх. № от 17.11.2008 г. до административния съд, че "Заповедта ТРЯБВА да е влязла в сила след като е издадена Заповед № 1687/01.07.2008 г.", тъй като "доказателствата за връчване на заповед № 2028/26.05.2006 г. се намират на ГЪРБА й. Подобен извод е правно нелогичен, след като е предполагаем от една страна и от друга не съответства на фактите - липсват данни всички страни да са уведомени за издаване на заповедта. От проведените съдебни заседания е видно, че нито е една от заинтересованите страни не е присъствала. Уведомяването им е ставало чрез трети лица и съдът е приемал, че процедурата по отношение тях е редовна. При тези данни Върховният административен съд приема, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на допуснати процесуални нарушения, свързани с установяване на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и са особено съществени, поради което и са довели до неправилни изводи на съда. Преди всичко не е изяснено в какво си качество лицето Виолета Борисова Върбанова е поискала извършването на оценка, за да се приеме, че административният орган е бил надлежно сезиран от правоимащо лице, действащо от свое и от името на останалите заинтересовани лица. Не е изяснено дали същите са получили първата заповед, с която е признато правото на придобиване на собственост от ползувателя, за да се приеме, че е влязла в сила и е налице основание за извършване оценка на имота. Направеният от съда извод, че"заповедта трябва да е влязла в сила след като е издадена заповедта за оценка" е абсурден и правно неиздържан. Към делото са приложени две удостоверения за наследници - това на бившия собственик и на бившия ползувател. В нито едно от тях не е посочено името на Виолета Борисова Върбанова. Същата не се е легитимирала и като процесуален представител или пълномощник на някой от наследниците. Изброените към молбата й за оценка приложения не се намират в кориците на делото, въпреки че са обсъждани от съда. Направените констатации дават основание да се приеме, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при изясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка. Това води до неправилност на постановеното решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК ще следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да съобрази констатациите, довели до неизясненост на фактите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение