Решение № 266 от 18.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 164/2010 г.

Решение № 266 от 18.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 164/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 от НПК от осъдения Г. И. Г. от Твърдица се претендира изменяване на въззивно решение № 12/8.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 7/2010 г. на Сливенския окръжен съд поради наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. В производството по възобновяване осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител за подкрепа на искането му. Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 957 от 17.12.2009 г., постановена по НОХД № 1937/2009 г. на Районен съд-Сливен подсъдимият Г. И. Г. от Твърдица е признат за виновен в това, че на 13.04.2009 г. в землището на Твърдица, чрез използване на МПС - товарен автомобил "ГАЗ-66" с рег. № С* негова собственост е извършил кражба на чужди вещи, оставени без постоянен надзор - 8 куб. м. дърва за огрев, на стойност 280 лв, от владението на Община Т., без съгласие на пълномощника й, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК е отнет в полза на държавата товарният автомобил, послужил за извършване на престъплението и принадлежащ на подсъдимия. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитника на подсъдимия с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му за инкриминираното деяние, алтернативно за преквалификация на деянието в престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 от НК и за корекцията му и в частта по приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК по отношение на автомобила, 1/2 идеална част от който принадлежала на съпругата на осъдения, като съпружеска имуществена общност. С въззивно решение № 12 от 8.02.2010 г. по ВНОХД № 7/2010 г. Сливенският окръжен съд е уважил частично жалбата и е изменил първоинстанционната присъда, като след преквалификация на деянието в престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 от НК е заменил наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК с наказание "пробация" за срок от 6 месеца с налагане на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и 2 от НК, потвърждавайки присъдата в останалата част, включително и относно отнемането на товарния автомобил изцяло. Решението е влязло в законна сила на 8.02.2010 г. В искането от 9.03.2010 г. от осъдения Г. се навежда наново оплакването за материалноправна незаконосъобразност поради неправилно приложение на закона - на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, съставляващо основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се претендира отмяна на атакуваното решение в посочената част за отнемане на товарния автомобил до 1/2 идеална част, каквато тогава и сега притежава от нея осъденият, като СИО със съпругата му. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Независимо от наказателната отговорност, деецът понася и имуществена санкция, когато средството за извършване на престъплението е негова собственост. Това е налагало съдът да отговори категорично от какво се установява вещта да принадлежи изцяло или отчасти на подс. Г., още повече, при направеното от него оплакване, че половината от товарния автомобил е собственост на съпругата му, по силата на СК, действал към момента на деянието. От справката от сектор "ПП и КАТ"-ОДП-Стара Загора и копията на "малкия" и "големия" талони за регистрацията на камиона (л. 27, 28 и 48 от ДП) е видно, че той е придобит и регистриран на името на Г. И. Г. на 17.07.2008 г., като първоначалната му гражданска регистрация на територията на РБ е от 15.03.1990 г. При така направеното му възражение съдът е следвало да събере доказателство за гражданския брак на осъдения, за да се потвърди или обори твърдението му това МПС да е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност, нещо което пред настоящата инстанция се установява с копие на удостоверение за сключения между него и съпругата му Й. В. Б. Г. граждански брак на 19.02.1994 г. Осъденият е бил вписан и като едноличен търговец и съгласно практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК, т. 1, придобитото чрез търговската дейност на ЕТ не става СИО, т. е. изключено е от хипотезата на чл. 19, ал. 3 от СК. От извършената справка в търговския регистър, който е публичен, вписването на осъдения Г. като ЕТ с фирма с наименование "ДАНИ-2009-Г. ИВАНОВ" със седалище и адрес на управление в Твърдица е станало на 15.04.2009 г., т. е. към датата на осъществяване на деянието, 3.04.2009 г., той не е бил търговец по смисъла на закона и няма как покупката на камиона през лятото на 2008 г. да се приеме, че е резултат от дейността му като такъв. Щом това е така, то не е възможно изключването на тази вещ от СИО и оттам - че половината от нея, според чл. 19, ал. 3 от СК, е на съпругата му. Поради това, на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК в полза на държавата може да се отнеме само 1/2 идеална част от камиона, а не цялата вещ. В този смисъл въззивното решение е незаконосъобразно и доколкото корекцията му е в полза на осъдения, делото не следва да се връща за ново произнасяне на въззивната инстанция, а съобразно правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК то следва да бъде изменено, като отнемането в полза на държавата на посоченото основание остане само за 1/2 идеална част от камиона, която част принадлежи на осъдения. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК