Решение № 6872 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2015 г.

Решение № 6872 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Р., против решение № 24 от 9.09.2015 г. по адм. дело № 349/2015 г. на Административен съд Р., с което е отменено по жалба на Е. С. Д., от гр. Р., решение ПОБГВ № 67/29.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е изменено разпореждане № 171-00-1500-1/25.05.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Р. в частта относно периода и размера на отпуснатото на Д. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е определен нов период на изплащане на обезщетението от 5.05.2015 г. до 4.03.2016 г. и нов размер - 38,34 лв. дневно, считано от 5.05.2015 г., преписката е върната на директора на ТП на НОИ - Р. за ново произнасяне по жалбата на Е. Д. срещу Разпореждане № 171-00-1500-1/25.05.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, при съобразяване на задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че към 10.02.2014 г. -началото на заявеното осигурително правоотношение съвпадащо с отпуск за временна неработоспособност, не са налице условията на валидно осигурително правоотношение, тъй като по този трудов договор Д. реално няма отработен ден. По подробните съображения изложени в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на оплакванията. Ответникът - Е. С. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд Р. е решение ПОБГВ № 67/29.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е изменено разпореждане № 171-00-1500-1/25.05.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Р. в частта относно периода и размера на отпуснатото на Д. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е определен нов период на изплащане на обезщетението от 5.05.2015 г. до 4.03.2016 г. и нов размер - 38,34 лв. дневно, считано от 5.05.2015 г. Административният орган е приел в мотивите си, че осигуряването на Д. за периода от 10.02.2014 г. до 1.05.2014 г. е прекъснато и по трите болнични листа, представени от Д., той е извън кръга на осигурените лица. Подадената за него информация в Регистъра на осигурените лица за м. 02, 03 и 04.2014 г. е грешна и следва да се заличи. Заверката на трудов стаж от "М. М. Р." АД в трудовата книжка на Д. от 1 г., 2 месеца и 25 дни, предвид прекъснатото осигуряване от 10.02.2014 г. до 1.05.2014 г., е неправилна. По трудов договор № 01/6.02.2014 г. Д. е назначен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ считано от 10.02.2014 г. в "М. М. Р." АД, но реалното изпълнение по него, както и задължението за осигуряване би могло да възникне от 2.05.2014 г. - първият ден след временната неработоспособност. В тази връзка времето, за което Д. подлежи на осигуряване, включително и за фонд "Безработица" е от 2.05.2014 г. до 4.05.2015 г. - 1 г. и 3 дни, и общата продължителност на осигурителния стаж по чл. 54в, ал. 1 е 19 години, 9 месеца и 19 дни, което определя 10-месечен период на изплащане на парично обезщетение за безработица. За да отмени оспорения административен акт Административен съд Р., е обосновал извод, че реалното полагане на труд поне през един работен ден по сключен трудов договор не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 40 КСО. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя като правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение сключването на трудов договор между работника и работодателя. От момента на валидното възникване на трудовото правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 КТ и да ползва отпуск поради временна неработоспособност. В този случай е неприложима законовата фикция, по силата на която трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. По време на законно ползвания отпуск за временна неработоспособност работникът е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, а по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО същото време се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че със заявление № 171-00-1500/12.05.2015 г. Е. Д. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларирал, че трудовото му правоотношение с "М. М. Р." АД е прекратено, считано от 5.05.2015 г. Към заявлението си е представил документи, удостоверяващи общия му трудов/осигурителен стаж, въз основа на които е изготвен Опис на документите за стаж, според който е притежавал 20 години и 11 дни осигурителен стаж. В този общ стаж бил включен и стажът му в "М. М. Р." АД в периода от 10.02.2014 г. до 5.05.2015 г. - 1 г. 2 месеца и 25 дни. Въз основа на представените документи с Разпореждане № 171-00-1500-1/25.05.2015 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на Д. е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица, считано от 5.05.2015 г. (датата на прекратяване на осигурителното правоотношение) до 4.04.2016 г. в размер на 36,16 лв. дневно. Д. е оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ - Р. в частта относно определения размер на обезщетението, тъй като счел, че неправилно е определен осигурителният му доход за периодите, в които е използвал платен отпуск за временна неработоспособност. С процесното решение ПОБГВ № 67/29.06.2015 г. директорът на НП на НОИ-Р. е изменил оспореното пред него разпореждане както в частта относно размера, така и относно периода на изплащане на обезщетението. Според изложените в решението мотиви при отпускане на обезщетението неправилно е определена продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя, а от там и периода, за който му се дължи обезщетение за безработица. В хода на производството е установено, а и страните не го спорят, че със Заповед № 2/7.02.2014 г., считано от 8.02.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя с предходен работодател - дружеството "М. М. П. Мениджмънт" ЕООД, а впоследствие Д. е назначен в "М. М. Р." считано от 10.02.2014 г., съгласно трудов договор № 01/6.02.2014 г., както и че за периода от 10.02.2014 г. до 1.05.2014 г. същият е представил пред работодателя си, респективно и пред ТП на НОИ - Р., три броя болнични листи, установяващи настъпилата за него временна неработоспособност. В хода на съдебното производство са представени четири болнични листа. Първият от тях с № 5281354 е издаден на 31.01.2014 г. за осигурителя "М. М. П. Мениджмънт" ЕООД. Болничният лист е първичен и установява настъпилата на 29.01.2014 г. временна неработоспособност на жалбоподателя по причина общо заболяване с диагноза "Херния" за период до 2.03.2014 г. или общо ЗЗ дни. Следващият болничен лист с № 4120877 е издаден на 18.02.2014 г. за осигурителя "М. М. Р." АД отново като първичен с диагноза "Херния" и обхваща периода от 10.02.2014 г. до 2.03.2014 г. В забележката на този болничен лист е вписано, че поради смяна на местоработата болничните листи се застъпват. Следват още два болнични листи с № 42108866 от 4.03.2014 г. и с № 6069909 от 2.04.2014 г., с които периодът на временната неработоспособност на Д. е продължен от 3.03.2014 до 1.04.2014 г. и от 2.04.2014 г. до 1.05.2014 г. И тези два болнични листа са издадени по причина общо заболяване с диагноза "Херния" и в тях е отбелязано, че са продължение. По делото не се спори, че изброените болнични листи не са оспорвани, влезли са в сила и са представени надлежно в ТП на НОИ - Р. като по тях е изплатено дължимото обезщетение за временна неработоспособност. В оспореното решение горестоящият административен орган е приел, че временната неработоспособност е настъпила на 10.02.2014 г., и че към тази дата лицето не е в кръга на осигурените лица и няма право на обезщетение за временна неработоспособност, тъй като не е възникнало осигуряване по чл. 10 от КСО. Цитирани са разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ПЗР на КСО, уреждащи възникването на осигуряването и понятието "осигурено лице". Според административния орган осигуряването на Д. по сключения на 6.02.2014 г. трудов договор е възникнало от 2.05.2014 г. - първият ден след изтичане на временната му неработоспособност, поради което от една страна осигурителният му стаж при този работодател не е 1 г. 2 месеца и 25 дни, както било първоначално отразено в описа на документите за стаж, а 1 г. и 3 дни. От тук различен е и общият осигурителен стаж по чл. 54в, ал. 1 от КСО - не 20 години и 11 дни, а 19 години, 9 месеца и 11 дни. Това е дало основание да бъде определен нов период на изплащане на дължимото обезщетение за безработица от 11 на 10 месеца на основание чл. 54в, ал. 1 от КСО. Изводът на горестоящия орган, че в периода на временната неработоспособност от 10.02.2014 г. до 1.05.2014 г. Д. не е в кръга на осигурените лица се е отразил и на определения му размер на паричното обезщетение за безработица, тъй като за този период при изчисляването му не бил взет дохода, от който е изчислено обезщетението за временна неработоспособност по силата на чл. 54б, ал. 7, т. 2 от КСО, а среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за този период по аргумент от чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО. Решението си директорът на ТП на НОИ - Р. е аргументирал и с влезли в сила задължително предписание и два броя разпореждания, издадени въз основа на съставени ревизионни актове за начет на осигурителя "М. М. Р." АД за неправилно отразени данни в Регистъра на осигурените лица, които осигурителят по силата на задължителното предписание е длъжен да коригира, както и за възстановяване на изплатените на осигуреното лице парични обезщетения за временна неработоспособност за процесния период. Поради неизпълнение на даденото задължително предписание заличаването на подадените за Д. данни било извършено служебно от органите на НОИ, за което са представени доказателства. Основният спорен въпрос по делото е дали към 10.02.2014 г. - началото на заявеното осигурително правоотношение съвпадащо и с отпуск за временна неработоспособност, са налице условията на валидно осигурително правоотношение при положение, че по трудовия договор с "М. М. Р." АД Д. няма отработен ден. С оглед на събраните по делото доказателства законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган е приложил неправилно материалния закон. Изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от Върховния административен съд. Неправилно жалбоподателят е приел, че осигуряването на Д. е възникнало не от 10.02.2014 г., а едва от 2.05.2014 г. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименован - Начало на изпълнението - Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В настоящият случай постъпването на работа е удостоверено писмено с подписа на страните по трудовия договор. Липсва нормативно изискване лицето да е работило един ден. При валидно сключен договор и възникнало трудово правоотношение Д. може да се ползва от правата си по КТ и по КСО, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Реалното полагане на труд поне през един работен ден по сключен трудов договор не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 40 КСО. От момента на валидното възникване на трудовото правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 КТ и да ползва отпуск поради временна неработоспособност. В този случай е неприложима законовата фикция, по силата на която трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. По време на законно ползвания отпуск за временна неработоспособност работникът е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,