Решение № 348 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2016 г.

Решение № 348 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП и от "Г.-ойл" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Х., подадена чрез процесуалния му представител адв. Хаджиева, срещу решение № 1365/05.07.2016 г. на Административен съд - гр. П., постановено по адм. д. № 3251/2015 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва решението на АС - П. в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615000164-091-001/28.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 889/23.11.2015 г. на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика " - гр. П. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Г.-ойл" ООД - по фактури издадени от "Л." ЕООД и "В." ЕООД в размер на 39 372,76 лв. и е определено съответно задължение за лихви. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е доказано от кого е извършен транспорта на процесните доставки слънчоглед, посочва, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Ответникът по касационната жалба - "Г. ойл" ООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. "Г. ойл" ООД обжалва решението на АС - П. в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-16002615000164-091-001/28.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 889/23.11.2015 г. на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика " - гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът при постановяване на решението се е позовал на писмени доказателства, чиято автентичност е оспорена по реда на чл. 193 ГПК в първото по делото заседание, а след откритата процедура истинността на документите остава недоказана. По отношение на всяка една доставка е доказано чрез представените доказателства товарителници, пътни листове и пътно-прехвърлителни разписки предаването на стоката от доставчиците "М. Б." АД и "И. груп 999" ООД на "Г. ойл" ООД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " - гр. П. при ЦУ на НАП оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002615000164-091-001/28.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 889/23.11.2015 г. на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периоди 01.04.2013 Г. -31.12.2014 г. по 2 бр. фактури от "М. Б." АД, в размер на 4280 лв.; по 12 бр. фактури от "И. груп 999" ЕООД, в размер на 111 418,38 лв.; по 2 бр. фактури от "Л." ЕООД, в размер на 9233,04 лв. и по 8 бр. фактури от "В." ЕООД в размер на 32671,80 лв.; с прилежащи лихви 25 900,96 лв., общо за целия размер на отказания данъчен кредит. За да отмени РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Г. ойл" ООД по 2 бр. фактури от "Л." ЕООД, в размер на 9233,04 лв. и по 8 бр. фактури от "В." ЕООД в размер на 32671,80 лв., Пловдивски административен съд е изложил следните съображения в мотивите на своето решение: Безспорно е установено, че са налице редица доказателства за пряката реализация на доставките на слънчоглед по процесиите фактури, издадени от доставчиците "Л." ЕООД и "В." ЕООД (фактури; банкови бордера за плащане по банков път; надлежно отразяване в дневника за продажби/покупки; надлежно осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; подадени справки - декларации за съответния период; кантари бележки; приемо-предавателни протоколи; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество на стоките; фактури от предходни доставчици и сертификати за качество). Спорният въпрос относно транспорта на процесните стоки е разрешен в полза на жалбоподателя предвид факта, че, в настоящия случай транспортът е за сметка на доставчиците и предвид цитираната европейска практика. В тази част решението е правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция намира, че представените от ревизираното дружество-жалбоподател доказателства в ревизионното и в съдебното производство, както и от приетото заключение на ССчЕ установяват фактическото осъществяване на доставки на фактурираните стоки. В хода на ревизионното производството, в производството по административно обжалване, както и в хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени доказателства и експертни заключения, обосноваващи пълно извод за извършени доставки и оттам за правомерно начисляване на ДДС по спорните фактури. Установено е издаването на фактури, отговарящи на счетоводните изисквания, както и редовното им счетоводно отчитане чрез включване в дневници за продажби при доставчиците в съответните данъчни периоди. Според неоспореното експертно заключение, за доставчиците "Л." ЕООД и "В." ЕООД, разплащанията по процесните фактури са осъществени по банков път, като в приложение 2 от експертизата подробно са описани датите на плащанията; процесните фактури са с предмет "маслодаен слънчоглед и се отнасят за доставки на основна суровина за производството на масла, което е и основен предмет на дейност на ревизираното лице през ревизирания период. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че не са налице фактури за транспорта не следва да се преценя във вреда на получателя на доставките, без оглед на останалите доказателства. Също така нередовните търговски отношения между доставчиците и транспортните фирми, не следва да е в тежест на жалбоподателя. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по делото са налице товарителници, кантарни бележки и приемо - предавателни протоколи, от които може еднозначно да се установи вида на стоките, количествата, превозните средства, с които са транспортирани и лицата които са ги управлявали, лицата които са проверили количествата и са ги приели, мястото на доставка и др. При така установената фактическа обстановка се налага извод, че констатациите в ревизионния акт за липса на реалност на доставката по процесната фактура са опровергани. Следователно, данъкът е начислен правомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е налице право на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу останалата част от РА, първоинстанционният съд е изложил следните съображения: Приел е, че по делото не се представени доказателства, в изпълнение на процесиите комисионни договори, "М. Б." АД и "И. груп 999" ЕООД да са действали от свое има и за сметка на "Г. О." ООД. В тази насока противоречиви са и показанията на управителя на "И. груп 999" ЕООД. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, касационната жалба на "Г. ойл" ООД е основателна. За доставчика "М. Б." АД "М. Б." АД е доставчик на "Г. О." ООД по фактури № 308/03.06.2014 г. и № 309/05.06.2014 г., с начислен ДДС в размер на 4 280,00 лв., с предмет "комисионна по договор". На "М. Б." АД е извършена насрещна проверка, отразена в протокол от 15.09.2014 г. /л. 1.014/. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ и във връзка с процесиите доставки са представени заверени копия на фактури, комисионен договор и банкови извлечения, подробно описани в РД. От приложените документи, е видно, че фактури № 308/03.06.2014 г. и № 309/05.06.2014 г., за извършени комисионни услуги, са издадени по договор, сключен между "Г. О." ООД и "М. Б." АД на дата 08.05.2014 г. Според посочения комисионен договор, Комисионерът /"М. Б." АД/ се задължава да сключи от свое име и за сметка на Комитента /"Г. ойл" ООД/ следната сделка: да договаря и закупува от земеделски производители, търговци на зърно и др, маслодаен слънчоглед, със срок до 31.07.2014 г. От ревизираното лице са изискани и представени документи и обяснения, касаещи доставките от "М. Б." АД. Установено, че фактурите от "М. Б." Ад са осчетоводени по дебита на с-ка 304 Стоки. Фактурите са разплатени по банков път. Р. Б., управител на "Г. О." ООД, е декларирал, че със собственика на "М. Б." АД - С. Б., се познава лично. Писмено се е договорил с "М. Б." АД и в последствие от фирмата са фактурирали услугата. За доставчика "И. груп 999" ЕООД В хода на ревизията е установено, че "И. груп 99" ЕООД е доставчик на "Г. ойл" ООД по 12 броя фактури, издадени през м. 04, 05, 11 и 12/2013 г., м. 0З, 04, 05, 06, 08, 10 и 12/2014 г., с предмет - комисионна по договор. Начисленият по тях ДДС е общо в размер на 167 442,10 лв. Фактурите, са осчетоводени по дебита на с-ка 304 Стоки. Разплащането е по банков път. Между "Г.-ойл" ООД Комитент и "И. груп 999" ЕООД - Комисионер има сключен комисионен договор от 01.01.2013 г. С договора комисионерът се задължава да сключи от свое име и за сметка на комитента следната сделка: да договаря и закупува от земеделски производители, търговци на зърно и др., маслодаен слънчоглед с гарантиран произход. В чл. 2 от договора е посочено, че по всяка сключена сделка от Комисионера в изпълнение на този договор, всички прав и задължения възникват за Комисионера, който е длъжен да ги прехвърли на Комитента в срок от 5 /пет/ дни. В чл. 7 от договора страните са се споразумели, че Комисионерът се задължава да сключи сделките лично. Според чл. 14 от договора Комитентът се задължава да заплати на Комисионера възнаграждение, в размер, определен по чл. 6 от договора, в срок до 5 /пет/ дни от сключване на отчетната сделка по смисъла на предходния член. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената ССчЕ е видно, че доставчикът "М. Б." АД е осчетоводил приходи от продажбите по процесните фактури, съгласно Счетоводен регистър на сметка 411 " Клиенти - аналитична партида "Г.-ойл" ООД в кореспонденция със сметки 709 "Други приходи от дейността", сметка 4532 "ДДС на продажбите" и сметка 503 "Разплащателна сметка" от където е видно отчитането на приходи по процесните сделки, начисляване на ДДС на продажбите и разплащането по всички процесни фактури. Тези приходи участват при формиране на финансовия резултат на дружеството за процесната 2014 г. Експертизата посочва, че през процесния период счетоводството на доставчика е водено редовно. Относно доставчика "И. груп 999" ЕООД, експертът посочва, че приходите от процесните фактури са осчетоводени съгласно приложените по делото счетоводни регистри, а именно: Счетоводен регистър на сметка 411 "Клиенти - аналитична партида " Г.-ойл" ООД в кореспонденция със сметки 703 "Приходи от продажба на услуги", сметка 4532 "ДДС на продажбите" и сметка 503 "Разплащателна сметка" от където е видно отчитането на приходи по фактурите, начисляването на ДДС на продажбите и разплащането по банков път. Приходите участват при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. Процесите доставки на посреднически услуги от доставчиците "М. Б." АД и "И. груп 999" ООД са обективирани в издадените от тях фактури, които отговарят на законовите изисквания. Предмет на фактурите е "комисионна по договор", като това обстоятелство изцяло кореспондира с представените по делото писмени доказателства Договор от 01.01.201Зг., сключен с "И. Г. 999" ООД и Договор от 08.05.2014 г., сключен с "М. Б." АД, обективиращи търговски взаимоотношения между дружествата - доставчици и "Г. ойл " ООД. Съгласно уговореното между страните в представените договори комисионната услуга се изразява в намиране на доставчици на слънчоглед, който е суровина за производство на масла. Този предмет на договора, както е установила и приетата по делото ССЕ, изцяло коресподира с основния предмет на дейност на дружеството - жалбоподател - "производство, изкупуване и пласмент на селскостопанска продукция" и със сделките, които "Г. ойл" ООД е осъществявало преимуществено през ревизирания период. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че независимо че договорите са били наименовани комисионни, страните по тях са договорили доставките на слънчоглед да бъдат директно фактурирани на получателя на доставката "Г.-ойл" ООД, което е потвърдено и от изслушаните свидетелски показания. Водени от горното и предвид практиката на ЕС, обективирано в редица решения, както и в Решение от 12 юни 2012 г. в обединени дела С-80/11 и С-142/11, и др., в които се застъпва тезата, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва ла бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Обратното е допустимо при доказана недобросъвестност на получателя, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект. В настоящия казус липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. Затова за получателя, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени доставки, възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер, съответстващ на ДДС по фактурите, издадени от "М. Б." АД и "И. груп 999" ООД. С оглед горното, изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, се явява необоснован и незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи, противоположни с гореизложените, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени в тази му част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав намира, че следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отменен РА относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "М. Б." АД и "И. груп 999" ООД. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в разноски. С оглед изхода на спора на касатора "Г. ойл " ООД следва да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 4 981 лв. съгласно представен списък на разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение