Решение № 15073 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2020 г.

Решение № 15073 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР гр. Пловдив, чрез пълномощник, против Решение № 239 от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2744/2019 г. от Административен съд Пловдив в осъдителната му част с доводи за необоснованост и неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – С. Паров, чрез пълномощника си адв. С. Николов от АК – Пловдив, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноските за настоящата инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба вх. № 15982 от 03.09.2019 г., подадена от С. Паров срещу ОД на МВР – Пловдив, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, представляващи понесени, вследствие незаконосъобразна заповед № 317 з-55 от 8.01.2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив, неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и човешкото му достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам пред близки и познати, лишаване от право да полага труд и от доходи за периода на действие на заповедта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Решение № 927 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г. от Административен съд Пловдив, а именно от 8.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение така предявеният иск е бил уважен частично за сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода от 24.02.2016 г. до 4.07.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.09.2016 г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в уронване на доброто име и човешкото достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам пред близки и познати, лишаване от правото да полага труд и доходи за периода на действие на заповедта, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 317 з-55 от 8.01.2016 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която временно е отстранен от заеманата длъжност "младши разследващ полицай" към отдел "Разследване" при ОД на МВР - Пловдив, отменена по съответния ред с Решение № 927/11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г. от Административен съд – Пловдив, като в останалата й част до 5 000 лева претенцията е отхвърлена. Със същото решение съдът е присъдил в полза на С. Паров понесените в производството разноски в размер на 130 лв., съобразно с уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът е бил временно е отстранен от заеманата длъжност - "младши разследващ полицай" към отдел "Разследване" при ОД на МВР – Пловдив със Заповед № 317 з-55 от 08.01.2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив, като е разпредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, до отпадане на основанията за отстраняване или до назначаването на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. При обжалването на заповедта пред АС – Пловдив същата е била отменена, като незаконосъобразна, с Решение № 927 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г., влязло в сила на 8.09.2016 г. Със Заповед № 317 з- 2346 от 4.07.2016 г. на директор на ОД на МВР -Пловдив С. Паров е възстановен на заеманата длъжност с всички права, считано от датата на отстраняване - 10.03.2016 г. Въз основа на тази фактическа установеност и анализа на приложените по делото доказателства съдът е направил извод, че в конкретния случай ищецът е доказал наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът му е частично основателен. В подкрепа на този си извод е посочил, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо ищецът да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на точно определени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки, а именно: - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнението на административна дейност; - причинена вреда - имуществена или неимуществена; - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата/общината по реда на специалния закон. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. В конкретния случай съдът е приел за установени всички изискуеми предпоставки: отменен, като незаконосъобразен акт, постановен от директора на ОД на МВР – Пловдив при изпълнение на административната му дейност - Заповед № 317 з-55 от 8.01.2016 г., отменена по съответния ред от съда с Решение № 927 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г. на Административен съд Пловдив; доказани, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели – Д. Батинов /близък приятел на ищеца/ и Р. Парова /негова майка/, описаните в исковата молба неимуществени вреди; установена пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. По изложените в мотивите съображения съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника, че неимуществените вреди са причинени на ищеца от други фактори доколкото през исковия период той е имал проблеми с жена си и срещу него са образувани и водени досъдебни производства, като посочените обстоятелства е отчел при определяне на размера на обезщетението. За неоснователно е приел и възражението за наличие на предпоставките за приложение на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като в исковия период Паров е бил в законоустановен отпуск за временна неработоспособност, която е обективно състояние, независещо от волята и желанието на лицето, и в този смисъл не е налице виновно поведение по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ, обуславящо освобождаване на ответника от отговорност, респ. намаляване размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с нормата на чл. 52 ЗЗД, както и с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК при определяне на акцесорното задължение на ответника. Решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда досежно основателността на претенцията на ищеца и наличието на всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, по-специално наличието на неимуществени вреди, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт - Заповед № 317 з-55 от 8.01.2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив, при следните съображения: От доказателствата по делото е безспорно установено, че в периода от 2013 до 2015 година С. Паров е имал сериозни семейни проблеми, които са станали достояние на широк кръг лица от обществото, институциите и ръководния състав на МВР /жалба вх. № 44-00-237 от 26.01.2016 г. /. Именно във връзка с тези семейни отношения, на 2.11.2015 г., срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 1341/2015 г. по описа на РП - Пазарджик за престъпления по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че в периода от м. януари 2013 г. до м. ноември 2015 г. като полицейски орган, по повод изпълнение на службата си, е причинил леки телесни повреди на съпругата си Е. Парова, с която е във фактическа раздяла, и на непълнолетния си син Ж. П. и им е отправял закани с убийство чрез думи и огнестрелно оръжие. Образуването на досъдебно производство е довело до издаването на акт на директора на ОД на МВР – Пловдив, с който е отнето издаденото му разрешение за достъп до класифицирана информация № 1480 от 13.11.2013 г. до ниво на класификация "строго секретно", считано от 4.11.2015 г., на основание действащата към този момент императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ (обявена за противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2016 г.; отм., бр. 71 от 2016 г.). За заеманата от ищеца длъжност се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. Друга последица от образуваното досъдебно производство е образуването, със Заповед № 8129 К-5176 от 18.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на т. т. 4, 7, 15, 19, 77, 81, 93 и 96 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, като деянието е станало достояние на граждански лица и на органите на досъдебното производство и е довело до намаляване на общественото доверие към полицейските служители и уронване престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Със същата заповед министърът е разпоредил на директора на ОД на МВР временно да отстрани от заеманата длъжност инспектор Паров. В изпълнение на министерската заповед, на 8.01.2016 г. директорът на ОД на МВР е издал Заповед № 317 з-55, с която полицейският служител е отстранен временно от длъжност на осн. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР, който текст предвижда, че държавният служител от МВР може да бъде отстранен от длъжност с писмена заповед, когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв. Не на последно място в периода след 30.11.2015 г. и до 28.04.2016 г. Паров е бил трайно в отпуск по болест поради влошено здравословно състояние, който факт е обективната пречка да не му се предложи друга длъжност от органа по назначаването. При така изложените факти настоящата инстанция намира от правна страна следното: Доказано е наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ обаче: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Легална дефиниция на понятията "пряка" и "непосредствена последица" законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща параграф 1 от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В конкретния случай не са налице доказателства, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица само и единствено от отменената заповед, тъй като в исковия период са налице и други производства, свързани с възприетото от административния орган неправомерно поведение на държавния служител от МВР. Съдът не е разграничил вредите, настъпили в личната сфера на ищеца вследствие на отстраняването от тези, последвали като резултат от образуването на наказателно и дисциплинарно производства. Ако бъде отчетен "приноса" на ищеца за неговото отстраняване ще стане ясно, че съдът е разгледал изолирано фактите, установени от показанията на разпитаните свидетели и не ги е съпоставил с фактите, които се съдържат в документите, приложени към делото. От дисциплинарната и прокурорската преписка се извежда фактическа обстановка, която не съвпада изцяло с тази, установена по делото. В изложението на фактите в решението на административния съд липсват съществени детайли, които обуславят по-различна преценка на основателността на претенциите на ищеца. Не незаконосъобразния административен акт, а с поведението на Паров, неумението и явното му нежелание да овладее емоционалността си и да съобрази поведението си с Етичния кодекс на държавните служители от МВР е станало причина да преживее силния психо-емоционален стрес, да урони доброто си име в обществото и пред институциите, да доведе нещата до отнемане на достъпа му до класифицирана информация, до образуване на дисциплинарно производство, респ. отстраняването му от длъжност, което е основание за приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Специалния закон, в чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че: "Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. ". Конкретния случай е типичен пример за приложение на изключението по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Необосновано, позовавайки се единствено на свидетелските показания на близките на ищеца, съдът е приел, че тъй като проблемите на ищеца, свързани с раздялата с жена му, датират в период, преди издаването на заповедта за временно отстраняване от длъжност, те не са повлияли на психологичното и емоционално му състояние през исковия период. Това не кореспондира с установените по делото факти, които сочат тъкмо обратното, че точно поведението на ищеца при "решаването" на тези проблеми е в основата на поредицата от събития – образуването на досъдебно производство, отнемането на достъпа до класифицирана информация въз основа на това, образуването на дисциплинарно производство за "тежко" нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на професията, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и най-накрая – временното му отстраняване от длъжност. Като не е отчел виновното поведение на ищеца и е приел, че в случая следва да се ангажира безвиновната отговорност на държавата, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени изцяло. Искът е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло. Виновното поведение на ищеца изключва приложимостта на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна с оглед нормата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение