Решение № 3969 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Павлов срещу Решение 10772/08.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по административно дело 2231/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Павлов, прокурор в Районна прокуратура (РП) - Варна, срещу решението на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.1 от Протокол 2 от заседанието на тази колегия, проведено на 25.01.2023 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното му със Заповед РД-04-1641/13.12.2022 г. на административния ръководител районен прокурор на РП - Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - забележка. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е постановено в нарушение на материалния закон (според касатора незаконосъобразно) и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че е нарушил разпоредбата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ. Излага подробни съображения в подкрепа на довода си за неправилност на този извод на решаващия съд. Твърди, че към момента на изпращането на материалите по преписка 12207/2019 г. на Районен съд (РС) Варна, тази преписка вече е била приключила, тъй като е била прекратена с краен прокурорски акт Постановление от 21.05.2020 г. Твърди, че не е знаел за действията на прокурора от Окръжна прокуратура (ОП) Варна, които действия счита за неправомерни, поради което изводът на решаващия съд за правилността на преценката на административния ръководител на РП Варна, че е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, е неправилен. Цитира съдебна практика. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което обжалваното решение на ПК на ВСС да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитров. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Ответникът по касация Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняващ функциите на Висш прокурорски съвет при условията на § 23, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ), с предишно наименование ПК на ВСС, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба, с характер на писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Арсов. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: Със Заповед РД-04-1336/14.10.2022 г. на административния ръководител на РП Варна е образувана проверка относно хода на преписка 12207/2019 г. Заповедта е издадена във връзка постъпило писмо от А. Атанасов и по препоръка на прокурор от Апелативна прокуратура (АП) Варна, обективирана в Постановление 814/2022 г. от 16.09.2022 г. за предприемане на мерки по отношение на пропуски и забавяне от страна на наблюдаващия прокурор Н. Павлов по преписка 12207/2019 г. Със Заповед РД-04-1423/09.11.2022 г. на районния прокурор на РП Варна проверката на дейността на прокурор Павлов е прекратена, като е образувано дисциплинарно производство срещу него за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ, изразяващи се в бездействие, което неоправдано забавя производството, и неизпълнение на служебни задължения по конкретно досъдебно производство ДП 472/2019 г. по описа на Пето РУ ОД на МВР Варна, преписка вх. 12207/2019 г. по описа на РП - Варна. Досъдебно производство 472/2019 г. е било образувано на 18.09.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за престъпление по чл. 296, ал. 2 от НК за това, че на 18.09.2019 г. в гр. Варна с цел да се попречи на изпълнението на съдебно решение е повредена вещ лек автомобил, до която се отнася решението. Наказващият орган е приел писмено обяснение от прокурор Павлов, в което същият отрича да е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Със Заповед РД-04-1641/13.12.2022 г. на административния ръководител районен прокурор на РП - Варна, на Н. Павлов прокурор от РП Варна, на основание чл. 140, чл. 314, ал. 1, вр. чл. 311, т. 1 ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ забележка. В мотивите на заповедта наказващият орган е изложил хронологията на действията на санкционирания прокурор по възложената му прокурорска преписка и е приел за установено, че Н. Павлов първоначално е прекратил наказателното производство поради формиран извод за престъпление от общ характер, като след отмяната на постановлението за това от прокурор от ОП Варна отново е прекратил наказателното производство, този път частично, и частично го е спрял поради извод за извършено престъпление от частен характер. Междувременно в РС Варна е образувано НЧХД по тъжба на пострадалия, по което съдията докладчик с разпореждането за насрочване е изискал прокурорската преписка с уточнението, че ако тя не е приключила, да се изпратят заверени копия от материалите по нея. Въпреки това, на 02.06.2020 г. прокурор Павлов е изпратил на съда в оригинал всички материали по досъдебното производство, които станали част от образуваното съдебно дело от частен характер. Междувременно прокурор от ОП Варна е отменил постановлението на прокурор Павлов за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, която отмяна впоследствие по същество е потвърдена и от прокурор от АП Варна. Както с постановлението на ОП Варна, така и с това на АП Варна на прокурор Павлов е било наредено да изиска материалите по досъдебното производство от РС Варна, за да проведе допълнително разследване, на което той е отвърнал с писма, че материалите по делото са в съда. След 08.01.2021 г., когато постановлението на ОП Варна за отмяна е постъпило в РП Варна и е докладвано на прокурор Павлов, до 14.10.2022 г., когато на Павлов е било разпоредено от административния ръководител на РП Варна да изиска преписката от РС Варна за провеждане на допълнително разследване, от прокурор Павлов е било депозирано само едно писмо (от дата 26.11.2021 г.), с което РС Варна бил запитан за последното движение на ДП 427/2019 г. по описа на Пето РУ ОД на МВР - Варна, но прокурорът не е формулирал конкретно искане за връщане на материалите по преписката, нито е посочил, че постановлението му за частично прекратяване и спиране е отменено с постановление на ОП Варна. Горното е квалифицирано от административния ръководител на РП Варна като допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, изразяващи се в бездействие повече от година и девет месеца, с което неоправдано е забавено производството по ДП, и виновно неизпълнение на служебни задължения от наблюдаващия прокурор да изиска материалите по преписката и проведе допълнително разследване по нея. След изпращането на дисциплинарната преписка на ПК на ВСС, с писмено становище, постъпило във ВСС на 22.12.2022 г. Н. Павлов е възразил изрично срещу Заповед РД-04-1641/13.12.2022 г. на административния ръководител районен прокурор на РП Варна и е поискал наложеното му дисциплинарно наказание да бъде отменено. На заседание на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към ПК на ВСС, проведено на 17.01.2023 г., е обсъдено наложеното наказание на прокурор Павлов, материалите по преписката и възраженията на наказаното лице. С решение по т. 3.1. от Протокол 1/17.01.2023 г. комисията е предложила на ПК на ВСС да потвърди наложеното с обсъжданата заповед дисциплинарно наказание забележка. В мотивите на решението е направен анализ на събрания доказателствен материал и са опровергани доводите на прокурор Павлов и неговият повереник, въз основа на което комисията по същество се е солидаризирала с прието за установено от районния прокурор на РП Варна и формулираните въз основа на това правни изводи, че дисциплинарно привлеченото лице е извършило вменените му нарушения. На заседанието на ПК на ВСС, проведено на 25.01.2023 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено с процесното решение по точка 4.1. от Протокол 2 от същата дата, като материалите по случая са докладвани от члена на ПК на ВСС Е. Иванов. Решението е прието след проведено явно гласуване единодушно с 8 гласа за, като други изказвания не е имало. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и изискуемо мнозинство, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че потвърдената от ПК на ВСС заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурните изисквания и тези за форма и съдържание. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя като същите са приети за неоснователни. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактите страните не спорят. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2,изр. второ АПК и не следва да преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано. Съдът е постановил решението си след правилен анализ на събраните по делото доказателства. Изводите му са логични, последователни и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Дисциплинарното наказание на прокурор Павлов е наложено за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и неизпълнение на други служебни задължения. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че прокурор Павлов с бездействията си неоправдано е забавил производството ДП 472/2019 г. по описа на Пето РУ ОД на МВР Варна, преписка вх. 12207/2019 г. по описа на РП Варна и не е изпълнил служебните си задължения като наблюдаващ прокурор по цитираното ДП, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Съгласно чл. 307, ал. 2 ЗСВ дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения. В случая е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, което неизпълнение правилно е подведено към фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ. Видно е, че прокурор Павлов, изпращайки оригинала на преписка вх. 12207/2019 г. по описа на РП Варна на РС Варна, което го е поставило в невъзможност да изпълни служебните си задължения след отмяната на постановлението му от 21.05.2020 г., неоправдано е забавил производството по ДП 472/2019 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно бил приел, че прокурор Павлов е нарушил чл. 360, ал. 2 ЗСВ, тъй като той е бил с убеждението, че изпраща на РС - Варна една вече приключила преписка. Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание. Настоящата инстанция намира за правилен извода на тричленния състав, че прокурор Павлов е нарушил чл. 360, ал. 2 ЗСВ, съгласно който когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане и не споделя доводите на касатора, че липсва такова нарушение. В Глава осемнадесета на НПК са регламентирани действията на прокурора след завършване на разследването. В чл. 243, ал. 1 НПК е предвидено кога прокурорът прекратява наказателното производство, а в чл. 244, ал. 1 кога се спира наказателното производство. Постановлението, с което се спира и/или се прекратява наказателното производство (както е в процесния случай) подлежи на обжалване чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 5 НПК. Срокът за обжалване от посочените в двете разпоредби субекти е 7-дневен от получаване на преписа. В случая от доказателствата по делото се установява, че постановлението от 21.05.2020 г. е съобщено на А. Атанасов (лицето, което има право да го обжалва) на 01.06.2020 г., а оригиналът на преписката е изпратен на РС Варна на 03.06.2020 г., т. е. преди да е изтекъл срокът за обжалване на постановлението. В чл. 243, ал. 10 НПК е предвидено, че когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този срок. Следователно законът регламентира срок, в който постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Прокурор Павлов е следвало да съобрази възможността за обжалване, поради което тезата му, че е изпратил на РС Варна една вече приключила преписка е неоснователна. Н. Павлов, като наблюдаващ прокурор по образуваното ДП е следвало да знае и съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 243, ал. ал. 4 и ал. 10 и чл. 244, ал. 5 НПК. Доводите в касационната жалба за разликата между подзаконовите актове Правилник на администрацията в съдилищата и Правилник на администрацията на Прокуратурата на Република България се базират на анализ на съдебна практика по друг казус и са неотносими към настоящия случай. Дори и да се приеме, че с тези си доводи, касаторът цели оневиняването си, т.е. да обоснове тезата, че не той, а някой от съдебните служители е изпратил оригинала на преписката в РС Варна, същите са неоснователни, защото прокурор Павлов е този, който е разписал съпроводителното писмо за изпращане на преписката и е следвало изрично да укаже и да се увери, че се изпраща копие на исканата преписка, която към 03.06.2020 г. не е била приключила. Доводите изложени лично от касатора в съдебно заседание относно многобройните жалби подадени от лицето А. Атанасов и за наказването и на други прокурори, във връзка с жалби на същото лице, са неоснователни. Дисциплинарната отговорност е лична. Наказването или ненаказването на други прокурори във връзка с постъпили жалби от едно и също лице няма отношение към дисциплинарното наказание наложено на прокурор Павлов за извършеното от него дисциплинарно нарушение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав