Решение № 9514 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2019 г.

Решение № 9514 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Ненков, против решение № 1374 от 01.02.2019 г. по адм. дело № 1360/2018 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Д. С., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Витанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред 3-членният състав на ВАС, пето отделение, е по жалба на Д. С., против Заповед № РД-15-1571/19.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДС/ е прекратено служебното му правоотношение, на длъжността директор на Дирекция "Наблюдение, координация и контрол на дейността на Разплащателната агенция" в МЗХГ. Заповедта е издадена поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, порди отказ за издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна - ниво "секретно", което е задължително изискване за изпълнение на длъжността, съгласно длъжностната характеристика. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел изводи, че оспорената заповед е втора по ред срещу същия държавен служител и на същото правно основание, като предходно издадената заповед от 08.02.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 10069/31.07.2017 г. по адм. д. № 3017/2016 г. на ВАС, пето отделение. В резултат на тази отмяна със Заповед № РД-1570/19.12.2017 г. оспорващият Симеонов е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение в МЗХГ и още същият ден е била издадена процесната заповед. Според съда повторното прекратяване на служебното правоотношение със Симеонов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Позовал се е на константната практика на ВАС по приложение на тази разпоредба, съгласно която за да е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение и причините за това да са непреодолими и за двете страни по него, защото са извън волята им. Като е отчел, че в случая ответникът не е доказал наличието на такива нови факти и че заповедта е издадена въз основа на същите факти, послужили за издаване на предходно отменената от съда заповед от 08.02.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, съдът я е отменил, като материално незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ответника Симеонов, на длъжността директор на Дирекция "Наблюдение, координация и контрол на Разплащателната агенция" в МЗХГ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС, е издадена в нарушение на материалния закон и целта му, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Спрямо установените данни, че заповедта е втора по ред срещу ответника Симеонов и на същото правно основание, обосновани са правните изводи на съда, че за издаването й е необходимо наличието на нови факти, на различна от предходно съществувалата фактическа обстановка, която да прави обективно невъзможно изпълнението на служебните задължения от страна на този служител, след възстановяването му на работа в резултат на съдебната отмяна на предходната заповед от 08.02.2016 г. Правилно е прието, че касаторът не е установил с надлежни доказателства наличието на такива нови факти, обуславящи повторното прекратяване на служебното правоотношение с ответника, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС. Съгласно мотивите към заповедта, тя е издадена въз основа на същите факти, при което е била издадена и първата прекратителна заповед от 08.02.2016 г., а именно поради отказ за издаване на разрешение на Д. С. за достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ, което е едно от изискванията за изпълнение на длъжността му. Този отказ е от 2015 г., като изискването за наличие на такова разрешение, е въведено в длъжностната характеристика за длъжността на Симеонов от 2011 г., от 2012 г., по волята на органа по назначаването. Пак по волята на този орган са одобрени и Списъци на длъжностите в МЗХГ, за които се изисква такова разрешение за работа с класифицирана информация, сред които фигурира и длъжността на Симеонов. От изложеното следва, че след отмяна на първата заповед липсват нови обстоятелства и нови факти, спрямо които да е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Симеонов, която да е извън волята на страните, в случая на касатора, като орган по назначаването. Позоваването на отказа за разрешение за достъп до класифицирана информация правилно е прието от съда, че не е такъв юридически факт, пораждащ обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС. Предвид изложеното не са налице поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Същото е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора на ответника Симеонов следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, след редуцирането му до този размер, поради направеното от касатора възражение за прекомерност, което настоящата инстанция намира за основателно. Водим от горното Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия