Решение № 1281 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2009 г.

Решение № 1281 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Рашко Лулчев Рашков, Иван Лулчев Рашков, Венцислав Василев Васев, Илия Георгиев Георгиев и Петра Илиева Пирова за отмяна на влязло в сила Решение № 4302/09 г. по адм. д. 3620/08 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение № 886/15.12.07 г. по адм. д. № 739/05 г. по описа на на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлена жалбата им против Заповед № 2104/23.07.99 г. на Областен управител на Област Пловдив, в частта относно определения с нея начин на обезщетяване. В искането за отмяна се сочат правните основания на чл. 239, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, които са много подробно мотивирани в молбата за отмяна и в писмени защити на процесуалните представители на Рашко Лулчев Рашков. Към искането са представени доказателства, представляващи удостоверения и справки за пътуванията на българските граждани Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков извън страната. Молителите искат да бъде отменено атакуваното съдебно решение и бъде върнато делото за ново разглеждане. Ответникът Областен управител на Област Пловдив оспорва искането за отмяна по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от Рашко Лулчев Рашков, Иван Лулчев Рашков, Венцислав Василев Васев, Илия Георгиев Георгиев и Петра Илиева Пирова, които са страни в съдебното производство, по което е постановено атакуваното решение. Доводите във възражението на Областния управител относно начина на изчисляване на сроковете по чл. 240 от АПК не съответстват на съдържанието на правната норма, нейното тълкуване в съдебната практика и теория. Следва изрично да бъде посочено, че е налице съществена разлика между влизане в сила на едно съдебно решение, неговото узнаване от участващите по делото страни и узнаването за основанието за отмяна. Необжалваемите съдебни решения не се съобщават на страните, поради което в конкретния случай няма данни за датата, на която те са узнали за атакуваното от тях решение по смисъла на чл. 240, ал. 2, предл. второ от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за недопустимост на искането за отмяна като просрочено. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай не е допуснато такова нарушение. За съдебното заседание, проведено на 4.03.09 г. по адм. д. 3620/08 г. Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков са уведомени на 10.02.08.г. чрез призовка, връчена на адв. Кр. Арабаджиева, за която към този момент по делото има данни, че е редовно упълномощен техен процесуален представител. С молба от 27.02.09 г. Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков са уведомили съда, че преди два месеца са оттеглили пълномощията, дадени на адв. Красимира Арабаджиева, посочили са нов съдебен адрес за призоваване и изрично са заявили, че ще участват лично в процеса (без адвокат) и молят да бъде постановено определение, с което да бъде даден ход на делото. Като доказателство за извършеното оттегляне на пълномощията е представена разписка за изпратено писмо от 7.01.09 г. от Иван Рашков до адв. Арабаджиева. В същата молба от 27.02.09 г. е изразено и становище по същество на спора. В съдебно заседание, проведено на 4.03.09 г. тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е докладвал молбата на Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков и се е съобразил с изричното им искане да бъде даден ход на делото, поради което не следва да се приеме, че извършените в това съдебно заседание процесуални действия в тяхно отсъствие представлява съществено процесуално нарушение. Изричното писмено изявление на страната, че желае да бъде даден ход на делото и изразеното становище по същество на спора, обуславя извод, че не е нарушено правото на защита на страната от призоваването й чрез пълномощник, на който към датата на връчване на съобщението е с отпаднала представителна власт, за което съдът към този момент не е надлежно уведомен. В конкретния случай съдът е съобразил всички извършени процесуални действия, извършени от Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков като не е приел за техен процесуален представител адв. Арабаджиева в съдебното заседание, проведено на 4.03.09 г., и е даден ход на делото в тяхно отсъствие съобразявайки тяхното писмено изявление. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че независимо от данните за отсъствие на Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков от страната през част от времетраенето на съдебното производство, липсата на тяхно лично участие или чрез процесуален представител в съдебното заседание на 4.03.09 г., не е налице нарушение на процесуалните правила, които позволяват упражняването на процесуалните права и в писмена форма. Тричленният съдебен състав се е съобразил с изричното писмено изявление на Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков, с която е поискано даване ход на делото, което редовно направено изявление по хода на делото. Произнасянето на съда в закрито съдебно заседание не предполага предварително уведомяване на страните и тяхното участие в това заседание, поради което отсъствието на Иван Лулчев Рашков и Рашко Лулчев Рашков от страната по време на закритото съдебно заседание, проведено на 9.01.09 г., не е ограничило възможността да упражнят лично или чрез представител някакви процесуални права. Допълнително следва да бъде посочено, че по отношение молителите Венцислав Василев Васев, Илия Георгиев Георгиев и Петра Илиева Пирова в искането за отмяна на влязло в сила решение въобще липсват доводи за лишаването им от възможност да участват в делото или ненадлежно представляване, или когато липса на възможност да се явят лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не са могли да отстрани. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е налице, когато съдебното решение е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай молителите не са изложили фактически доводи за наличие на документи, които по надлежния ред са били признати за подправени или за отменен акт на съд или държавно учреждение, въз основа на което да е обосновано атакуваното съдебно решение. В искането за отмяна са изложени само правни доводи, според които от издаването на последващ във времето акт за държавна собственост (АДС № 4976/17.02.2003 г.) следва, че предходните актове за държавна собственост са "загубили значението си т. е. са отменени", а тричленният съдебен състав е приел за "валидни" именно тези "отменени актове". В съдебно заседание от 14.01.10 г. са представени и приети Заповед № РД-18-81/31.08.00 г., справка за наличните земи към разделителен протокол от 30.08.00 г. на Медицински университет, гр. Пловдив и протокол за прехвърляне на дълготрайни материални и нематериални активи от ВМИ, гр. Пловдив на МБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив. В писмената защита на адв. Дуков се твърди, че Заповед № РД-18-81 от 31.08.00 г. на министъра на здравеопазването също представлява последващ акт, с който са отменени АДС за актуване на имотите като публична държавна собственост и в този смисъл представлява доказателство, което не е било известно на страната, за наличието на предпоставката за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 3 от АПК. Актовете за държавна собственост № 6984/02.11.1963 г., № 2704 от 29.04.1991 г. и № 4976/17.02.2003 г. са приети като писмени доказателства в съдебното производство, анализирани са от решаващите съдебни състави и е извършена преценка относно тяхното правно значение за спорните по делото факти. Настоящият съдебен състав няма процесуална възможност да извърши проверка относно правилността на изводите на тричленния състав на Върховния административен съд относно правното значение, действието и правопораждащите последици на тези актове за държавна собственост, включително и дали с някой от тях се отменени другите актове. Доколко правните изводи на решаващите съдебни състави съответстват на приложимите правни норми е въпрос, който се поставя при проверка законосъобразността на съдебното решение по смисъла на чл. 208 и сл. от АПК, но не и в настоящото производство за извънреден контрол по реда на чл. 238 и сл. от АПК. В настоящото производство от правно значение за наличието на хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК е осъществяването на правнозначим акт, последващ постановяването на атакуваното решение, с който да се променя правното значение на документ или акт, взет предвид от решаващия съдебен състав съобразно неговите характеристики - действителност и правопораждащо действие към момента на приключване на устните състезания по спора. От правно значение е последващото установяването на недействителност (подправяне) на документа или отмяна на акта, за да е възможна отмяна на влязло в сила съдебно решение, обосновано на тези документи или актове, а не евентуално неправилна преценка на решаващият съд относно действителността на документите и действието на актовете, за които не е са налице последващи съдебното решение установяване на подправяне или отмяна по надлежния ред. Допълнително представената Заповед № РД-18-81/31.08.00 г. на министъра на здравеопазването не съдържа изрично изявление за отмяна на АДС, както се твърди в писмената защита на адв. Дуков, а доколко страната е имала възможност да я ангажира като писмено доказателство при разглеждане на спора по същество е проблем, които би могъл да бъде поставен при предявено искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, каквото не се съдържа в молбата от 17.09.09 г., с която е сезиран настоящият съдебен състав. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителите твърдят, че е налице несъвместимост между атакуваното Решение № 4302/09 г. по адм. д. 3620/08 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение и Решение № 5868/23.06.05 г. по адм. д. 11130/04 г., по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, както и противоречие между тях по отношение тълкуването относно наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗОСОИ. Настоящият съдебен състав намира, че хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК предполага противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, а не наличие на различно установяване на един и същи спорни факти в едно съдебно производство в мотивите на съдебни решения, постановени в различни фази на едно и също съдебно производство. В този смисъл не е налице възможност за противоречие между отменително решение, постановено в първото касационно производство по делото и съдебното решение, разрешаващо спора по същество при разглеждането му от втората касационна инстанция. В мотивите на Решение № 5868/23.06.05 г. по адм. д. 11130/04 г., по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение от 05.05.04 г. по адм. д. № 251/00 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е посочено, че решението на ПОС е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - липса на мотиви и при неизяснена фактическа обстановка относно приложението на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, поради което делото за ново разглеждане за събиране на доказателства. В мотивите на съдебното решение не са давани задължителни указания относно тълкуването на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ и не е формирано становище доколко са налице ограниченията от възможността за избор на начина на обезщетяване. Върховният административен съд е указал събиране на доказателства и обсъждане от първоинстанционният съд на предпоставките за приложението на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, защото в първоначалната жалба са изложени доводи, че е именно това е желания и възможен начин за обезщетяване и този спорен по делото въпрос е останал неизяснен. ВАС е отменил съдебното решение на ПОС поради констатирани нарушения на процесуалните правила довели до неизясненост на делото от фактическа страна, което представлява пречка за проверка правилността на приложимия материален закон. В този смисъл в решението на първата касационна инстанция не е са изложени никакви мотиви относно наличието на изключенията, посочени в чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, ограничаващи правото на избор на начина на обезщетение. Указанията са само относно събиране на доказателства и установяване на всички твърдения, изложени в жалбата против заповедта на Областния управител, поради което не може да се приеме, че е налице ограничаване на предмета на спора при новото разглеждане на делото пред ПОС само относно наличието на възможност за реално връщане на земята като начин за обезщетяване. Допълнително следва да бъде посочено, че указанията на касационната инстанция са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото само по отношение тълкуването и прилагането на закона, а такива указания не се съдържат в Решение № 5868/23.06.05 г. по адм. д. 11130/04 г., по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Доводите в молбата за отмяна, че атакуваното решение е процесуално недопустимо, поради недопустимост на касационната жалба, подадена срещу Решение № 886/15.12.07 г. по адм. д. № 739/05 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по Глава Четиринадесета от АПК, защото съставляват касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането с правно основание чл. 239, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК на Рашко Лулчев Рашков, Иван Лулчев Рашков, Венцислав Василев Васев, Илия Георгиев Георгиев и Петра Илиева Пирова за отмяна на влязло в сила Решение № 4302/09 г. по адм. д. 3620/08 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение № 886/15.12.07 г. по адм. д. № 739/05 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлена жалбата им против Заповед № 2104/23.07.99 г. на Областен управител на Област Пловдив, в частта относно определения с нея начин на обезщетяване, за отмяна на влязло в сила съдебно решение за неоснователно. Ответникът в производството претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед на обстоятелството, че на основание чл. 249 от АПК във връзка с чл. 143 от АПК юрисконсултското възнаграждение се определя като минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в Наредба № 1 от 9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.04 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.09 г., не е предвиден минимално възнаграждение само за явяване в съдебно заседание и защита на ответник в производство по отмяна, с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав,