Решение № 4376 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2015 г.

Решение № 4376 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2015 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н., срещу решение № 791 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 558/2015 г. по описа на Административен съд – С. област (АССО). Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като твърди, че е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че обжалваният пред АССО отказ на административния орган за правилен и законосъобразен. На това основание иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло, със законните от това последици. Ответните страни по касационната жалба – кметът на община Ботевград и Б. П. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Първата ответна страна не изразява становище, а в депозираното становище от втората ответна страна се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение № 791 от 28.10.2015 г по адм. дело № 558/2015 г. административният съд - С. област е отменил отказа на кмета на община Ботевград за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 9400-507/03.06.2015 г., и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че макар молителката Б. П. С. да е сезирала административния орган с искане за извършване на административна услуга, то същото представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Поради това съдът е квалифицирал обжалвания пред него отказ на кмета на община Ботевград не като отказ за извършване на административна услуга /в който смисъл били и направените от Б. С. пред АССО уточнения/, а като отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В мотивите си съдът счел, че търсената от жалбоподателката информация, касаеща "одобряването на строителни книжа", а именно протокол за дадена строителна линия № 76/09.08.1973 г. на Ботевградски народен съвет и протокол за приемане и въвеждане в действие на жилищна сграда, дава възможност на гражданина, който я е поискал, да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината и съгласно чл. 5, ал. 5 ЗУТ организира поддържането на архив на издадените строителни книжа, регистър на издадените разрешения за строеж, регистър на въведените в експлоатация строежи и др.., поради което без съмнение той попада в обхвата на задължените субекти по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Административният съд е аргументирал становище, че информацията по издаване на горепосочените строителни книжа не съставлявала информация, предоставяна във връзка с административното обслужване на граждани и юридически лица по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, т. е. не представлявала предмет на административна услуга, а имала характера на "обществена информация" като създадена в кръга на притежаваната от задължения субект компетентност и намираща се в наличност при него. При тази фактическа установеност и правни доводи относно приложимостта към настоящия случай на разпоредбите на ЗДОИ, АССО е извел решаващ извод за постановяване на оспорения отказ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в ЗДОИ. На първо място, не било налице произнасяне в срока по чл. 28 ЗДОИ /14-дневен от датата на регистриране на заявлението/ на кмета на община Ботевград с решение, съдържащо изискуемите законови реквизити. На следващо място, в нарушение на чл. 29 ЗДОИ административният орган не изпълнил задължението си да укаже на заявителката С., че има право да уточни предмета на исканата обществена информация, предвид констатираната от съда неяснота на формулираното от нея искане. Настоящият съдебен състав намира, че съдебно решение е неправилно постановено. Основният спорен момент по делото се концентрира върху въпроса какъв е характерът на отправеното до кмета на община Ботевград от страна на Б. П. С. искане, респ. какъв е характерът на оспорения административен акт. Правно релевантно за преценката относно правния характер и последиците на отправено до административен орган искане е не формата и наименованието, чрез които то е формулирано, а действителната воля на неговия автор, обективирана в съдържанието му. Именно анализът на съдържанието на подаденото от Б. П. С. искане до кмета на община Ботевград обосновава извод, че се касае за искане за предоставяне на административна услуга, а не за такова за предоставяне на достъп до обществена информация. Съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпът до информация, а не достъпът до документи като материализиран носител на информацията (решение № 2526 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 13617/2015 г. на ВАС, Пето отделение). В този смисъл становище дава и самият административен съд, като отбелязва, че когато информацията не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи по реда на ЗДОИ. Само ако молителят посочи вида на исканата информация, като я опише в смисъла, даден ? от законодателя, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 2 ЗДОИ, възниква задължение за предоставянето ? по този закон. Въпреки това административният съд е достигнал до необоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ЗДОИ, като е приел, че по съществото си търсената от заявителката информация разкрива белезите на "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба "Обществена информация... е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. " От съдържанието на отправеното до кмета на община Ботевград от Б. П. С. искане се установява, че с последното молителката заявява единствено желание да ? бъдат предоставени преписи от документи, съдържащи се в архива на община Ботевград и касаещи недвижим имот, за който тя твърди, че е съсобственик по наследство заедно с брат си Н. П. Н.. След преценка на съдържащите се в текста на искането данни, се налага извод, че по съществото си то е насочено към получаване на достъп до конкретно определени документи, а не до информация, описана и конкретизирана по реда на чл. 25 ЗДОИ. Както бе посочено по-горе, искане, формулирано само като такова за предоставяне на документи, не обосновава приложението на ЗДОИ, а следва да се квалифицира като искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА) във вр. § 8 ПЗР АПК. От решаващо значение за извода на настоящия съдебен състав е фактът, че съдържащата се в описаните документи информация не е обществена, а частна. Дори искането на Б. П. С. да представляваше по смисъла си искане за достъп до обществена информация, т. е. да съдържаше всички необходими реквизити по чл. 25 ЗДОИ, то евентуален отказ на административния орган за предоставяне на съдържащата се в посочените документи информация отново би бил законосъобразен, тъй като от приложените по делото доказателства не се доказва наличието на "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. Поисканите от Б. С. преписи на строителни книжа се отнасят до построена сграда в УПИ [номер], [номер], находящ се в кв. [номер] по плана на [населено място], за която молителката не доказва право на собственост или други вещни права върху същата. Въпросните строителни книжа са издадени на името на Н. П. Н., брат на молителката, а от нотариален акт № [номер], рег. № 2322, дело № 300 от 2005 г., се установява че поземлен имот № [номер], находящ се в кв. [номер] по плана на [населено място] ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопанска сграда са собственост на Н. П. Н. и Р. Н. Н. /съпруга/ в режим на обикновена съсобственост. При така установената фактическа обстановка, правилно е становището на сезирания с искането на Б. С. административен орган /кмета на община Ботевград/ относно липсата на правно основание за молителката да бъде снабдена с копия от посочените документи – те биха могли да бъдат предоставени единствено на собственик на сградата или при изискване от страна на овластените за това държавни органи. По същността си, съдържащата се в цитираните строителни книжа информация засяга частни интереси, не е свързана с обществения живот в Р. Б. и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно дейността на задължения по закон субект – кмета на община Ботевград. Видно от формулираното от Б. С. искане, с него не е търсена информация относно дейността на кмета като държавен орган, а се иска достъп до документи, чрез които молителката желае да осъществи евентуално по-нататъшна защита на свои претендирани субективни материални права. Така изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния съд при правната преценка на обстоятелствата по делото. Приложими в случая са разпоредбите на § 1, т. 2, б. "в" ДР ЗА във вр. § 8 ПЗР АПК, а не тези на ЗДОИ. В § 1, т. 2 ДР ЗА се посочва кои от действията на административните органи представляват административна услуга. Буква "в" на същата разпоредба определя като административна услуга извършването на други, различни от изброените, административни действия, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице. Отправеното от Б. С. искане следва да се подведе именно под хипотезата на нормата, визирана в б. "в" на § 1, т. 2 ДР ЗА. С него тя търси достъп до преписи от документи, чрез които цели да защити свой твърдян законен интерес. К. правилно е посочено в обжалвания пред АССО отказ на административния орган, обективиран в писмо изх. № 9400-507/03.06.2015 г., не е налице правно основание за снабдяване на молителката по административен ред с копие от исканите от нея документи, намиращи се в архива на община Ботевград, а именно – гореописаните строителни книжа. С постановения отказ не се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на молителката, свързани с въпросния недвижим имот, понеже такива не се доказват, нито се възпрепятства по някакъв начин възможността й да търси гражданскоправна защита на свои претендирани субективни материални права върху същия. По този начин отказът на административния орган на посоченото от него основание се явява законосъобразен. Издаден е от компетентен орган /зам. кмета на община Ботевград инж. К. Г. А. въз основа на изрична заповед за заместване № ОА-153 от 28.04.2015 г., издадена от кмета на общината/, в писмена форма, с излагане на мотиви и в законоустановения срок по чл. 5а ЗА, а именно не по-дълъг от 30 дни от сезирането на органа с искането за извършване на административна услуга вх. № 9400-507/15.05.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за основателна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Б. П. С. срещу писмо изх. № 9400-507/03.06.2015 г. на кмета на община Ботевград, с което се отказва издаването на преписи от документи, съдържащи се в архива на община Ботевград, съставляващо отказ от извършване на поискана административна услуга. При този изход от делото следва да се присъдят съдебни разноски на касационния жалбоподател в размер на 255. 00 лв., представляващи такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение